Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2017 23:16 - ПО КОЛЕДА НЕ СТАВАТ ЧУДЕСА
Автор: jupel Категория: Изкуство   
Прочетен: 845 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Вече цял час чакаше! Обикаляше от гише на гише и се надяваше да разбере дали полетът е успешен,
ще дочака ли да види внучето си-там родило се в далечната страна,там пораснало,  сега би трябвало да е млад мъж.
Дали приличаше на него,по снимките, които му бяха изпратили нищо не разбра.
Момчето като че ли не приличаше на никой,едно такова рижаво,но хубаво,нямаше как да не е хубаво,нали е негов внук.
Сотир беше сигурен в това.Всъщност синът му замина още след бала си,не се и обади на баща си. Майка му в последствие
се поболя и така и умря в мъки.Не му бе лесно на Сотир да живее толкова време сам без съпругата си,без син,внуци.
Имаше само приятели от близкото кафене,където се събираха и научаваше някоя новина.Но този път няма начин
съвсем остаря и изглежда синът му го съжали,реши да си дойде по Коледа.Сотир искаше да почувства,
че има семейство.Внушаваше си,че всички го съжаляват-него самеца,мислеха го за неудачник и непризнат родител,
особено след смъртта на съпругата му,когато синът му не дойде на погребението на майка си.
Тогава Сотир не можа да се свърже със сина си,все от различни държави му пишеше през година две.
Сотир не можеше да му хване края.Но сега,сега е сигурно,получи телеграма от сина си,
че за Коледа ще си дойде в България.Навярно се страхуваше,че и баща си ще изпусне,защото Сотир мина вече 80-те.
Така си мислеше и продължаваше да обикаля по гишетата.На информация нищо категорично не му казваха,
имало мъгла,вятър и.т.н.самолетът ще се приземи по трудно.Труден е и самият полет в такова време.
Сотир се притесняваше,гледаше телевизия и знаеше,че всичко се случва,това самолетът е дърво без корен.
Не искаше да умре преди да е видял внука си.
Последните десет години не са му изпращали никакви снимки,само писма-много къси с по две три изречения.
Бащиното му чувство говореше,че нещо не е както трябва,че той бащата нищо не знае за сина си и семейството му
там зад океана.Питаше се на ум и се чудеше на изображението си в стъклото на едно от гишетата.
Имаше страшен вид-оцъклен,брадясал и стар,много стар човек.
-Какво желаете,Господине,нали Ви казах,че самолетът ще има закъснение.
Синът Ви е съчетал няколко полета,а по Коледа това не е лесно,но не е опасно,успокойте се.
Всичките му болести в краката,в кръста,кръвното бяха замрели та и сърцето си не чуваше да бие,болното му сърчице.
Но това бе от вълнението,не искаше да си представи,че и този път ще се върне сам,защото все нещо се случваше.
Съпругата му все викаше-Сотире,нещо не е наред,няма как детето ни да ни забрави толкова години.Нещо,Сотире,
става или отдавна е станало.Но не доживя истината за сина си,а той нали е мъж трябва да дочака,да поеме,да я приеме
каквато и да е тя.Това му даде кураж и в този ред на мисли реши да седне на една маса в кафето
до един старец като него на едно кафе.Опита се да го заприказва,но човекът беше неразговорлив
и до него имаше изправени патерици.Само разбра че той чакал дъщеря си,само нея,била на лечение в чужбина.
У нас нямало читави лекари,а само бизнесмени медици,затова бил и той с патериците.Тези неща Сотир ги знаеше,
но и видя,че човекът е доста затворен и озлобял навярно от тегло-неговото си.Спря да го разпитва.
Съобщиха за някакъв самолет и човекът като че ли забрави за патериците си и скочи.Явно той дочака дъщеря си,
ами той Сотир колко още ще чака.Знаеше,че не е само той от чакащите,но другите не го интересуваха,такъв си беше.
Дръж се,Сотире,си казваше  на ум и рееше поглед в пристигащите и посрещачите.
Изведнъж всичко се промени,подскочи доколкото можеше и се запъти пак към информацията.
-Какво става със самолета,къде се е приземил,защо по погрешка?
-Господине,пътниците ще бъдат тук след около час,сега не са в района на летището.Няма жертви,
всички са живи и здрави.Сотир разбра,че е куцузлия,вече се убеди, но защо в службата винаги му е вървяло
то постове,награди....а в личен план нищо.Госпожата му каза да отиде при другите посрещачи,които чакат
автобусите,с които ще пристигнат пътниците от злополучния самолет.
Сотир не беше от кротките хора,но се наложи да се кротне.Седна и зачака.Кършеше нервно пръстите си,
не чувстваше глад и умора,не му се и спеше,макар че няколко нощи не бе спал в очакване на тази Коледа.
Дано само не се наложи да я посрещне на летището.
Пред него червени облаци,огньове и един летящ войник,пред който имаше пясъци-много,като че ли пустиня
и едни хора в чалми.Не бяха турци,Сотир знаеше как изглеждат турците,с такива си пиеше
в кафенето кафето,забраненото му от лекарите кафе.Не беше расист,но беше до болка националист и патриот.
Сепна се.Беше сън,но не.Пред него стоеше много красив млад мъж във войнишка униформа,
коса не се виждаше,беше със специална шапка,не беше таке нито капела.
Младият мъж заговори на развален български,но Сотир нищо не разбра.Показа една снимка негова
и Сотир се позна от по младите си години.Сърцето му учестено заби и за миг,като че ли загуби съзнание
но се съвзе ,леко прилегнал и подпрян от този красив млад мъж.Вече му бе ясно,че това е навярно внукът му,
който наистина на никой не приличаше.Може би на майка си само,но Сотир и нея не бе виждал,
знаеше само,че има снаха и че не е българка.Сотир си извади документите,подаде ги на младия мъж,представи се,
а от него чу само едно име-името на сина си.Той имал същото име.Трябваше им преводач,по всичко личеше.
И в този момент зад гърба му се появи млада жена,която се хвърли на врата на внука му.
Говореха на друг език съвсем непознат.Жената се обърна към Сотир
и му заговори на български,съвсем ясен български.Взеха такси и тръгнаха към дома.
На Сотир му беше трудно да се обрне към внука си с името на сина си,но го стори,
името все пак си беше българско.
-Манол,ти се тук,но къде е моят син Манол,снаха ми,навярно майка ти?
Младата жена се сконфузи и като че ли чакаше знак да каже ли истината,какво да каже на дядото.
Вече бяха в къщи на масата,имаше два часа до Коледа и от приказка на приказка Сотир разбра всичко.
Въпросът е имаше ли право да повярва.Манол бе донесъл снимки,документи,всичко което бе нужно
да докаже истината за майка си и баща си,които отдавна,отдавна ги нямаше на този свят.
-Затова ли толкова години нямахме със съпругата ми никакви вести,питаше неколкократно Сотир.
Съпругата му беше права,притесни се и умря.Умряла е същата година  след гибелта на сина си и снаха си.
-Но защо,защо се е захванал с тази работа,защо и ти продължаваш същата?
Тези хора там са другата религия,защо....?
-Майка ми е от тези хора,дядо! И моля те не говори за религии,
всички сме хора,всички трябва да притежаваме човешкото.
Младата жена изтръпна,Сотир се загледа в нея и забеляза че не му прилича на нашенка.
-И ти ли,сине? И ти ли като баща си?
-Не,дядо,аз успях повече да постигна и в човешки план даже.Изпълних задължението,молбата на татко
да дойда в България,да се видя с тебе дори  и доста късничко.Но ти си здрав старец,борбен и ще издържиш.
При татко и мама друго се получи.Приклаха ги онези -терористите.Като агнета ги приклаха.
Младата жена се разплака и спря да превежда.
-А ти,чедо,откъде знаеш български? Не си българка,личи ти,не си и европейка,но си красива и умна,
това дядо Сотир го вижда от първия път.
-Родена съм в България ,тук премина детството ми,но по късно
изтеглиха семейството ми в Родината на мама,където се запознах с Манол.
Бавно,бавно Сотир подреждаше мисли и събития и всичко си дойде на мястото,
само не искаше да се примири със смъртта на сина си,с непокорния му нрав
и тази жажда от малък да търси  и се бори за правдата и истината.
-Синко,преди да се появиш на бял свят знаеш ли баща ти защо не се обаждаше,
пишеше на година едно писмо и от различни места?
-Такава му беше работата,дядо. Те с мама нямаха много време и за мене.
Изпълняваха мисия.Но аз оцелях,бях при други хора.
Сотир стана,стигна до леглото,леко прилегна и остави младите
на масата да си говорят на тяхния език.Взе снимката на сина си,само нея,
сложи я на устните си и така задряма.Летеше пак сред червени облаци и огньове,
и там видя синът си,който му се усмихваше и му говореше нещо неразбираемо.
Усети как някой му биеше леко плесници и се опитваше да наруши съня му.
Когато отвори очи видя внукът си изплашен да му вика по име...
-Деду Сутири,деду Сутири....
Ръката подадена от сина му сред червените облаци в огньове
Сотир пое безвъзвратно с въздишка дълбока и фатална.
-Ех,сине,защо,сине?! Толкова ли лоши бяхме с майка ти?
-На Коледа Господ си прибира най добрите хора-каза комшийката на дядо Сотир
и обеща да помогне на двамата млади с каквото може по погребението.
Сотир бе погребан както му е реда, до гроба на съпругата си.
Не можа да види,да се убеди,че никой не го е съжалявал,
напротив,всички се възхищаваха от начинът по който изживя живота си не лек.
Успя да се пребори с кармата,със съдбата си.Свърши достойно и честно,
като истински българин любящ до безпределност син,съпруга,Родина!

проза А.Х.Т. jupel sekirata cekupama
28.12.2017




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jupel
Категория: Изкуство
Прочетен: 2444775
Постинги: 2836
Коментари: 1224
Гласове: 14316
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031