... денка си октомврий натовари 
и потъна в мировата скръб, 
облаци – небесни катунари, 
влачат небесата ми на гръб,

спряха калайджиите на хълма 
и край мен разпрегнаха катун, 
тишината взе да се изпълва 
с дъх на огън и димящ ластун,

и стада напърчени сръндаци 
тръгнаха през първите слани, 
Бог ли ми изпраща тайни знаци, 
че е време да ме запладни? –

лятната дъбрава ми посърна, 
не жужат пчелите ми на мед – 
нямам време – ни да се обърна, 
ни да гледам що е занапред,

и – скиталец, снежната пъртина 
ще ме скъта в падналия мрак – 
най-подир и аз да си почина 
в идещите вихрове от сняг.

1 ноемврий 2017 г. 
гр. Варна, 11, 40 ч.