Постинг
09.08.2018 06:29 -
Обрати- *
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1082 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2018 20:27
Прочетен: 1082 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 09.08.2018 20:27
И замълчах...
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен.
И тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих,
че умирам този ден.
Но не умрях.
Поех на дълъг път –
(навярно той все някъде извежда).
Край мен дървета пролетно цъфтят
и ситничко вали.
Вали надежда...
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен.
И тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих,
че умирам този ден.
Но не умрях.
Поех на дълъг път –
(навярно той все някъде извежда).
Край мен дървета пролетно цъфтят
и ситничко вали.
Вали надежда...
Каква метафорична красота струи, надмогваща душевната рана. Жива и здрава да си, все така да ни радваш, мила.
цитирайЕха, колко е силно... а най-много ми харесва, че въпреки тъгата, остава отворена врата за надеждата...
Поздрави, Ели!
цитирайПоздрави, Ели!
Благодаря ви за красивия прочит и за проявения усет!
Добри и щедри дни!
цитирайДобри и щедри дни!
Прекрасно! Падаме, но се изправяме и отново сме на път! Вали надежда... -Това е истински живот, Ели!
цитирайНадеждата е важна- тя ни крепи,
чрез нея преосмисляме света!
цитирайчрез нея преосмисляме света!