ДО                                                                                     НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА СДС                                                                                     Копие:                                                                                     ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА СДС „ОБОРИЩЕ”                                                                                     Копие:                                                                                     Мартин Димитров - депутат                                                               О Т К Р И Т О   П И С М О От Николай  Гацев, Председател на 3-ти Местен Клуб на СДС”Оборище”-София, член на СДС Уважаеми Приятели от Националният съвет на СДС,       Само преди около 2 години се завърнах сред вас, след около 4 години отсъствие /и членство в ССД /и преди това още 13 години членство в СДС /първият ми миг в тази организация беше на 07.12.1989 г. а преди това – арестуван в Ардино –май 1989 г. като участник в нелегална кампания за правата на българските турци да носят своите рожденни имена; сподвижник на Комитет Чл. 273 на Любомир Собаджиев Юли-Ноември 1989 г.; участник в проявите на 03.10.1989 г., подписките на „Екогласност”, събранията в Южен парк на Опозицията, срещите в Кино „Петър Берон” и в създаването на Демократическата партия от Ноември- Декември 1989 г. и нейн член до 1994 /както и на ДГИ 1990-1993/, напуснал я заради създаването на СДС-партия и член на СДС от 1994 до 2002 г. От 2002 до 2006 член на ССД. През 2007 г. се завърнах в СДС отново. Бил съм избиран многократно за делегат на почти всички национални конференции на СДС, за заместник-председател на СДС „Оборище”,  за общински съветник от СДС, 2 пъти кандидат за народен представител от СДС – 1994 г. в Кърджалийски МИР и 2001 г. в 24-ти Софийски МИР, Директор по Младежката политика на ДАМС при Правителството на СДС /2000-2001 г/. Оставих  моята организация на СДС, напускайки през 2002 г. - с около 600 члена и отивайки в ССД дарих лични 2000 лева на бившата си партия. Отведох с мене 20 души в ССД от организацията и се гордея, че нито един от тях за 4-те години, в които бях член на ССД, не каза лоша дума за СДС и за нейните лидери.        Но ето- върнах се в СДС и заварих организацията в състоянието й от 2007 г. бях гост на 17-тата Национална Конференция на СДС и видях избирането на нейния нов лидер. Не останах равнодушен към проблемите на партията ни и се включих в кампаниите й. Бях избран за делегат на 18-тата Национална Конференция на СДС. Едва там започнах да усещам какво се е случило в нашата Синя партия – в следствие на тежките травми и на разцепленията, на изборните неуспехи и политическите интриги СДС се беше превърнало в нещо друго. Нямаше и следа от партията на свободните хора, от партията на европейските ценности, от онази синя лавина, която промени България и съдбата й отредена на разни Ньойски, Ялтенски, Варшавски и други несправедливи спогодби.          Намерих хора спорящи като в евтино  шоу – с надутата гумена  кукла на Иван Костов- явно се разиграваха монолози на недръзната неизказаност – празни скечове на несъстояла се смелост в миналото. На мене това откровено ми стана много смешно защото се връщам от ССД, където да спориш с лидера беше по-скоро правило отколкото изключение и той даже си оставаше твой приятел.          Отидох делегат на 18-тата Национална конференция на СДС с препоръка да следвам позицията на СДС”Оборище” и на СДС-София преди всичко. Със СДС „Оборище” бях съгласен отвсякъде; със СДС-София „ до... някъде..”, а с лидера на СДС и с позицията на ръководството тогава – почти несъгласен. И си го казах право в очите - с което мисля, че изпълних мисията с която бях изпратен. Участвах в гласуването и печелех или губех с гласа си всеки ред на новия Устав/ в текстовете засягащи централното ръководство гласувах като СДС-София, а в текстовете за регионалните структури и СДС-София гласувах с централното ръководство/.  Стигнахме до заветните членове на раздора- касаещи модерното вече изключване на конфликта на интереси – членовете 43 и 92, ал. 8. Тези абсолютно невинни и подкрепени от залата поправки бяха няколко пъти оспорвани от ръководството и все пак бяха наложени от залата. Това беше първата победа на Демокрацията. Новият устав също се превърна в положителна светлина за тругване нагоре.. Зачаткаха се веднага вътрешнопартийни оръжия – замириса на доброто старо СДС в което може и много да се карат понякога, но накрая гласуват и всеки може да спечели. Но винаги се саблюдават строго правилата и всеки има право на мнение на кандидатиране и т.н. АЗ – ЗА МИГ - ПОВЯРВАХ, ЧЕ НЯМА ПЪРВО И ВТОРО КАЧЕСТВО ЧЛЕНОВЕ! Че това е добро начало на една нова предизборна кампания и послание към обществото страдащо за съжаление най-много именно от това- от липсата на законност и правосъдие от настоящата Тройна управляваща коалиция – жалко че вече ни го взеха лозунга- „ред, законност и справедливост”. ДА, ама НЕ! Някой подведе съда да не регистрира 2-та члена за избягване конфликта на интереси и с това съдийката Румяна Паликарова се превърна в редактор на Устава на СДС и пренаписа историята на 18-тата Национална конференция на СДС. ОТТУК обаче започна началото на Голямата лъжа в СДС. И последвалите сътресения- и предстоящето ни още по-трудно бъдеще са доказателство как една Голяма лъжа плъзнала се като снежна преспа по наклоненото надолу било може да се превърне в лавина и да ни помете всички. Аз може би защото не съм бил заразяван от хроничните болести на СДС от последните години, както и не обичам боксовите мачове с гумени кукли на бивши сини лидери, написах жалбата си срещу решението на СГС от 24.11.2008 г. После се  изправих срещу настоящият ни председател- Пламен Юруков и го призовах да застане до мен в съдебната зала и да ме подкрепи за да върнем Устава, гласуван от седесарите - а не съчиненията на съдия Паликарова. Той просто трябваше да ме подкрепи и да защити по същество своята рожба- новият устав на СДС – не казвам лош или добър – но казвам -компромисен и демократичен. Явно желанието му да се оттегли му попречи затова. И аз за първи път няма да го критикувам и ще го поздравя.  Но в цялата суматоха около оттеглянето на ръководството се изрече втората Голяма лъжа – че макар и обжалван Уставът на СДС е влязал в сила. Тук вече снежната топка наистина се превърна в лавина и се даде сигнал за атака срещу еретиците и инакомислещите - хората като мене – които просто като членове на ЕНП подкрепяме правото и процедурата и спазването на Закона. Последва трета Голяма лъжа – отсраниха по измислена процедура и от нелегитимен орган /при невлязал в сила нов устав/ депутата Марио Тагарински от надпреварата за лидер на СДС.  За мене това беше личен шок, защото аз бях убеждавал Марио Тагарински месеци преди това да се върне в СДС, защото „времената вече са други и че в СДС няма Първо и Второ качество членове”.... Излъгах и него и себе си.. даже...! Какво послание само направихме към другите , които ни напуснаха .... да се върнат за да стоят наказани до стената. Елате хиляди напуснали за да ви направим публика и статисти.  И тогава реших да предупредя всички кандидати за председатели и за членове на НИС, че навлизат в процедура на кандидатстване по нелегитимен все още устав. Не направих жалбата си срещу някого- а даже по време на цялата процедура на предварителните избори нападах намесите на други политически партии в работите на СДС. Подкрепях открито 2-ма души- за председател Мартин Димитров,  а  за член на НИС- Ергин Емин. Противопоставих се на мнението на мнозинството в моя клуб и моята общинска организация, които открито подкрепяха кандидатурата на моят приятел и бивш съотборник от „доброто старо” СДС -Иван Сотиров. Пренебрегнах дисциплината и се изпокарах с половината си приятели- повечето съидейници на Иван Сотиров- не бях съгласен че трябва да се прави широка дясна коалиция без ДСБ и с неговите крайни изказвания/които бяха честни и искренни/. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ ПОВЯРВАХ НА ИВАН – за което съжалявам!!!!Затова моята организация се настрои срещу мене, но аз останах твърд и непоколебим в подкрепата си за Мартин. Тогава започнаха и натиските от всички нива на партията да изтегля жалбата си – хем не пречела ... и новият устав бил в сила... хем да съм вземел да я изтегля тази жалба... Аз повярвах на четвъртата Голяма лъжа изречена от устата на Мартин Димитров- това с което той спечели и моята и подкрепата на 5000 седесари – обещанието, че понеже не е обременен с миналото и дрязгите, щял да направи широка дясна коалиция- и ще покани в нея и ДСБ и ССД и БЗНС и другите десни... Аз искренно вярвах в това и този фалшиф рефрен започнах да го повтарям и да убеждавам хората да подкрепят Мартин – загърбих 20 годишното приятелство с Иван Сотиров, Сашо Йорданов и Румен Христов, добрите колегиални отношения с Цоньо Ботев и професионалното уважение към добрият юрист Петър Паунов/когото единствен познавах само от снимки/. Оставаше ми болката от постъпката към Марио Тагарински, но Мартин заявяваше добро отношение към него и аз повярвах на петата Голяма лъжа, че всичко ще бъде „феърплей” накрая. Но стана не много „феър”- Иван Сотиров беше набеждаван за ” ченге”, Румен Христов за „агент на Ахмед Доган”, Петър Паунов за „ човек на Ковачки”, Сашо Йорданов и Цоньо Ботев за „динозаври”. Това се вършеше много целенасочено от някакъв скрит център.. определено тези които търчахме официално за кандидатурата на Мартин не водехме този черен Пи-аР.  Той се водеше някъде отвън. И така Мартин победи! И през цялото време повтаряше, че новият устав е в сила- започна да обещава постове и подкрепа. Ето тук нещо в мене се пропука и се замислих дали ЛЪЖАТА вече не започва да се превръща в истина. И последва..... вече яростен натиск срещу мене да оттегля жалбата си- която била безмислена и била заяждане с новоизбраният лидер. Започна натиск срещу СДС „Оборище”, срещу мене- другарски съдилища, заплахи срещу съпругата и детето ми... за изхвърляне от спорен имот, предложения за изключването ми от СДС и заплахи по телефона.... Пак всичко това режисирано от някакъв неясен център ... На заседанията на ВКС бях обвиняван от адвокатите на Мартин Димитров,че съм шиканирал процеса,че съм бавел неговата регистрация  и че претенцията ми била жалка и несъстоятелна. Мартин Димитров дори не се посвени да се подиграва с хроничният ми припадак по време на делото...а адвокатите му внесоха доноси, че съм присъствал в последният ден на болничният ми лист пред ВКС - на заседание на градския съвет на СДС и „....съм се усмихвал..” А истината е че на това заседание почти ме донесе д-р Григор Малев- бях в лошо здравословно състояние.... но отидох да защитавам .... Мартин Димитров .... и опонентите му изгониха по недопустим начин д-р Малев от залата. В залата Мартин Димитров вместо да отговаря на критиките към него за лошото коалиционно споразумение и изтъргуването на СДС - се обръщаше с нападки към МЕНЕ – ехидно като „добър християнин”! Тогава именно нещо в мене се скъса и разбрах, че съм станал жертва на Големите лъжи. А Големите лъжи лъснаха съвсем когато се появи текста на Споразумението и се разбра ЛЪЖАТА на ЛЪЖИТЕ....! НЕ МИ БИЛО ШИРОКА КОАЛИЦИЯ , А МИ БИЛО КОСТОВА ОС!!! И виждаме резултата- Дясното не се обединява, а ще бяга в 3-4 писти и оси. Сбогом на НАДЕЖДИТЕ! Решението на ВКС шокира Мартин Димитров и неговата клика. То постанови Първата победа срещу Лъжата и сега Аз му давам последна възможност да съхрани своето достойнство и да спаси СДС от дилемата: -          Да се прогласят за нелегитимни нареченият за Председател на СДС Мартин Димитров и новият НИС на СДС, Контролният съвет и НКПВИ от Софийски градски съд където в регистъра ще бъде вписан Устав с дата след 03.04.2009 г. -          Да бъда аз снабден със съдебна заповед, която съм поискал от ВКС, ведно с петимума ми по делото - за заличаването на нелегитимни председател, ръководни и изборни органи, както и предварителни избори и процедурите по тях- водени по новият устав преди влизането му в сила. -          Да се нареди на Пламен Юруков да започне процедурите по Новият устав- задължителни за изпълнение след влизането му в сила и със съответните им преклузивни срокове и задължителна последователност. Затова се обръщам към  Националният съвет за препоръка и лично към Мартин Димитров да ПОДАДЕ НЕЗАБАВНО ОСТАВКА за да ни бъдат спестени унизителните процедури по неговото предстоящо съдебно отстраняване, за което съм сезирал ВКС в откритото съдебно заседание, както и невписването му от СГС, за което са преграждащи обстоятелставата   разминаването на датата на влизането в сила на устава и предварителният му избор в режим на действие на  старият устав. Това е било ясно на г-н Мартин Димитров така че той няма как да каже, че не е знаел- дори има негови коментари по темата. За лъжите му за влезлият в сила Устав преди избирането не си струва дори сериозен коментар. Това е проверимо дори и до днес- 03.04.2009 г. Устава на СДС не е вписан, а няма как да се направи това със задна дата!   София, 03.04.2009 г.                                                                        Николай   Гацев                                                                                                         

That's a cleevr answer to a tricky question