От няколко дни телефоните в къщи загряват. Обаждат ми се различни, даже не много близки познати, да ме питат какво става в политиката и за кого да гласуват.  Десните хора никога не са били така объркани и затруднени да идентифицират своето представителство на избори.  И аз съм много объркан, когато ме попитат например: къде е СДС в тази кампания..??!! Не мога да им отговоря, освен с някое клише, че СДС е там където сме ние, сините хора, но с това по-скоро  прикривам собствената си несигурност. Няма я не само синята партия, но я няма и енергията на промяната, освен ако Иван Костов, Анастасия Мозер или Надежда Михайлова, не се възприемат за нещо “ново” такова. На тези избори, май, политическите елити се борят повече за или против - смяната на статуквото, отколкото да създават сeриозни тези и антитези за бъдещето управление на страната.  Битката е между „градските момчета” и „селските тарикати”- като тук не визирам точно месторождението на хората, а по-скоро техния манталитет да размиват или не, собсвеното си политическо амплоа и да мимикрират в нещо друго. Това е новият прочит на добре познатите от миналите години модели на динамични парламентарни мнозинства и на безпринципни следизборни коалиции, довели до най-безобразните ограбвания на България през последните 20 години.Създадените за изборите коалиции са всъщност опити на стари лица да се представят за носители на някаква неясна промяна.
  Има обаче един нов проект, който доста разбърква плановете за предизвестяване на резултатите от поредните, дирижирани избори у нас. Този проект се нарича „Ред, законност, справедливост”/РЗС/. Не говоря само за едноименната политическа организация, защото тя вече е надхвърлила рамката на обикновенната партиийност и се е превърнала в нещо качествено ново.  Това , именно, ме привлича към себе си  и мене – не само чуството или реториката на промяната. И както ви гукам, сега тук , тези работи се замислям всъщност с  какво  ме спечели мене този проект?!     Елементарно ще е да ви кажа че това е продължение на СДС..с други средства.., както и да споменавам, че познавам Яне Янев от 20-тина години, а Димитър Абаджиев от около 15г. Тук годините и сроковете нямат никакво значение, но имат значение когато си виждал един човек в развитие и не го възприемаш като пообработена моментна снимка със сполучлив „Фотошоп” от днешния ден.     Яне наистина го помня от началото, от годините на ЗМС и не считам че думи като аграр са съотносими за него. Едно е да си деец на младежкото БЗНС, друго е да си аграр, а трето е да познаваш земеделието и да не си „стерилен” земеделец като Анастасия Мозер например, която едва ли виждала друго земеобработване освен саксиите на някой от 3-те апартамента, подарени на баща й за доноси към югославските  тайни служби преди войната/ а цената на тази щедрост както добре знаете е платена с кървави бомбардировки на град Кюстендил през 1941-44 г./. Та за Янев знам още от онези му години, че никога не се е притеснявал да бърка в раните и да изнася факти от фалшивата битност на българската десница. Затова го нарочиха още в ЗМС, а после и в СДС. Неговата радикалност ни беше обяснявана и предъвквана от ръководителските пропаганди на статуквото, като романите на Солженицин в Русия - абе не сме ги чели ама трябва да не ги одобряваме! Гледам някои хора не са ги прочели и до днес, но не им пречи да им правят „компетентни” литературни  анализи.      Така или иначе той започна да разконспирира консенсусните доктрини за мирната промяна, възприета от двуполюсните дейци на българския преход. Явно този дух се е предал и на новооснованата му по-късно партия РЗС. Това за съжаление е единствената политическа сила, която на глас обявява фалша и неговите креатури.  Тяхната политическа система е фиксирана върху понятието „олигарх”,  съчетаващо античното значение на тази дума с новите реалности от българската действителност, които са съвсем типични и социално-уродливи. Тези фиксажи , уви се зловидяха както на левите, така и на назначената българска„стара” десница, която ревна срещу Яне повече и от комунистите. Не й харесаха нито разкритията за злоупотреби /които май са били в повечето случаи джойнтвенчъри на леви, или поне левеещи с някои „честни” десни лидери/; нито соченето с пръст на много корумпирани съдии и прокурори- та нали повечето са си ги отгледали някогашните сини съдебни метлоносци; нито неудобните данъчни служители - все пак да не забравяме, че и самата Мургина я е назначавал Костов, а министър Орешарски, през 2001 г.,  беше острието на костовистката финансова предизборна кампания! През 1997-2001 е започнал кариерата си и кмета на Хасково – Георги Иванов, тогава областен активист на СДС! Странни съвпадения в една не-странна и много нагласена обстановка.     Другата, дразнеща конкуренцията на РЗС, черта, в тази нова партия, е нейната резултатност! Всички социолози признават, че сегашната кампания на РЗС е най-успешната в настоящите избори, а за лидера й – Яне Янев тази успеваемост е нещо като харизма - дали ще бунтува недоволни земеделци, ще разкоронясва г-н Сакскобурготски, ще сваля лидера на СДС, ще посочва шефката на НАП, ще гони някой митничарски бос или натирва в ареста кметове като Иванов или Ахмед Башев, то той е винаги точен, както  в избирането на момента, така и в аргументите за своята настоятелност. Единствените реплики с които засегнатите му опонират са левашките въпроси от рода на това-„ Вие откъде знаете това г-н Янев”или „Кой сте,Вие,г-н Янев,за да твърдите това”?!      Тази резултатност е нещо като политически акумулатор, с който се зареждат неговите съпартийци, неговите партньори и неговата кампания като цяло. Но да се спрем малко и на партньорите, един от които е героя на настоящата еврокампания на РЗС – Димитър Абаджиев. Това е другата сполучлива придобивка на явлението РЗС. Наблюдавал съм този човек и неговото развитие в политиката вече  15 години. От областен активист на СДС / срещал съм го по първите конференции на синята партия/, през депутатството от мнозинството 1997-2001 г. , зам-председателството  в СДС, после с престоя в ДСБ като първи заместник на Командира, рязка кариера в ЕНП и дрейф в широката орбита около ГЕРБ и Бойко Борисов. Тук имаме силата на един друг вид генератор и друг вид успеваемост – тази на съзидателния партньор, на подавача и гол-асистента в решаващата фаза на мача. В СДС той прокарваше сполучливи законопроекти, извършваше широка международна партийна дейност, която между другото му донесе съответните контакти, чрез които осъществи в последствие 3 големи лични негови политически операции: последователното вкарване  в ЕНП на :  ДСБ-2004, на Мария Капон като индивидуален член- 2007 и на ГЕРБ преди малко повече от година. За всичко това Димитър Абаджиев не потърси и не получи дори полагащата се нормална човешка благодарност. Това е съдбата на дейните и компетентните хора в тази страна, както е много и „царската милост” на статуквото. В тандем с Яне Янев той спомогна и за международното признание на РЗС, като част от европейското консервативно пространство. Тази напръв поглед незначителна стъпка, е голям дипломатически успех и желана подкрепа - за която и да било политическа партия в България. Не само защото европейското семейство на консерваторите има видни водачи като торите Камерън, Джефри ван Орден или Тополанек, но защото страната ни е на път да спечели представителство в още една силна интеграционна  международна организация.   В кампанията на РЗС ‘2009 има още няколко сериозни фактора, които не могат да не спомогнат за окончателния успех на проекта- наличието на новодошлите партньори от СДС и ССД. Дали те ще доведат по-малка или по-голяма маса от бившите сини гласоподаватели, не е дори толкова важно – макар и не-наречена чрез тях  се е оформила 2-ра Синя коалиция–синя не само по своето наименование  /каквато е например Костовата/, а по принципи и принадлежност към нея на първосигнални седесарски дейци като: Стефан Софиянски/ министър-председател, кмет, депутат и заместник-председател на СДС и председател и депутат на ССД/, Иван Колчаков /кмет, областен управител, заместник-председател и главен секретар на СДС /, Марио Тагарински/министър, депутат и председател на изборния щаб на СДС/, Петър Берон /депутат и втори председател на СДС 1991г./, Димитър Димитров/ кмет, депутат и заместник-председател на СДС /, Димитър Йорданов /депутат и член на централното ръководство на СДС/, Нено Димов /заместник-министър на СДС, депутат и заместник-председател на ДСБ/. Правя това изброяване защото то е шокиращо доказателство и за част от същноста на проекта РЗС /като не изключвам и самия Яне Янев - бивш член и поддържник на СДС , депутат от ОДС/.   Фактически тук виждаме по-голяма концентрация на сини ръководители,  отколкото има понастоящем в Мартиново- Юруковата  мъгла.  Последният привлечен полезен човек на тази щастлива кампания е безспорно проф. Михаил Константинов. Въпреки неоснователните клетви на войнстващия костовизъм по негов адрес, той не се поддаде на евтиното човешко сщеславие и не смени професионалната си репутация за дребен нравствен реваншизъм.  Ако изброеното дотук не ме е убедило,а надявам се и вас - за кого си заслужава да се застане в тази кампания, то значи повредите в телевизорите ни са трайни и необратими. Няма съмнение, че проекта РЗС е наистина продължението на СДС с други средства.. а аз не съм се отказвал никога от синята идея. И ако е истинско веруюто, че СДС е там където са седесарите, то нямам никаква друга алтернатива, освен да гласувам на Евроизборите с БЮЛЕТИНА 1 . Ако е истина това, което всички социолози казват, че РЗС е на ръба на бариерата, значи на тях са им необходими само няколко хиляди гласа за влизане в Европарламента, само няколко хиляди гласа от неразпиляването на още 120-130 000 десни гласувания, само малко още за да се помогне на България да има един евродепутат –консерватор. Затова аз и моето семейство ще гласуваме за РЗС. Колко е символично и името на този нов проект- нали всички твърдим, че на страната ни най-много и липсват реда, законността и справедливоста. Останалото си го имаме и вярвам, че бързо ще се оправим. Не е лошо и да гласуваш с Бюлетина, която е Номер 1 във всяко едно отношение! Така, че аз реших : Ще подкрепям Абаджиев! Сега решете и вие, десни, сини хора..!  София, 06.06.2009 г.                                                               Николай   Гацев