Този път ще ви занимая с нещо, което наистина трови живота на всички ни- характерните за преходна България- „мили”, скъпи!, родни! монополи. Изникнали като гъби след дъжд, през последните 20 години, те са основната пречка пред нашата икономика за да бъде тя истински пазарна. Подобно явление е било характерно за САЩ 30-те години, на някои европейски страни им се е разминало чак през 60-те, а има такива, които са били направо пожалени,  защото са помнели или размириците след преминаването на римските откупвачи на данъци преди новата ера или  патентите на фаворитството в до-Кромуелова Англия. Нали и християнството възниква като реакция на един вулгарен и деспотичен политически режим на монополност или пък срещу самата монополност на един тираничен режим - тогава наричан status quo /или иначе в днешно време казано „статукво”/. И както в тъмните  средни векове са били дискутирани естествените права на човека, така днес ние дискутираме „естествените” монополии на българската реалност.  Те , монополите, са наистина многобройни и неусетно ни задушават- те имат и първично и вторично влияние върху ежедневието ни. Първичното е пряката им намеса в семейния бюджет, изразено в някоя и друга получена неразумновисока сметка- било за електричество, за газова доставка, за парно, за вода, за телефон, за GSM, интернет или такса „кофа за боклук” пред фирмата или дома ни. Монополизмът в България е законоворегламентиран делегиран държавен абсолютен интерес в частни ръце. Той е уродлива форма на бягство на публичното към частния джоб и е един естествен способ за ограбване и „кадифена” корупция. Това е първородното му престъпление, но още по-недопустимо е вторичното му- ураганно завихряне – с което се оскъпяват впоследствие разходите  на промишленото и селскостопанското производство, с което се саботира себестойността на българската продукция. Това подпомага както кризата и безработицата, така и ни прави неконкурентноспособни, забавя  развитието на новите технологии, пречи на икономическия възход и на замогването ни. Представете си само: 20-30 % от всяка себестойност на нашия труд е ограбена от известен извършител- съответен монополист поставен от някого някъде на входа и на изхода. Оттам поставете отгоре и данъците, които само на пръв поглед са 10 % и се получава откъде стоките и услугите в България са с най-големите себестойности в света/ съобразно жизненият стандарт и показателите на БВП/. В редица европейски държави се е стигало до монополизация през изминалите години, но там за разлика от нас са създавани ефективни обществени регулатори, които наистина са ограничавали негативните последици от принудителното отношение към потребителите. А тук ние имаме едни назначени от олигархията Шушуловци, които само разиграват публични сценки и  калкулират в себестойноста на услугите ни новото Бентли на някои известен или неизвестен „Вълк”. Вълците в тази държава никога няма да свършат и те са ГРОЗНОТО лице на българския монополизъм. Зад тяхната обикновенно борческо-силова фасада се крият някои от добре познатите ни мазни политици- господари на ефира и градители на фактическия упадък.       Редом с икономическия монополизъм у нас е създаден и политически такъв. Страната е парцелирана между няколко твърди електорални ядра, които постоянно се делят, роят, полуразделят, полуконсолидират, преливат и създават привидности  на повече или по-малка коалиционна миражност. Всъщност това е обслужването на политическото статукво, което така се е претъпкало от качващи се и неслизащи от него вече 20 години, че май отказва да се движи дори от инерцията на историята и на земното притегляне.     Героите му са вече твърде уморени, защото на всеки 4 години трябва да се преформулират наново и то като носители на нещо съвършенно различно. Тази преформуляризация,  обаче  е комична и дестабилизираща, както за дългосрочните национални цели, така и за стратегическата мисия на обикновенната рекострукция на обществото / станала успешно например в Юга на САЩ след Гражданската война, или в дифузната система на Германското обединение от 90-те години на нашия век/. И корените на злото в България всъщност са в неспособността на гражданското общество  да различи тези мимикрични прехвърляния на гласовете на статуквото от едно агрегатно състояние в друго. Единственото стабилно в страната са печалните известни герои от  системата на монополизма и олигархията, които днес брутално посягат и към фактическата политическа власт.      Типичен пример за това са лицата в листите на 23-ти Софийски МИР на основните  партии, доказали се на Евровота- ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака,НДСВ, СК, Лидер, РЗС. Партиите на статуквото са се открили с лицата на Румен Овчаров /известен като Р.Овч../и Георги Кадиев – от двете феодални крила на БСП/БКП/, с безличната Нина Чилова и случайният пишман-жълт Пламен Константинов от фалиралите царисти, със спортното прикритие на ДПС -  Емил Кременлиев, с Иван Костов и ген. Атанасов от Костовата коалиция пък са„истински потрес!/..по Явор Дачков/”.     Срещу тези емблеми на андрейлукановото статукво РЗС извади новите лица на Атанас Семов и на Давид Леви. Със символичната бюлетина Номер 1 ще се осъществи  още по-символичния план на Яне Янев „Давид срещу Гулиат”. Съвпадението на имената и персонажите в него не е случайно. Както не е случайно че под Гулиат се разбира вече петглавата ламя на„вечния” модел на прехода- БСП, ДПС, НДСВ, Атака, Синята коалиция. Съдбата ме срещна с двамата водачи на РЗС доста рано - с Наско Семов се запознах сред етажите  на Класическата гимназия /НГДЕК/ през 1984 г., а с Давид Леви се знаем наистина откакто се помним -  родени сме по едно и също време и сме израсли от двете страни на тясната стара софийска улица „Екзарх Йосиф”, в сърцето на най-еврейската махала на столицата.  Противопоставянето на статуквото и на трима ни май е в кръвта-по времето, в което бащите на Р.Овч и Георги Кадиев се изживяваха като червени миропомазаници на БКП, помня Наско Семов отгърмя като организатор на тайна антикомунистическа група / само 18-19 годишен!/, а Давид /осбено докато беше в казармата 18- 19 годишен/, сестра му,  неговите родители, както и моите баба и майка бяха разследвани деликатно от отдела „Борба със ционизма” за вицове срещу режима на Тодор Живков и контакти в обетованата страна. Аз си изпатих и за писанията ми за Банатските българи през 1987 г. когато заради посещението ми в банатските български католически колонии арестуваха няколко патриоти, дали ми подслон и убежище, а Чаушескова Румъния поиска санкционирането ми като подпалвач на български национализъм/ бях 17 годишен!/. Като спомен за тези времена можете да ме видите окичен с почетния знак на град Винга,с който през 1998 г.ме награди един от тогавашните ми репресирани ятаци- вече кмет на демократична Винга – Иван Ранков!       Червеното предопределено и логично ни направи антикомунисти..      10-ти Ноември 1989 г. ни даде надежда за демокрация и реализация. Тези- нас тримата- които допреди това на Запад щяха да ни пуснат едва до Западния парк,  излетяхме да следваме в чужбина- Наско Семов във Франция, Давид Леви – в Израел, а аз в Гърция. И се сбъдна пророчеството на едно мое ЗКПЧ пак от Строителни войски- което сега пак го гледам в листите на БСП- „Гацев, в армията няма да Ти даваме да носиш истинско оръжие, защото ако стане напечено пръв ще избягаш при американците..” а аз му отговарях / на шега/ с перифраза на добрия стар семеен виц: „Няма да съм пръв, старши лейтенант ИвелинНиколов, няма да мога да се вредя при тях от наплива на хора –като Вас..!”     И май всичко се оказа точно така... Ивелин Николовци, Иван Кръстевци, Евгений Дайновци,  Иван Костовци /от съветското училище в гр. Кременчук!/ завзеха по команда на бащицата си –Луканов и ляво и дясно – и скоро взеха да ни изхвърлят от гнездото с кукувичия си инстинкт. Куклите на прехода се оказаха не по-малко уродливи от своите създатели- старите московски болшевики. Иван Костов ни предаде като съсипа окончателно СДС чрез марионетката Мартин Димитров и го сваляше от власт 3 пъти- 1992, 1994 и 2001 г., като укри досиетата, като подслушваше американското посолство, като пусна жена си- Елена Костова /партиен секретар от БКП/ да търгува с горива с хората от  режима на Милошевич, като разпродаде държавата на безценица на мутрите, на руснаците и на българските комунисти.    Така тримата независимо един от друг и всеки по своя си начин станахме антикостовисти.. синята идея беше подменена от не-синята й Командирска реализация.    На царския полог май не можаха да ни излъжат- там летвата с 800-те дни беше прекалено ниска.. за нашата доста пообразована интелигентност.  Съмнявахме се както в дипломите и компетентността  на Сакскобурготски, така и на неговия министър сладкаря Лучано. Пък то излезе че те,хората, се борили само за имоти.. и за връщане на милиона,  даден за първата предизборна кампания на НДСВ. И досега си връщат ли .. връщат.. разни работи!       Кампанията на проекта на Яне Янев и РЗС ни събра пак, идвайки всеки от нас с различна предишна реализция. Наско се беше опитал да експертизира ГЕРБ, аз да съживявам СДС, а Давид се беше превърнал в автентичен РЗС-ар. Този конгломерат е абсолютно логичен завършек на търсенето на истината в днешното объркано политическо пространство.  Събра ни реакцията ни срещу статуквото..  което естествено ни беше отвяло към проекта на Яне Янев/ нека не забравяме че и неговата собствена политическа съдба е сходна на нашата- разочарован от земеделците, през патилата при демократите..и накрая до консерватизма- който може би е правилното убежище за всеки 40-годишен реализиран политик,  несвикнал да се подчинява на комунистически олигарси, на фалшиви царе или измислени съветски Командири/. Атака няма и да я споменавам, защото там става дума не за партиен, а за друг цивилизационен избор.     И не смятам да отговарям  на въпроси от рода, като например, - за кого ще гласувате в 23-ти Софийски МИР - аз съм твърдо с бюлетина 1/едно/ за Наско и Давид Леви... срещу лицето на Голиат от плакатите на БСП, НДСВ, Атака и Синята коалиция, разноцветното мозаечно лице на удобния политически монополизъм.     София, 15.06.2009 г.                                                                                Николай  Гацев

На много хора вече им става ясно, че политическите партии в България не се занимават с политика. Това са икономически пирамиди, които защитават определени икономически интереси. Борбата не е на идеологическо ниво, а на ниво - живковисти/лукановисти, ВИС/СИК и прочее. В пост-комунистическа България няма борба на идеи, а борба между обръчи от фирми, както се изрази едно ченге преди време. Това е истината и колкото повече хора я проумеят, толкова по-бързо ще гътнем Комунистическата мафия.

Що се отнася до избора между Костов и Леви - такъв е невъзможен.

az ne vi natrapvam izbora David Levi a kazvam zashto az sum zad nego i sum se argymentiral- tova ne zna4i, 4e vie ne ste pravi ako ne go priemate.. Za shtastie BG e demokrati4na durzava i az i vie imame svoeto pravo na mnenie- a ako niakoi otre4e vasheto pravo da ne priemate moiat izbor- to az shte se srazavam i za vasheto pravo- da NE budete suglasni s mene..a sigyren sum 4e za tova bi me podkrepil i David Levi..! Zelaia vi yspeh i pravilen izbor.. vuv vashia mazoritaren rajon!

Днес се запознах с някои от постингите ви. Направи ми впечатление добрия изказ и мисъл в някои, но настоящият постинг е нещо различно. Първо ще ви помоля да пишете с черни букви - по четливо е за хора с проблеми със зрението. Второ, тук няма толерантност, възпитание. Има крайни оценки и грубо незачитане на чуждото мнение. Не познавам лично Костов и много му бях насъбрал през 2001 г., но последната година се изля толкова помия върху него от червените, които са ми еталон за "лошите", че днес съм сигурен, че той е "добрият". Така, че моля ви, по кротко с квалификациите. Нали си спомняте коя партия и защо имаше правото на истина от последна инстанция?