ЛУКАНОВ- НА ПЪТ ДА МЕ РАЗПЛАЧЕ...

     Само няколко дни преди 20-тата годишнина от 10-ти Ноември и равносметките за изминатото от обществото ни и буквално сме заляти от елегии за Андрей Луканов, от пасторални близки фотообективи на застаряващ интериор в  дома му на „Латинка” и кършещия пръсти негов син, който се оплаква по няколко телевизии, че не получил куфарче с пари и сега не живеел така добре както потомците на близките на Живкови, Станишеви или  Овчарови. „Героят” на прехода бил премазан, предаден от другарите му по преврат, а семейството му забравено. Колко тъжно?!  На фона на останалите ретрокадри от 10-ти Ноември със смеха на Живков, с последните пленуми и конгреси на БКП, оклюмалите лица на загубилия Първи и неговото обкръжение, последвани от кадри с тържествуващата му вътрешнопартийните му опоненти и накрая многолюдните първи митинги на истинската опозицията. Всичко в общ план за да се виждат ясно само основните играчи и да не сравним, че в по-задния план и преди и след 10-ти Ноември, хората по трибуните почти не се променят. Не се променя манталитета– сваляш някого, който е омръзнал съвсем на хората, благодариш му, а сред това го наритваш с клетви, като му приписваш всички земни престъпления и изгаряш портретите му на публични клади.

После го забравят и ти ставаш..мразения „той”..докато накрая ти идва времето и тебе те изритват– и пак не дават отблизо задния план за да не се разпознаят следващите. Важно е да не се сменя играта и изпушилите бушони да се изхвърлят навреме за да не изгорят цялата система. Това са уроци от времето на дик-ТАТО-рите Ленин и Сталин, внесени в БКП от Димитров, приети вулгарно от неговите по-неграмотни приемници и наследници, иновирани и обогатени от „късния” Живков и сие. Всички тези уроци май са вкарани в чиповете на партийните другари и техните наследници и те не могат да си представят  да останат извън играта. Не искам да пиша пряко против загинал покойник, с когото даже съм разменял няколко разговора, нито ще го съдя сега. Навремето българското правосъдие го оправда, но присъдата на неговите другари и ортаци го застигна скоропостижно. Същите тези, които правеха митинги срещу незаконното му задържане просто искаха да го извадят от ареста за да го докопат с куршуми, а тези, които го оправдаха и освободиха бяха пак от прикритите на вторите планове от кадрите на Живков. Те явно са взимали от Луканов неща, които не желаеха да връщат после. Едните услужиха на другите, а после вкупом..съгрешиха, а парите им си останаха. И не става дума само за онези раздаваните пари в куфарчетата, според различните версии от 1 до 5 милиона – това са капки в морето.. Да си припомним, че само далаверите във „Фонд 1300 години България” са за около 89,000,000 валутни лева (огризки от действия на второразредна партийна номенклатура), от несъществуващите горски концесии в Нигерия (пак е замесен е член на семейство Луканови) се е загубило 40,000,000 валутни лева,  закопаните в Радомир-Метал около 2,000,000,000 валутни лева, от външнотърговските дружества са изчезнали още 3-4,000,000,000 валутни лева (само в Панамските канали са потънали 200,000,000 долара), ами дълговете към Либия, Ирак, приятелите от Ангола (като оня Нето, дето кацнеше ли  в София ставаше бруто) или Куба, Палестина. Милиони и милиарди валутни лева, които сега ни се струват дребни суми- но тогава една гарсониера е струвала около 3-4000 валутни лева. От всяка една многомилионна далавера е бил открадван един средно голям български град (по 20-30,000 гарсониери на единица „взятка” някому). Така че даже Станишев, Доган и Царя, барабар и с Костов- заедно ни излизат по-евтини от едновремешните „недосегаеми”. Красьо Черничкия е бил извън играта, защото си е имало един Член Първи на Конституцията, нямало го е и Бойко Борисов да лови лошите,просто не е имало лоши-като във вица за кривата, успоредна на линията на Партията,дето накрая е ставала права. А смеха на бай Тошо ни е предпазвал от свински грипове,от световни кризи, и от суша и от киша..даже от мирната радиация на Чернобил, която е на път днес да  превърне  живота ни в постоянен Хелоуийн.

   Започнахме да мислим за лъжата, като за истина.Уморени от прехода май забравихме какво беше преди него. И не защото сега е много по-хубаво- просто ни излиза по-евтино и сме малко по-нормални- и сме част от нормалната част на света (ако и много да не си пасваме с останалите). Малко сме като осиновено дете в новия европейски дом- поне ни дават време да грешим и да се научим да се държим в новото си семейство. Много ми са смешни ожалванията на наследниците от клана Луканови. Не били получили куфарчета, сега нямали милиони.. Не давам ухо на шепотите от други предавания и публикации за подарени заводи в Русия на най-близките му- загубени след това - от действия на братската руска мафия. Както се казва ..да се бяха ориентирали правилно на Запад – там нямаше да им вземат всичко, даже нямаше и да ги питат за парите. Най-много щяха да нахранят някоя жълта журналистика.

  Нито дума за лъжата или за истината..Те никого не интересуват днес. Колко много сме се променили българите- на посечения Стамболов и на застреляния Димитър Петков сме издигнали монументи на пъпа на София – там където са се борили и загинали в отстояване на идеалите си. Към тях се чустваме гузни като общество и сме им написали със златни букви „Тоз, който падне в бой за свобода... той не умира..”. На Филов и Луканов нищо не сме написали и никой не иска да им прави паметници ( поне не смеят да си го кажат!) в центъра на столицата. Техния житейски път продължава да ни разделя, защото са все още живи едни, които се чустват техни жертви и други, които се изживяват като техни приемници. Дали това, което ни се е случило е можела да не ни се случи ако не бяха те.. мисля че няма какво да се лъжем. Щеше да ни се случи- можеше и да е по-лошо. Тяхната потомствена политичност, дясна при Филов и крайно лява при Луканов –може би  е туширала  крайностите на времето и ни е спестила това-онова.

   Няма да съм лицемерен и да проливам сълзи за тях. Мога само да съжалявам,че не направихме нищо за осветляването на техните убийци. Има и такива ситуации не е важно кой е натиснал спусъка, а защо.. Отговорът е прост и се съдържа в сбърканите преходи на обществото ни преди 65 години и днес. Лицата на фокус ги отстрелват и вече не с гума, а с фотошоп и други техники, се замъгляват участници във втория план на кадрите. Просто за да преходят по-лесно и да не дължат никому и нищо..

София, 18.11.2009 г.                                                                           Николай Гацев