НИКОЛАЙ ГАЦЕВ ПОЗДРАВЯВА ВСИЧКИ СИНИ ХОРА! :: СУГАРЕВЦИ – ЛЪЖЛИВИ „ПРОРОЦИ” НА ПРЕХОДА, ХОДЕТЕ СИ В ПЕНСИЯ !!!

От няколко дни Едвин Сугарев пак се е развихрил- започнат ли да текат интересни процеси в дясното и тачанката на политическата му поръчковост започва да кръжи и бълва огън към струпванията на недоубитите десни субекти- досущ като при Ватерлоо.

Това изживяване на Наполеоновият поет, задълбочил кариерата си под сянката на „Мултиарт”(на Илия Павлов), е много познато, вяло и досадно. Измислените „съвести” на прехода, просто прикриваха безсъвестността на последния. Рицарската им чест се заменя ту с депутатство, ту с някое посланичество- все конвертируеми монети от периода на Костовия Ренесанс. Сугаревият морал е просто рев на изоставеното в чуждото гнездо малко кукувиче за още храна към осиновилите го.. Гласът му винаги се променя за да мимикрира до диапазона на имитираните полезни птички.

Кой е на прицел този път-обичайните заподозрени-Яне Янев, РЗС и Марио Тагарински! Грачещият бард на прехода е заплакал за „дансаджийската партия” РЗС, „лудото”Яне и громи „професионалния предател” Тагарински, който ги бил изиграл! Нещо не мога да разбера, г-н Сугарев – сега съвсем ни обърква (отдавна смятам че този Човек си има сериозни проблеми!) - или плаче за „креатурите на ДАНС” или пък за „предателство”, което не е такова. Мисля че и в двата случая г-н Сугарев се самозаблуждава или пък опитва да заблуждава нас! А може да ни съобщава собствената си принадлежност тук-там- с оглед на предстоящото второ четене на досиетата??!!

Проектът РЗС не е само партия, а кауза- повечето които я споделят дори не са членове или симпатизанти на нейната структура. Тя започна да нараства с обещанието, че ще се превърне от малка лидерска партия в широко отворен десен проект, в така жадуваната коалиция на много демократични субекти – неназована „коалиция” само защото бяха глупаво подкрепени (или пък старателно замислени!) поправките с по-високи проценти за съюзите от партии в 41-вото НС - затова там се вля синергията на част от СДС, ОДС, ДСБ, БНД, БНС, ССД, и на ВМРО. Този заряд съвсем логично достигна 4-те процента и вкара 10 депутати в парламента. Повечето групи на първоначално представени формации не получиха свои избранници в парламента, което им създаде определен конфуз- а съгласно Закона за политическите партии- като непредставени парламентарно те следваше да загубят дадените им от държавата клубове и субсидии.

Оттук нататък проекта РЗС имаше два пътя на развитие за да задържи синергията, която го е създала - да се извърши трансформация към открит съюз или да се отвори към другите- те да се влеят вътре и да бъде Пиемонт на дясното политическо поле. РЗС избра третия път – да не отваря структурата си към никого и да засилва лидерския елемент, които не означават за създалите я субекти– нищо! Нещо повече-на частичните местни избори в края на 2009 г. много от тези организации се отграничиха от РЗС и подкрепиха други кандидати. В последно време се засили и влиянието на партията сред хората недоволни от управлението на ГЕРБ и от политическите разпри в СДС и ДСБ. РЗС постепенно започна да се утвърждава като алтернатива и на двете, макар че в предизборната кампания през юли 2009 г. е обявявано,че консерваторите ще подкрепят реформаторското мнозинство. Това стана донякъде в първите месеци на новото управление, дадоха се 200 дни толерантност към правителството - но се случиха няколко гафа, които са несъвместими с коалиционната логика- интригантстване в полето на ГЕРБ и неподкрепяне на бюджет 2010 в зала заради неприетото предложение на Яне Янев за корекция с 1,000,000 лева в бюджета на президентството. Политиката по отношение на финансите в страната, особено при криза, е основната разделителна линия между управляващи и опозиция. С неподкрепянето на това гласуване- въпреки сериозните мотиви!на най-малката парламентарна група –на практика РЗС се превърна в опозиция. Оттук вече започна и дискомфорта на някои от поддръжниците й- явно партията започва да влиза в противоречие сама със себе си- хем част от мнозинството, хем заради Първанов се отива в другата крайност! Интересно е защо не се постави принципно въпроса за отнемане от президента на 2-те служби (НСО и НРС), които са на негово пряко подчинение- противоконституционно! Ако се беше спазил основния закон на страната, то ГЕРБ нямаше как да не се съгласи с промяната, бюджета на институцията щеше да бъде редуциран и щеше да се мине без излишна конфронтация. Но явно целта не бе да се притисне президента, а да се прави рекет към управляващата партия. Тези няколко нелогичности явно доведоха до първия трус в групата на РЗС. Може ли той да бъде преодолян и да се съхрани неоконсервативното пространство- аз мисля че може..! Не казвам, че съм прекален оптимист. Нито РЗС е „дансаджийска” партия, нито Янев е „луд”, както го клевети Сугарев(и ако направим една съпоставка или тест за ненормалност между двамата, то резултатът би бил съкрушителен за Сугарев). Без да ги знам от самия него, усещам и мотивите на Тагарински – те са едни същи за напускането му от другите места, които някои бързо обявяват за склонност към номадство- просто той се разделя с една партия, когато тя стане лидерска и деформира демократичната си същност. Затова не бързам да хвърлям камъни по Солженицин – без да съм го прочел- за разлика от рефлексите на „синия” шаман Едвин с неговата свръхинфоимирана угодливост. Показателно е и мълчанието на Костов! Той отдавна се опитва да се направи на добрия десен по-голям брат и да развали съвсем достлука в РЗС, да привлече към себе си Яне Янев и групата му – за да ги довърши. И всичко това ще е първия му ход за създаване на нова алтернатива на ГЕРБ в дясно, с която да забие нож в гърба на Генерала в решителен момент. Предусещайки тези неща Тагарински, който познава добре хватката на Командира,нанесе изпреварващ удар, с което изненада всички- признавам и мен. И макар че предусещам и моето собствено отлюспване от РЗС заради настоящата позиция - не мога да се променя и да се обърна със зло срещу някой от хората които съм харесвал или следвал в миналото- Филип Димитров, Стефан Софиянски, Петър Стоянов, Борис Кюркчиев, Марио Тагарински. Инстинктивно усещам заплаха от погазването на демокрацията - и мене по-добре там да ме няма. Това със сигурност ме отличава от г-н Сугарев, защото при него от осанна някому само след малко се отива веднага рязко в ”разпни го” – стига поръчката и отплатата да са добри. Този път май ще се ходи в пенсия,Сугарев!Е ако това не е професионално предателство - или пък по-лошо- политическа проституция- здраве му кажи??!! Хал ал да му е на Мартин Димитров, за когото също се е загрижил- въпреки поредните проблемите с избора му и съдебните баталии, които биха възникнали, ако някой недоволен се досети, че ръководствата на СДС по места са в свръх мандат от по 3-4 години и не е спазен за пореден път новия устав ня партията. И докато Мартин се взира в огледалото и го пита „коя е най-красива на света?”, партията му влезе в поредния капан на командирството, срещу което въстанах едно време при Юруков и ме изгониха при наследилия го „мой” председател.

Изчерпвайки темите за ДАНСаджийството, лудостите, професионалните предателства и фалшивите Сугариади, мисля че РЗС още може да промени съдбата си и да се върне към първоначалната си мисия. Все още има време и аз вярвам в това. Дясното има нужда от сериозен съмишленически коректив. Иначе аз ще си остана пак напъден самостоятелен електрон, който няма да каже лошо и за РЗС, за което много ще тъжа!

София, 06.12.2009 г. Николай Гацев

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

ЗА ЧЕСТА НА НОМАДА… И СЛЕД ТОВА НАКЪДЕ…??!!

ЗА МИНАРЕТАТА, БАЙРАМА И ДАЛИ СМЕ ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ...

Коментари

1. eien - Без да съм в политиката, твърдя, че
07.12.2009 02:59

в тази статия има много, много неверни мисли.