Този път съм абсолютно невинен и попаднах на мястото на събитието случайно, без нужда от доказване на противното. За разлика от двете чествания на СДС бях поканен от единия „синод”на Демократическата партия - този на „старите” демократи.  

  Събитието се състоя в едно подземно заведение до Съдебната парата. Стана ми много приятно да видя хора, които рядко съм срещал последните 15 години (членувах в лилавата партия от януари 1990 г. от почти самото й учредяване и оформяне до септември 1994 г., когато ДП напусна СДС-  тогава с група несъгласни членове останахме в синята партия и се разделихме с нашите останали съпартийци, ръководени тогава от Стефан Савов). След това Савовите демократи бяха последователно в Народен съюз, в съюз с Костов и в ОДС като по някакво стечение на обстоятелствата все се разминавахме с тях в парламентарната си ориентация и коридор на пребиваване.

 Сега се бяхме събрали на Коледно тържество, организирано от инициативен комитет, в който влизаха главно напъдени от централното ръководство хора, както и такива които отдавна не бяхме в Демократическата партия. Започна се с много спомени за славните времена, в които бяхме заедно и за това колко организирани и силни бяхме тогава.   

   Постепенно се продължиха с критики към председателя на партията Праматарски, който присъстваше активно в изказванията, дори с отсъствието си. За сметка на това бяха Ивайло Кутов, Петър Станков, Мартин Заимов, Михаил Груев, Стефан Стоянов, Алеко Кюркчиев, Александър Хаджов, бивши министри, депутати, ветерани на партията и председатели на действащи организации от столицата и страната. Поканени били и Стефан Софиянски, Марио Тагарински и Веселин Методиев, като някогашни членове на ДП, но не никой от тях не уважи проявата. Част от събраните се вълнуваха искрено от поражението на партията, други критикуваха заслужено грешките на Праматарски и сие, трети започнаха да правят предизборна кампания на Мартин Заимов за председател (при условие че той е изключен от партията за „костовизъм”и не е дори неин член), четвърти да „подкрепят” Синята коалиция, да хвалят Иван Костов, а останалите които не знаехме за какво става дума просто питахме защо не се говори за антикомунизъм например, което е било винаги основна дискусия по време на членството ни в тази организация?! Аз се опитах единствен да се върна към моят дневен ред за демокрацията, за управлението на ГЕРБ и проблеми на днешното управление, но явно останалите се виждаха вече на топло под крилото на Командира и нямаше какво много да си кажем. Чувствах се сам в„Костовиче” гнездо.. Явно ставах свидетел на поредното разделение в дясното, което се дирижираше от окрупнителя на демокрацията Иван Костов. И как не можаха да разберат честните и добри хора в дясното, че разликата между „окрупнител” и унищожител, при този човек, е като да си легнеш с кака Елена от фондация „Бъдеще за България” или с другарката партиен секретар Елена Костова от БКП.Въпрос на времена  пространство и на гледна точка. Всяка прилика с реални и съществуващи лица не е случайна!

София, 21.12.2009 г.                                               Николай Гацев