Преди време ви написах за противостоянията в Демократическа партия- мястото откъдето преди 20 години тръгнах към българската политика. И нали знаете човек накрая се връща там където са корените му- не вярвах, че ще заваря въобще нещо...- последните признаци на съществуването на ДП въобще не са добри- напусната от повечето от 10,000-те си хиляди члена днешният живот  на тази 100 годишна българска партия е постен и затихващ! Останали са по-малко от 1000 члена … с отнета централа, без партийни клубове, без депутати и общински съветници, без пари и субсидия, с обезверени симпатизанти. Единствената заявка на тази партия е членството й в ЕНП и мъждукащите подкрепи на тази или онази предизборна коалиция- а на последните избори с еднолично решение на председателя Праматарски- подкрепа за листите на невлезлите в НС от партия „Лидер”??!!
А когато напуснах през 1994 г. се разделихме 7:3 в полза на останалите при Стефан Савов в Народен съюз. Изпокарахме се заради СДС и оценката за Филип Димитров, с когото Централно бюро на ДП се подиграваше постоянно и високомерно. Така про-седесарите напуснахме, създадохме Демократическата партия-1896, без да се обиждаме едни-други (това беше най-цивилизованния развод в цялата история на разделението на партиите в СДС). Причината всичко да се случи без драми и нападки беше в нашата идейна обща политическа идентичност, еднородния ни произход и потомственост във връзките ни с ДП- и в двете крила имаше хора със семейни традиции в лилавата партия. Даже в тези неща стигахме до крайности… в последствие на новите места, където ни отвя живота трябваше да правим много компромиси с различни оранжеви, зелени или сини комунисти, с които иначе не се церемоняхме преди в добрата стара ДП.

  Но сега разговора ни не е за миналото, а за настоящето на моята стара партия. В последните месеци се доказва теорията че и в малките партии има много хора с много много големи амбиции- имам чуството че в България могат да се разцепят и едноличните партии- чрез шизофрениране на личността… така в ДП неусетно се оформят три групи на привърженици- „праматаристи”- привърженици на статуквото, „мартинисти”- заставащи зад каузата на Мартин Заимов ( подкрепян от Веселин Методиев и Иван Костов) за председател и „недоволни”- повечето стари демократи (и няколко бивши функционери на партията) които не желаят да се обвързват нито с Александър Праматарски, нито с Мартин Заимов, а по-скоро с каузата на съживяващата пормяна.

   Така на 13.02.2010 г. - ден преди Заговезни прошка нямаше за никого. В заседанието на Върховният партиен съвет (ВПС) се случи сблъсък на силите и паднаха поредните жертви- стана изключването на Мартин Заимов (водача на „мартинистите-костовисти”) и на Христо Марков (от „недоволните”). На всичко отгоре и самият Праматарски обяви, че няма да се кандидатира повече за председател- и се оглеждал за приемник- може би заместника му - Николай Христов??!!

   Хората от статуквото обявиха бързо Конгрес на ДП за 18-19 Април 2010, а дотогава ще започнат обстрелването на дивите зайци- надлъгването просто ще се пренесе от ръководството към низовите структури на организацията.и това няма как да доведе до добър край. В кворума на ВПС, в промените на състава му - от който са заличавани по неуставен ред бивши членове, в кворумът при изключването на члена на ВПС Христо Марков– без 2/3, както и нечистата операция по отстраняването на Мартин Заимов, са все бомби със закъснител, които цъкат в подземието на ДП. Ресурсът на Костов в съдебната система и в градски съд- фирмено отделение (да си спомним екстрената регистрация на СДС след изборите) е все още доста голям и не се знае какъв ще е изхода на една съдебна битка.

    И вероятно точно с позициите си в съдебната власт Командира търгува и притиска премиера в опитите му за борба с престъпността! Сделката е не в парламентарната подкрепа – без Костовите 4 депутата ГЕРБ може да се оправи (а групата на Мартин Димитров е в ръцете на Бойко Борисов чрез други компроматни разработки)- но ако бъде бламиран Иван Костов, то делата срещу знакови престъпници ще започнат да падат в съда и авторитета на управляващата партия ще се срине до месеци. Затова и Цветан Цветанов сега трескаво разработвал по-податливите „сини” съдии- посевки от времето на синьото управление- за да ги ангажира в осъждането на заловените и обвинени престъпници.

   Играта е сложна и заплетена и Демократическата партия може да стане поредната разменна монета в блъфовете между властимащите.

София,  15.02.2010 г.                                                 Николай  Гацев