ЗА КОТЕШКИТЕ И КУЧЕШКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СОФИЯ И ДРУГИ БГ-ГРАДОВЕ

       Ще ви разкажа тъжната и поучителна история на една човешка страст, изместила до голяма границите на нормалното и реалното. Става дума за истинската  история на една моя далечна сродница и колежка по професия, която ще нарека само с малкото й име- леля Лалка, защото фамилията и живота и професионалното  й развитие,  иначе не би заслужил вашето снизходително отношение - така както  ще го предизвика настоящият ми разказ.

        Леля Лалка беше известна столична юристка и много добър адвокат по граждански дела - специалист по много сложните заплетени казуси, колежка и достоен представител на добрата стара юридическа гилдия- поколението на проф.Джеров,  Лучников,  Доспевски.  През целият си живот беше се отдала изцяло на професията и кариерата си и дори не направи семейство - остана си стара мома, до края. Но като споменавам краят й - той не беше много радостен – прекаран в изолация, отчуждение и старо момински приумици на един иначе явно душевен аристократ. Като стара мома и бездетна, тя се отдаде на старата си страст за грижа към животните - и прекара дните си в съжителство и компания  на  11 – 12 котки – много хубави котарани-  повечето улични, непородисти, намирани и подменяни от естествените си навици, краткост на живота или временните си бягства от луксозната клетка, в която ги беше набутала неусетно суетата на леля ми Лалка. Иначе отношението й към хората беше абсолютно различно- към нас, нейните роднини, къде заслужено, къде- не,  тя се отнасяше с открита резервираност и прикрита омраза, странеше от всички освен от няколкото си все още живи приятелки от детинство и се затваряше абсолютно в своят измислен котешко-юридически свят, без желание да комуникира много с останалия…

          Аз бях още дете и никак не я разбирах, макар че за разлика от другите ми роднини тя ми вярваше, предричаше ми добро бъдеще и страхотна реализация „….ако хвана истинският ми път…”.  Понеже странеше от всички ни научих за нея и нейните странности едва когато почина. Тогава се случи инцидента за които ще стане дума в това мое изложение.

         Леля Лалка почина внезапно и леко, след като беше се преборила да паспортизира и  узакони своите 12 домашни любимци– поне тези от последната  й реколта- имаха 12 котешки паспорта, със снимки, верификация на ваксинациите им и на  другите им …типично животински третирания… Педантичното й отношение обаче беше стигнало до крайности - всъщност търсената индивидуализация на конкретните котарани си беше целенасочена и абсолютно маниашка.  Леля ми беше починала и стояла 2 дни- докато я намерят с 12-те добре охранени но побеснели котарани в заключеният си апартамент и не искам да обяснявам какво точно беше дереджето на което я бяха намерили вътре. Но важното беше че тя стискаше в ръката си собственоръчно написано завещание в което даваше волята си  - 12-те котки – с паспорти- и индивидуализация, да наследят жилището й и цялото й имущество- движимо и недвижимо. За мене  и за другите ни роднини тогава това предизвика голям шок, защото очаквахме някакъв номер, но не предполагахме докъде беше стигнала нейната мизантропия и откъсването й от реалния свят. Завещанието разбира се не беше нотариално заверено, защото беше юридически неиздържано, но тогава никой от моите роднини  не се замисляше над това, а се мъчеше да попречи на измъкването на имуществото от семейството и да потулим някак си гафовете, допуснати поради скриваните дълго семейни вражди и недоразумения.  На всичкото отгоре „наследничките’ на апартамента на скъпата столична улица „Парчевич”, в София, бяха явно полудели и пощурели от кончината на любимата си стопанка и гласно изразяваха постоянно и само ‘мяу-мяу” – дали за да оплакват покойната, дали пък вече не предявяваха претенция за наследството й!? Това ‘мяу-мяу” ми се присънва и до днес, защото животните наистина  бяха загубили ориентация, както през последните си дни- явно я беше загубила и  починалата им стопанка. Моите роднини обаче се окопитили и българската им прагматичност взела бързо връх, „завещанието” било веднага прибрано,  а бедните котарани…. те го отнесли, заради Леля’Лалкината непрозорливост..(тя е била винаги перфектен юрист и много добре е знаела, че това наследие няма как да се случи - поне не по българските закони)!! Бедните животни били веднага затрити от белия свят - а документите и индивидуализацията им – толкова старателно подреждана и събирана от покойната - дивашки унищожени от  родата - като сериозна преграда пред ‘евентуални  им  претенции”….!? И леля Лалка накрая се погреба както древните фараоните - с гарнитура от труповете на любимите си същества, Бог да прости, всички им!

Това ви звучи сега като виц- но за съжаление си е абсолютна реалност. На мене ми остана само само поуката как можеш с недомислие и нелогичност да погубиш нещо което истински обичаш, особено когато то е антирационално.. и досега като видя някое улично коте из двора…се учудвам и го подпитвам - да не е дошло.. да претендира за част от наследството си леля Лалка.

Мисля че много лесно бихме могли да се справим с кучешките и котешките проблеми в София, достатъчно е да плъзне слух из столичните улици, за някое неразумно направено ексцентрично завещание- и съм сигурен , че българската завистливост и прагматичност  ще изчисти улиците от всички потенциални наследници и потенциални претенденти…. Така можем отново и практично да решим проблемите с 10,000-те хиляди бездомни животни, другият начин е някоя конвенционална мотивация към кожите им пред малцинството.. или внос на няколкостотин виетнамци…

 

Николай  Гацев  - „ АЛФ 2 -НЕКОТКОУБИЕЦ”                       София, 05.04.2012 г.

виенамци на работа у нас , кучетата бързо бързо ще намалеят.
Преди много години знам от баща си ,че в Китай са го гощавали с кучешко
(като деликатес) , сервирали им го без да знаят! Нещо от тези като Чао-чао-породата.

Ste NI stignat VIETNAMCITE- okolo 200-300 za okolo godina ! I ste ni stryvat samo izdruzkata... niama da har4im milioni- horata ste se spraviat!