Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2012 21:21 - МАКЕДОНСКИЯТ ЛАОКООН..( ИЛИ ОЩЕ ЗА ЛЮБЧО ГЕОРГИЕВСКИ И ВМРО-„вистински”- БЕЗ УГОВОРКИ, БЕЗ ПОЩАДА… И БЕЗ ИЗВИНЕНИЯ….)
Автор: nikolaigatzev Категория: Политика   
Прочетен: 2287 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 30.05.2012 10:00


 МАКЕДОНСКИЯТ ЛАОКООН..( ИЛИ ОЩЕ ЗА ЛЮБЧО ГЕОРГИЕВСКИ И ВМРО-„вистински”- БЕЗ УГОВОРКИ, БЕЗ ПОЩАДА… И БЕЗ  ИЗВИНЕНИЯ….) ВМРО няма нужда от епитети и добавки.. няма нужда от представки и наставки, всичко е ясно, открито – даже и прикриваното.. в годините… сега излиза на бял свят и се разбират много заблуди, неистини, полуистини, манипулации и дори фалшификации… мразено, обичано и неразбирано…Започнало през 1893 г. като локален прочит на „старите” комитети на Дякона Левски, структурирани после в БРЦК (Български  Революционен Централен Комитет- 1869) и на дуалистичната дейност на Обществото-комитет „Добродетелната дружина” и църковните комитетски акционисти от (1850 - 1878)- такива като братята Миладинови (автори на „Български народни песни от Македония” 1860) -във все още поробените под Османска власт български територии (оттам  и то в 1893 г. идва за сведение на неосведомените и неграмотни македонисти понятието „комитет” „вътрешна”, девизите: "свобода или смърт” като антином на „външната” -т.е. на вече освободената територия на Съединеното Княжество с Източна Румелия, на същият народ… - определен от другата част на името на организацията – като народ, живеещ свободен - между земи си - на Македония и Одринско - В.М.О.Р.О. – или Вътрешна Македоно- Одринска Революционна Организация- е оригиналното име на организацията- по първите й протоколи и Устав –Правилник е: Б.М.О.Р.К. 1896 г. Български Македоно- Одрински Революционни Комитети (множ.число ! )(цитирам го по най-новата книга по въпроса на Костадин Н. Христов "Кога затрака револверот"- С,2011 където ще намерите много нови документи и факсимилиета на оригинални документи, непубликувани досега за организацията) или М.О.Р.К. (в по-късни издания македонски издания- издавани пак на чист български в Македония)- на чист български език- с носовки, с ерове- ‘Ъ’ „ь” и с българското- „Я-това”- гласна, изработен от ръцете на Гьорче Петров и Гоце Делчев (след Солунският конгрес на БМОРК -1896 г.- също недолюбвано, отричано, неспоменавано и необяснявано от правоверните "потомци" на Александър Велики в Скопие..),  подобно на изначалната италийска Камора и мафиите на отделните държавици у поробените италианци (създавани още през Ридзоржиментото – та чак до Обединението от 1861- 1866), на „Филики Етерията” на поробените гърци (от края на Източната Ромейска империя 1453 до Евангелията (Благовещението) от 1821), предхождащо националните въстания от революционното крило при „ИРА- извънредни”  на  националистичните партии на ирландците (началото на 20-ти век)  и „Бали комбетар” на албанците.. (20-те години на ХХ век., прераснали в последствие в другите неосвободени територии на този етнос в безбройните  – А.О.К. Армия за освобождение на Косово (или У.Ч.К.)- Армия за национално освобождение, А.О.П.Б.М., Армията за освобождение на Прешово, Буяновац и Медведжа- Санджак, Сърбия.. и др., локални албански формирования.). Няма нужда от представяне– Любчо Георгиевски, бивш Премиер на Македония, бивш Вицепрезидент на Македония, бивш дългогодишен лидер и основател на управляващата в Скопие сега ВМРО- ДПМНЕ, лидер и основен фактор на реалистичните сили в македонският политически живот, умерен и не-анти-български настроен литератор, поет и литературен критик от Делчево, Източна Македония. От няколко месеца Той е бивш председател на новооснованата ВМРО - Народна Партия (ВМРО-НП)- оттеглил се от поста на активен председател на тази партия, останал само нейн почетен председател - взела около 30,000 гласа на избиратели при последните парламентарни избори в Македония, които отново бяха спечелени- вече в конкуренция, от бившата партия на Любчо Георгиевски - ВМРО- ДПМНЕ и неговото откритие като лидер и политик- днешният министър-председател на Македония- Никола Груевски (бивш министър на икономиката при Кабинета"Георгиевски" и посочен от него за приемник в Партията – до тяхната конфронтация през 2003 - 2012 г.). Така че с право можем да наречем Любчо Георгиевски – бащата на днешната македонска политика- за съжаление с всичките й кривици и правици- за които бившият македонски премиер не се оправдава и не бяга от отговорност. Признавам си- аз съм много пристрастен към него- и със сигурност, декларирам го даже, не съм напълно обективен към Него и Неговите успехи и неуспехи – аз и моето семейство сме се ползвали винаги с внимание, многочасови срещи и разговори, съвместна работа и обмяна на мнения, „изяли” сме му много време на него и на семейството му, опитвали сме се да му влияем по повод на развалените му отношения с тогавашният президент на Македония – Борис Трайковски, покойният загинал държавен глава- при още не много ясни обстоятелства!!!- мир на праха му- също наш семеен близък, също „Любчово”откритие и непрежалима загуба за Македония, България и Балканите- дългите му години на студени отношения с ВМРО-ДПМНЕ и с Любчо – никога пред мен или някой от многото хора, с които го свързвах или запознавах НЕ си позволи да каже нещо лошо за Човекът, който ни беше запознал и сприятелил- въпреки че също бяха в общоизвестни обтегнати отношения; с Доста Димовска, бивш заместник на Любчо Георгиевски в партията ВМРО-ДПМНЕ и вицепремиер в правителството на държавата, негов министър на МВР и дясна ръка близо 15 години, която посещавахме като много действен и енергичен директор на Македонският културен институт в София - с жена ми - Анна Янева ( от рода на премиера на България от времето на Илинденското въстание- ген. Рачо Петров и дъщеря на депутата от СДС- д-р Тодор Янев, а по майка- сродница на комитата Пито Гули), почти до последните й дни през миналата година, и която никога не отправи нападка, зложелателство или публична забележка срещу своят бивш шеф и съратник, а постоянно беше нападана от всички в Скопие като „Доста..на Любчо…” . В София я назначиха,  с голямо нежелание, новите управляващи-  с личното съдействие на нейният кръщелник и ученик в политиката- бившият външен министър на Македония в предишното правителство на Груевски – Антонио Милошевски ( също мой стар познайник от времената на Любчо..). Със същият дори бяхме договорили преди години да направим благодарение на моето познанство и благоразположението, с което се ползвах пред тогавашната министърка на Външните работи на Република Гърция- Дора Бакояни (чийто баща – бившият премиер Константинос Мицотакис и тогавашен лидер на „Нова демокрация”– е един от първите ми учителите в балканската политика и човек на когото също съм губил времето с много срещи, обмяна на мнения и прогнози за позицията на двете съседни славянски държави на север от Гърция ), да направим някъде неофициални консултации по постигане на компромис по въпросите на спора за името между Гърция и Македония- от който и двете страни да излезеха с компромис и добро съседство. Точно покрай Мицотакис и неговото обкръжение се запознах и с други важни хора в живота ми - Сали Бериша( днешен премиер на Албания и бивш президент), Грамос Пашко(вицепремиер на Албания) и Александър Мекси (почина наскоро след като беше 4 години премиер на Албания), Томислав Мичунович (почина скоро след това), Вук Драшкович, Зоран Джинджич и Слободан Милошевич (за който разказвам по-подробно в публикацията ми в моят блог www.nikolaigatzev.blog.bg “Да откажеш  на…Милошевич”- и  с който се срещнах пак благодарение на Мицотакис, на лидерът на СДС - Филип Димитров, който ме направи представител на СДС при гръцката „Нова демокрация” и на лидера на тогавашната ми Демократическа партия - Стефан Савов. Последният си ме беше харесал за демократ, покрай братовчедите ми- внуците на ВМРО-еца комитата Тасе Търпев (Ляпчето) и сина му- министър-председателят на България  -  Андрей Тасев (Търпев) ЛЯПЧЕВ – фактически сродник на дядо ми – Никола Гацев, който пък по македонска ни линияе кръстен на братовчед си- на един от най-големите поети на Гърция – 81 годишният тогава Никос Гацос (Никола Гацев) от град Воден(Едеса). Тогава времената бяха на промени и те правеха чрез едно познанство или позабравено роднинство близък с цели групи, с политически партии, с касти и дори с чужди държави. Но и хората, които правеха тогава балканската политика и с които животът и съдбата ми ме срещнаха още като студент- не бяха двулични, бяха аристократи на семействата, на партиите и държавите си и не се срамуваха да попитат когато нещо не им беше ясно или да поискат помощ за някои по-деликатни задачи от един доверен студент на 19 години, говорещ гръцки, английски, руски и горе долу – немски и италиански.  Любчо Георгиевски беше само 5 - 6 години по-голям от мене и вече наближаваше голямата политическа кариера като вицепрезидент на Македония и когато се сближихме ми сподели мечтата си създаването за ВМРО, Филип Димитров беше горе долу на наша възраст - а му престоеше до месеци да стане премиер на България и също да влезе в голямата въртележка. В Албания имахме един друг приятел от нашето поколение- Азем Хайдари, който беше застрелян в после в  Тирана- мир на праха му.  Доста Димовска (почина наскоро), Зоран Джинджич (по късно го убиха като премиер на Сърбия), Борис Трайковски (загина при самолетна катастрофа), Едуард Селами, Сали Бериша (по-късно го крихме в българското посолство в Тирана, защото комунистите му бяха издали заповед за арест и щяха да го убият) и Андонис Самарас (днешен лидер на Нова Демокрация в Гърция - която тогава беше гръцки външен министрър, свали от власт партията си и я разцепи.. като разочарова много бащата на Дора Бакояни - Константинос Мицотакис)  бяха от по-зрелите политици и се ползваха пред нас с огромен пиетет и уважение- а на Томислав Мичунович, Александър Мекси, Стефан Савов и Никола Клюсев (всичките покойници) им викахме патриарси или старейшини-демократи.. на галено. Те вече бяха припознати за партньори от канцлера Хелмут Кол, от Маги Тачър и Джон Мейджър,от Жак Ширак, от Джеймс Бейкър и Елцин и вече пътуваха към последните си години и към историята на европейското дясно разбирателство и на общият европейски дом, в които някои вече сме влезли и фактически и де юре. Само нашите леви опоненти, които тогава ни отричаха и плюеха навсякъде, не можеха да разберат откъде черпим енергията, с която посрещахме предизвикателствата и изпитанията – отговарям им – ...един от друг - това казвам и на днешните пишман-политици, които са привързани само към шума на парите и дребните бакалски заварки на някои министерски сметководители - ние имахме идеали, нашите идеали бяха в противоречие с реалностите и дори в конфликт с тогавашните разделения и логика- но ние не стрхувахме- малки и големи - да променяме реалностите, да обръщаме логиката..и подкарваме държавите си по пътищата, които ни се струват правилни .. и погледнато от днешна гледна точка май бяха такива.. Затова нямам колебание– въпреки пристрастията си - че не може и да искат да има ВМРО без Любчо Георгиевски, демокрация без големите и малките жертви на личното при хора като: Зоран Джинджич, Борис Трайковски, Азем Хайдари, при ранната загуба на Доста Димовска, на Ибрахим Ругова, при отдаденостите на Стефан Савов, Александър Мекси, Константинос Мицотакис, и другите от това щастливо и честито политическо семейство. Но пак да се върна на това от което започнах- беше нужно да ви кажа другите неща дотук за да ми повярвате за важното, което предстои да ви кажа… Един от нас – от тези изброените имаше дарба да вижда много напред. За близки и дългосрочни прогнози го ползваха още тогава. Той разви аналитичните си способности, създаде връзки с много от решаващите фактори, които повдигнаха прага му на информация и му помогнаха да предвижда дела и събития занапред. В древността имало един такъв добър пророк – Лаокоон, който видял нерадостна съдба за народа си – опитал се да я изкаже, а като не бил чут и не бил разбран, боговете му пратили гигантски змии да го удушат и да му запушат устата. Тази притча много ми прилича на съвременната македонска реалност и на предсказанията на Любчо Георгиевски за утрешният ден на БЮРМ. Индикациите не са добри, има индикации за усложняване на обстановката и може малки искри да предизвикат големи огньове- обвиненията на Скопие и изолацията, в която управляващите там изпадат, натиска на безработицата, бедността и икономическите проблеми повалят днес и далече по-силни и мощни държави. Македония за съжаление е сама- конфликт с Гърция и спънки пред еврочленството и атлантическата ориентация, неразбирателство с Албания и подозрения към всяко действие откъм страната на орлите, обвинения, параноя и безмислени спорове с България, неясно съседство с Косово. Показателно е че Любчо Георгиевски, който беше дори в пряка война с бойците от УЧК днес е склонен на преговори и отстъпки с едновременните си противници- и самите албанци - разбиращи неговата принципна позиция са склонни да приемат възгледите му за разбирателство и помирение на фона на войнствените декларации от другата страна фалшивите самочуствия и непознамане на фактите /напр. Гоце и Яне на коне като горди ездачи –въпреки известните им фобии към конете и язденето или като статуи на мадам Тюсо/ и Триумфалните арки на безперспективността и неизвестни никому победи...?! Другата истина, която казва Македонският Лаокоон, е разделенето на Македония се рисува вече не само от промените на етническата карта на Скопие- а и от промените на социлната карта- упадъкът и безхаберието към състоянието на цели райони ги дезинтегрира и може да ги вилаетизира в ръцете на всеки един потенциален сепаратист. Тревогата която бие Георгиевски не е национаристична или антиалбанска- тя е инфорираността на човек водил война с нерегламентираните армии на безотговорния фактор. Друга деструктивна сила Македонският Лаокоон вижда в типичният македонски "ултрас",  прост и с промит груевизиран мозък, способен съвсем безпричинно или нарочно да предизвика реакцията на другите етнически и социални ултраси, което да взриви крехкият мир в Македония за броени часове.- пример сибитията от последните няколко седмици. Анализаторът заключва, че  македония все повече заприличва на един своебразен сръбски бантустан- а за трагичната развръзка за всеки един сръбски бантустан можем да се информираме от близката история /последните 20 години / на Хърватска, Босна и Херцеговина, Воеводина, Косово или Санджак.. Предупрежденията на Георгиевски явно няма да бъдат чути там за където са адресирани- към Скопие, там се чува само пръхтенето на конната орда на хунзите, тропането на доспехите на някоя следваща Клеопатра или Юстиниян Велики. Какво че Клеопатра се обръща към Цезар като „една истинска елинистична принцеса”- каквото и това да значи за стратезите на зрелият македонизъм.. !?, а Юстиниян сам се заявява като ромейски василевс- какъвто е например ие бил Василий ІІ наречен заради зверството си над „македонската” армия на Цар Самуил- "Българоубиец"?!  Слабата култура и безпочвените заемки довеждат до особеностите на Скопският Джурасик парк , в които се преповтаря в слаба режиура старата американска пиеса :”Обещай ми светло минало...”  Любчо Георгиевски обаче донася и в София една тъжна новина за тези, които могат да четат между редовете- не е останало нищо от „най-романтичната страница в историята на България”- днешна Македония е безвъзвратно отчуждена от България, бантустанизирана, и последната е само дестинация за битов паспортен туризъм и битова пара-пазарна екзистициалност- може да бъде използвана само като дълъг прът за много висок скок в някоя далечна трета дестинация. София не трябва да приема на нож това обективно пророчество на Македонският Лаокоон- реалностите са такива и това дали ще пратиш на някого змии да го удушат или не няма да го направи по-малко прав и убийствено точен.
От вчера Любчо Георгиевски вече не може да бъде и почетен председател на собствената си партия, по решение на „независимият” скопски съд – онзи същият Орган, който осъди Спаска Митрова, Виктор Кандзуров и Миро Резински, институцията, наследник на Титовото правосъдие от Голи оток и лагерите за възвръщане на югославското достойнство, така че да ме прощават поляците за лошата алюзия, но „УДБА jezce ne zcginjela I ne ymrzet nikogda” и един съвет пак към София- по повод на споменатата УДБА- за да не се сбъдне все пак някое удушаване със змии – типично за македонската директна действителност - към директно недолюбваният Лаокоон и да не се налага да го споменаваме без време в редицата на инцидентно загиналита Мялков-баща, Борис Трайковски, Зоран Джинджич или Азем Хайдари…мисля че трябва да отправим на свой ред свето предупреждение към змиите и УДБА- «България забавя, но не забравя, а Господ прощава- ние може и да не....!! Николай Гацев    София, средноголем град во изток на Македония, 10.05.2012



Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikolaigatzev
Категория: Политика
Прочетен: 3760988
Постинги: 709
Коментари: 2438
Гласове: 4448
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031