САМО В ТАЗИ "ЧЕРВЕНА" ДОМАТЕНА АТАКА БИХ МОГЪЛ ДА УЧАСТВАМ - ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОЗИ ПЪТ ТЯ БЕШЕ И СРЕЩУ СИНИТЕ НИ ДЕПУТАТИ...
СБОГОМ "СИНИ"ДЕПУТАТИ, КОИТО МЕ ИЗКЛЮЧИХТЕ ОТ СДС -2009 - ВИЕ РАЗМЕНИХТЕ ДЕМОКРАЦИЯТА ЗА ЕДИН МАРТИН (СРОДЕН СЪС СЕМЕЙСТВО ЛУКАНОВИ), ЕДИН КОСТОВ ОТ СССР - КРЕМЕНЧУГ И ЗА ОЩЕ 30 СРЕБЪРНИКА - ВИДЯ СЕ КОЙ И КАКВО ПРЕДПОЧИТА..  НЕКА ОБАЧЕ СЕГА МИЛИОНИТЕ СИНИ ХОРА ВЪСТАНЕМ СРЕЩУ ЛЪЖАТА И ЛИЦЕМЕРИЕТО ПЪРВО  ПРИ НАС И ПОСЛЕ ДА ПОВЕДЕМ СРЕЩУ СЪЩОТО ОТНОВО НАЦИЯТА НИ... СПОЛАЙ ВИ, "СИНИ ДЕПУТАТИ" ПО ПЪТЯ..ВИ -  СЪС ЗАЛПОВЕ ОТ ЧЕРВЕНИ ДОМАТИ....
НИКОЛАЙ ГАЦЕВ 24.11.2012

 http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fimg.bg.sof.cmestatic.com%2Fmedia%2Fimages%2F480x320%2FNov2012%2F61047073.jpg&h=fAQHFvPI8

Добре казано сега - след 20 и "кусур" години, ама когато градяхте структури на СДС и вярвахте в "сини мъгли", които щели да "разпръснат червената", не знаехте ли тяхното минало и биографии и не се ли поинтересувахте от тях?
Нима трябваше, чак преди смъртта си - техния "Тато" Живков да Ви каже всичко за тях, та да го научите чак от него, който прочие и друго ни "завеща" в последното си интервю - за жалост "пророчески", като "завещанията" на самите Хитлер и Сталин - посочвайки ни вечните предатели на България и в това число и неговата партия и идеология, но за съжаление и техни създатели и вечните "юди" - някога отворили портите на Търново пред османските нашественици, посрещнали танковете на СССР, изкали търновския ни и додеветосептемврийски елит на Третото и Второ Български Царства и погребали в крайна сметка и самите империи - нашественички и грабителки...
За жалост Живков обаче, 30 години преследваше - подобно на днешния ЕС и негова "другарка" Меркел, онези които ни казваха и пишеха тези истини.
Дали се покая пред себе си преди да умре и разбра, че е изпитал силата на Бог и че го има само, че Той "бави но не забравя", само това не зная.

Преди 23 години - започнахме- вие, ние и аз- една промяна- какво се получи- че ни управлява същото БКП- с други средства и играчи... -казано по Ленински...

Преди 23 години - започнахме- вие, ние и аз- една промяна- какво се получи- че ни управлява същото БКП- с други средства и играчи... -казано по Ленински...

За съжаление, аз съм роден 1985-а година и 1989-а година, съм бил само на 4 години.
Тоест, било ми е още твърде рано да променям каквото и да е и да бъда където и да е.
Не означава обаче, че не си спомням онези събития и че през отделни периоди, не съм ги изживявал различно.
Някак, още като дете и като че ли интуитивно, така наречената "синя идея" не ме е привличала особено към себе си, защото ми се струваше твърде неясна и с не съвсем ясна за мен концепция, за некомунистическото развитие на България.
Първоначалното СДС, беше някаква компилация от либерали, леви, десни, социал - демократи, земеделци и тук - там консервативни и монархически дори елементи.
Сега се замислям, какво е можело да се очаква от такова обединение и от едно такова разнопосочно мнозинство?
В последствие, когато СДС се определи като партия и започна да "изчиства" своя образ, някак се напълни само с кадри на миналата система, клиентелисти и чиновници по върха.
Хора казващи на предишните: "Слез от коня, та да се кача аз.", ама пак неясни какво и в каква посока ще променят.
В либерална или в консервативна? В националноотговорна или в интернационалистическо - мъглява, с нова светлина?
Не беше ясно и къде точно е разминаването им с комунистите, по въпроси като религия, Български национален въпрос, македонизъм и прочие, макар някакво си измислено "ВМРО" на агент "Иван" да крещеше заедно с Костов и да имаше ОДС подкрепата на някакви си "християн - демократи" от Запад (Които дори не са православни, за да ги боли за нашата вяра и традиция, а днес се разбра, че не са и католици и не ги боли и за тамошната. Прочие, истинското "верою" на така наречените традиционни леви и десни в Европа, остава скрито за "простосмъртните" и "непосветените".).
Тези времена бяха драматични тогава за нашето семейство, тъй като в моя род, имаше доста "шарена" идейна принадлежност.
Имаше "блажени вярващи" в "светлия комунизъм", но необлагодетелствали се от него (Вече не са между живите.), а дори водили борби за него, имаше и

заклети и ревностни антикомунисти - с консервативни идейни уклони и дори националистически и национално - патриотични, а също и земеделци.
Имаше обявени за "пролетарии" през миналия строй и обявени за "буржоазни елементи", "народни врагове" и "фашисти".
Объркващото беше, че в този период - периода на живковизма, комунистическия режим в залеза на стария си вид, беше сложил вече някаква "патриотична" маска и дори се мъчеше да я докаже на дело.
Малко след Живков пък, преименуваните и леко пребоядисани бивши комунисти, даже обявиха, че нямат нищо срещу религията и влезнаха в храма.
Аз обаче, имах волята да науча - какво се крие зад марксистката идея, въпреки всичко и въпреки уважението към моите близки - вярвали в тази идея до края на дните си и да науча за последиците от нея и особено нейната ленинова разновидност, до какво е довела.
Постарах се да науча и какви национални щети ни е нанесъл 9 септември 1944-а година, а онова което ме отблъсна, далеч не беше анти - капитализма или социализма (За които можем да спорим, доколко са били реални при комунистическите главатари, ако погледнем делата им.), но беше именно националната щета, националния нихилизъм, македонизацията, изтреблението на заслужилите наши военачалници, пълководци и национален елит.
Точно това и ме отклони от лявата идея и от комунизма.
Започнах обаче и да се замислям и да анализирам, кого ни предлагат медиите като негова "алтернатива" и кое е качествено различното на така наречените популярни "десни" у нас, от популярните така наречени леви?
Ами почти не открих разлика в поведението им.
После научих и биографиите им.
За това от 18-ата си годишнина, аз не членувах другаде и не съм гласувал за друга партия като партия, освен за БНРП или Българска национално - радикална партия, когато е излизала със свои самостоятелни кандидатури (Главно за местни листи.).
Преди няколко години, заложих единствено на нея като член (Ако изключим временния уклон и период на вяра във Волен Сидеров, че ще е един успешен национа

лен авангард, което доверие обаче у мен се изпари, веднага след създаването на коалиция "Атака" през 2005-а година и виждането само на местно ниво, кои са в нея. Да, още не бях запознат с истинското му и искрено изразено становище за национализма в България, което по - късно прочетох от страниците на вашия някогашен вестник "Демокрация", където поставя палачите и жертвите на едно - страдалците от режима на Живков - истински националисти у нас до "живковистите" и където ни призовава "на борба срещу иракския фюрер - Саддам, в името на световната демократична революция", но също и ни внушава, че Доган бил с крайно - миролюбиви цели и адски много плашел комунистите, та затова ни внушавали друго за него. Той човека, се разбра после, че си имал досиенце и второ име, ама старателно прикривани и до днес, защото явно още върши работа на онези които му го крият, а това досиенце идвало в следствие на негови криминални прояви - потулени от службите на "другарите", па после бил и фотограф в милицията им...).
Когато влезнах като член на БНРП, аз влезнах защото знаех, че начело на нея стои политически затворник - националист.
Аз не знаех останалите там и нейните качествени и идейни "деволюции" за две десетилетия.
Влезнах в нея и защото я смятах за приемник на нелегалната - създадена в края на 50-е на миналия век Българска националистическа партия, целяща сваляне на комунистическия режим - чрез внедряване на офицери - патриоти в тогавашното ШЗО и откъсването ни от съветската орбита, с възобновяване на борбата за възстановяване на нашите граници на Санстефанска България и Царство България от 1941-а година.
Другата причина да влезна там, беше, че единствено тя в своята платформа и лозунги, сочеше ЕС като неосъветска империя на злото и заявяваше твърдо желанието си да излезем от там, ако някога поеме властта.
Аз не съм влезнал, защото искам да водя война със "световната ислямизация" или защото смятам българите - мохамедани за по - малоценни от останалите българи и за да сменям имената

им.
Не съм влезнал да поддържам "възродителни процеси", да чета "Косово е Сърбия!" по митингите им или да правя "циганите на сапун" и да ги определям като "нисша раса".
Нито някакъв идиот и провокатор, да ми говори от името на партията, че София трябвало да разполага с 80% от бюджета на България, като "отреже турско - циганската провинция".
Не влезнах там и за да слушам пиянско - наркоманските крясъци на футболни агитки и да гледам остригани лумпеняци - рецидивисти.
Най - малко обаче, бях влезнал за да видя накрая коалиция с пишманнационалисти, стипендианти на Сорос, либерали, комунисти и масони и то "в името минаване на 1%" и "вземане на държавната субсидия", която щяла "да се разпредели между партиите".
Това вече, ми дойде в крайно повече, след като през другото време ни настървяваха да се борим с тези, с които ни "гушнаха" на последните парламентарни избори, че даже и да влизаме в схватки.
Да не говорим, че на 14 януари 2009-а година, един провокатор с еврейски (Хазаро - талмудизиран произход.) - внедрил се в тази партия, ни зовеше като анонимен от всички форуми към преврат, а заедно с ръководството на партията, се скри когато нас жандармерията ни гонеше и ни пребиваше по "Орлов мост" и въпреки адвокатските си права, не се застъпи и за един арестуван и бит.
Ако останалите неща, мислех, че е възможно да бъдат изчистени, защото още вярвах в лидера и някои хора от местни структури в тази партия - главно съратници на Илия Минев и бивши легионери, то накрая трябваше да опозная лидера и да разбера, че "рибата се е вмирисала откъм главата" и то отдавна, но за него ще се въздържа от подробности, тъй като вече не е между живите...
Факт е, че дори смешно малката провокаторска групичка, я виждаме разпадната днес - дето остана там и че вече тази партия изчезна.
Тя обаче постигна целта си, както и "Атака", а целта им беше една: Да се покаже точно такъв облика на национализма у нас пред "прохождащите" в политиката, какъвто искаха нежелаещите да го има пропагандатори и да няма

спасение и градивна промяна.
Всичко онова, което ни внушаваше някога комунистическата пропаганда, че значело национализъм = "фашизъм", трябваше да се докаже и те го направиха, както и което днес продължават с още по - голяма жар и "революционна бдителност", да ни внушават разните "Кънчовци" - Райчевци, "Хелзинкски комитети", "сини шамани", новоизлюпени и доморасли либерали и прочие лица, които искат въобще да няма България, камо ли да успее с една градивна промяна и да е някога пак силна, независима и просперираща, в състояние да казва понякога и "НЕ!" на велики сили и да поставя своите жизнени условия за влизане в един или друг съюз, договор или съглашение (Без които съгласен съм, че не може никоя страна да оцелее.).
Която да стане пак страна, годна сама да избира своите партньори или съюзници, според своите национални - жизнени интереси, цели и приоритети, а не да бъде "натиквана" от смени на окупационни "караули" - между червеноармейския и "чичо самовия" или стоящата зад него и зад петолъчната - шестолъчна луциферова и антихристка звезда и прочие.
Не руския у нас, да бъде заменян с английския или турския с руски...
Не руснака да ми пише у нас на руски и аз да съм длъжен да му отговарям на наш терен на руски, а там да не знаят, че съществува български.
Не англичанина да ми говори и налага английския в България, като световен, а не само да се надсмива на древния български род и език - дали идентичност и култура на значителна част от света и Европа и да ми се държи като "бял господар" на някакви аборигени, а разни талмудски и англикански ереси, да подкопават основното вероизповедание у нас, докато разни клоуни ми блещят глупости за неква си имагинерна "ислямизация" по медиите.
Ето тези неща трябваше, да се повдигнат от една националистическа формация.
Това искам или не искам аз.
Не виждам такава...
Жалкото беше, че у нас хората в масовата си част, които не искаха по площадите комунизъм, страдаха от един убийствен мит и легенда, за които спомогнаха точно комунистичес

ките забрани и той е: "великия и блестящ Запад, в който капе мед и масло и който е велик наш приятел и радетел за свободна от комунизъм България. Където правата и свободите са безгранични и да не говорим, че ни кани с пита и мед в своите унии и страни.".
Този мит, беше точно толкова безпочвен като последица в политическите решения и избори у нас, колкото и комунистическия мираж и мечта за общество на "пълното равенство" и безграничните ресурси и то за световното равенство и еднаквост.
Както и за напълно безкласово общество.
Този мит, за разлика от при нас, беше развенчан от населенията и сред тях, на останалите комунистически и излезли от комунизъм страни.
Нека погледнем една Унгария, колко трезво и хладно посрещна Запада и всичко западно, защото вече го познаваше и колко по - трезви избори прави тамошния електорат.
Нека погледнем и една нелюбима ми Сърбия и дори западната "храненица" - Гърция днес, паразитирала върху гърба на тоя Запад доскоро...
Но още по - трагичното е, как страните от бившия СССР - негови "членки" по модерному, "изтрезняха" веднага при сблъсъка със Запада си - след разпада на СССР, че може да им е "освободител" от него, макар и там забраните и незнанието за Запада да бяха още по - сурови.
У нас обаче, намериха формулата - с комунистическите доходи и западните цени, да се чака още "спасение" от Запад, както и чрез успешно котирали се квазиобрази на национализма, като горепосочените.
Появиха се такива и на консерватизма и справката е: Яне Янев, Слави Бинев, а сега и Юруков се "цанил" за консерватор, че и "Командира"...
Какво да очакваме от едни такива избори, в които вече и победителите са ни предвидливо "пророкувани" и предрешени?
От "снахата" ли да чакаме промяна, от Станишев ли или да вярваме, че ГЕРБ е "дясна" партия?
Или може би от Бинев и Доган?
Може би от "Атака" и РЗС?
От кого?
Да не би от новия проект на Валери Балевски - още "Симеонов"?
Лошото е, че не виждам и тези да си отидат сега, повече от наложително - идва въпроса:Кого да поставим

?
Има ли смисъл, въобще от козметични "промени" в рамките на тази система, на имена, партии и абревиатури - нейни крепителки?
Има ли смисъл и от "рестарт", докато поставената цел на един протест и то определено не само с домати не е: Пълното и разрушаване и сриване, качествено нова Конституция и истински обществен дебат и кръгли маси, след което референдуми по всички важни и стратегически теми в нашето общество.
Преминаване към нова система, без депутатски имунитети, с граждански контрол над народните избраници и законови механизми за отзоваването им, както и преминаване към президентска република - като единствена възможна и най - практична форма за момента, като форма за регулация и коректив над партиите в парламента.
Докато това не се поиска и то настойчиво, какъв е смисъла да протестираме?
Както и докато българина няма правото на носене и употреба на оръжие при самоотбрана и отбрана на имота си например, на честа и живота си, когато не е криминалнопроявен, що за гражданин е?
Що за "България" е това?
И имам в предвид българин и българска нация, в нейния целокупен вид - на всички лоялни към нея и страната, не само етническите българи.
Те зад България и България - зад тях!
Що за българи са тогава те, ако не е така и що за България е това?
Що за държава и що за граждани?
Ако нямаме насреща партия и лидер, с формиран екип за правителство - напълно годни да изметат завинаги или задълго от властта, парламента и останалите властови механизми у нас досегашните, за кого да викаме и да се борим?
Не, тази борба е безсмислена.
Безсмислено е да вярваме, че в събота точно и то с домати ще ги стреснем и спрем от част от идиотщините им поне.
Кое стряскане на управляващи е станало с миролюбие и домати, та камо ли пък остраняването на едни забили се и засмукали народната кръв кърлежи?
Няма такава...
Без кръв изцяло, революционни промени за жалост няма.
Да, въпроса е да е с по - малко кръв и с по - малко национално разединение и омраза.
Но утопия е да вярваме, в нови "нежни револю