Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2013 11:52 - НА ВНИМАНИЕТО НА ГОСПОДАТА СТАНИШЕВ, ОРЕШАРСКИ И ВСЕКИ ДРУГ ЗАИНТЕРЕСОВАН!! РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕС, КОЕТО МОЖЕ ДА РЕШИ МНОГО ДЕЛА И ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ!
Автор: nikolaigatzev Категория: Политика   
Прочетен: 1144 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 11.06.2013 12:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НА ВНИМАНИЕТО НА ГОСПОДАТА СТАНИШЕВ, ОРЕШАРСКИ И ВСЕКИ ДРУГ ЗАИНТЕРЕСОВАН!!  РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕС, КОЕТО МОЖЕ ДА РЕШИ МНОГО ДЕЛА И ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ!
     УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
     Уверен съм във Вашата заинтересованост да се решат наболели правни проблеми в страната се обръщам към Вас, с това Решение на Съда на ЕС в Люксембург, което Ви съветвам да разгледате и имплицирате спешно в съответното национално законодателство, както и да изискате бърза реакция и подготвяне на практика на ВКС и на Арбитражния съд на БТПП по въпроса, защото с това може да се решат част от проблемите на населението от последните протести, както и проблеми на задръстването на съдилищата с нови дела и проблематиката на т.нар. „..проблеми с банки и монополисти..”
Съдът на ЕС се произнесе относно ефективната защита от неравноправни клаузи в рамките на изпълнително производство.
§ Директива 93/13 не допуска правна уредба, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна в исковото производство, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.
Понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи.
За да се прецени дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.
   Приложението, към което препраща член 3, параграф 3 от Директива 93/13 съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни.
    Ограничената възможност за отправяне на възражение в рамките на изпълнителното производство в Испания е поставено за разглеждане от Съда на Европейския съюз в делото Mohamed Aziz, C-415/11. Въпросът, по който съдът в Люксембург се произнесе с решение от 14 март 2013 година, се отнася до това какви възможности за правна защита трябва да има потребителят в производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, за да се противопостави на злоупотребата с право, която е въведена чрез неравноправна клауза в договор за кредит, обезпечен с ипотека.
   Особеност на испанското производство по принудително изпълнение е, че защитата срещу неравноправна клауза в договор за ипотечен кредит може да се осъществи с отделно исково производство, което не поражда суспензивен ефект спрямо провежданото изпълнително производство. В допълнение към това окончателното възлагане на ипотекиран имот на трето лице — например на банка — по принцип е неотменимо. Следователно ако решението на националния съд в исковото производство за обявяване на неравноправността на клауза от договора за кредит, а оттам и на нижощността на производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, е постановено след приключване на изпълнителното производство, с това решение на потребителя би могла да се предостави само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, без изгоненото от имота лице да може да си възстанови собствеността върху него.
   През юли 2007 г. мароканският гражданин Mohamed Aziz, който работи в Испания, сключва с банката Catalunyacaixa договор за ипотечен кредит, като отпуснатият по него кредит е в размер на 138 000 EUR. Ипотекираният имот е семейното жилище на длъжника. Кредитополучателят спира плащането на месечните вноски. Това принуждава банката да подаде молба за образуване на изпълнително производство срещу своя длъжник. Мароканският гражданин не се явява пред съответната юрисдикция, която разпорежда изпълнението. На организираната публична продан на ипотекирания имот не се явяват наддавачи, поради което съгласно испанската правна уредба имотът е възложен на банката за 50 % от стойността му. На 20 януари 2011 г. Mohamed Aziz е изгонен от жилището си. Малко преди това той предявява иск за установяване на нищожността на клауза от договора за ипотечен кредит поради нейната неравноправност, а оттам и за установяване на нищожността на производството по принудително изпълнение върху ипотекирания имот.
   В този контекст сезираният с делото Juzgado de lo Mercantil n°3 de Barcelona (Съд по търговскоправни спорове № 3, гр. Барселона) решава да отправи запитване до Съда, от една страна, относно съответствието на испанската правна уредба с Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори[1], тъй като смята, че вследствие на тази уредба за съдилищата е изключително трудно да гарантират ефективната защита на потребителите. От друга страна, националният съд повдига въпрос относно съдържанието на понятието „неравноправна клауза“ по смисъла на посочената директива.
Решение на Съда на ЕС
В своето решение от 14 март 2013 г. Съдът в Люксембург на първо място припомня, че правото на ЕС изисква ефективни гаранции за защита на предоставените права по силата на акт на ЕС. Така националната правна уредба за защита на тези права не може да бъде по-неблагоприятна от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения. Това правило се означава като принцип на еквивалентност.  Също  така националната уредба не трябва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза, което правило представлява принципа на ефективност.
Процесуална защита и принцип на ефективност
В своето решение съдиите от Люксембург приемат, че испанската процесуална система накърнява ефективността на защитата, която е въведена с Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори[2]. Такава е хипотезата винаги когато се пристъпва към принудително изпълнение върху ипотекирания имот преди съдът в исковото производство да обяви за неравноправна договорната клауза, въз основа на която е учредена ипотеката, и следователно да обяви за нищожно изпълнителното производство. Всъщност след като националният съд в исковото производство няма възможност да спре изпълнителното производство, с обявяването на нищожността може да се предостави само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди. Тази защита е непълна и недостатъчна, и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на тези клаузи. Посоченото важи в още по-голяма степен в хипотеза, в която, както в случая, ипотекираният имот е жилището на претърпелия вреди потребител и на неговото семейство, тъй като този ограничен до заплащането на обезщетение за вреди механизъм за защита на потребителите не позволява да се предотврати окончателната и необратима загуба на жилището. Така, за продавача или доставчика би било достатъчно да подаде молба за образуване на производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, за да лиши потребителя от предимствата на защитата, която Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори цели да установи. Следователно испанската правна уредба не е съобразена с принципа на ефективност, доколкото в производствата по принудително изпълнение върху ипотекирани имоти, образувани по искане на продавачи или доставчици и с длъжници потребители, прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на защитата, която Директивата предоставя на потребителите.
Неравноправност на клаузата за лихва
Вторият въпрос е относно съдържанието на понятието „неравноправна клауза“ с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата, както и на приложението към нея, за да може националният съд да прецени дали са неравноправни разглежданите в главното производство клаузи относно предсрочната изискуемост при дългосрочни договори, определянето на лихвите за забава и определянето на размера на задължението.
За да се приеме, че дадена клауза е неравноправна е необходимо тя да въвежда „значителна неравнопоставеност“.  Оценката на неравнопоставеността минава през разглеждането на разпоредбите от националното право, приложими при липсата на уговорка между страните в това отношение. За тази цел е необходимо да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи. За да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността възниква „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори (т. 68-69 от разглежданото решение).
Националната юрисдикция трябва да провери с оглед на тези критерии дали клаузата относно лихвите за забава, съдържаща се в сключения договор, е неравноправна. Националната юрисдикция e длъжна по-специално да сравни размера на уговорената в договора лихва с този на законната лихва и да установи дали с определeната лихва за забава може да се гарантира осъществяването на целите, преследвани с лихвите за забава в Испания, и дали тя не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
Също така клаузата относно предсрочната изискуемост в разглеждания договор позволява на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем вследствие само на едно неизпълнение на задължението за изплащане на главницата или на лихвите. Националният съд трябва да провери по-конкретно дали тази възможност зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно задължение по договора и дали неизпълнението е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него.
На последно място, що се отнася до клаузата за едностранно определяне от кредитодателя на размера на дължимата сума, свързана с възможността за образуване на производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, следва да се заключи, че предвид точка 1, буква р) от приложението към Директивата и критериите по член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от нея националният съд трябва по-специално да прецени дали и евентуално в каква степен съответната клауза дерогира правните норми, приложими при липса на уговорка между страните, така че с оглед на процесуалните средства, с които разполага потребителят, да затрудни достъпа му до правосъдие и упражняването на правото му на защита.
  Ако е вярно, че вътрешната свръхзадлъжнялост и спекула се движат в обем от около 220 -250,000,000,000 лева- като просрочията, анатоцизациите, сивото кредитиране (лихварските тежести) и другите негативни последици от кризата или лошото управление на страната са утежнили този портфейл с още около 1/3 до ½ от посочената сума- имате възможност да регулирате тази свръхзадлъжнялост, която явно е вече спекулативна, несъбираема и вероятно ще доведе до трайно и необратимо увреждане на стотици хиляди граждани.., явни жертви на кризата и лошото управление на страната.
  Ако се приложат клаузите на това Решение в националното законодателство и се уеднакви практиката ще се дадат възможности  да бъдат спрени повечето изпълнителни дела по „заповедните производства”, които са по своят характер и противоконституционни- особено тези чл.417 от ГПК., защото са едностранни и административни по своят характер. Възражението за неравноправност  не отрича дълга и не го отписва, а дава още една възможност за неговото предоговаряне вече в равноправни отношения и тук като регулираща мярка е необходимо да се направи законов таван за задължаване – клауза за защита на длъжника от рекет, лихварство и сиво кредитиране- таван от до 8% право на задлъжняване по кредити- включително главница,  лихва, ливи по просрочие, такси, скрити такси  и др.скрити клаузи на задължението.  От една страна това ще регулира и принуди двете страни по кредитите да се доуговорят мирно и в нови рамки, ще удари решително сивата икономика и престъпните девиации на лихварството, ще успокои обществото и ще свали претенциите за отписването на дълговете и другите „революционни” напъни на общественото отчаяние.
   Предоговарянето на всички кредити ще струва средства на „белите” кредитни институции и на  компаниите, набедени за „монополисти и олигарси”, за което държавата може да се погрижи с мерки от типа „Барак Обама” – както през 2010 американският президент пое като държава някои суми по регулации на банки и други кредитни институции- но не за да подкрепи тях, банките или „монополистите” , а за защити крайните потребители на техните кредити, които щяха да загубят своите  бизнеси, ипотеки, имоти и житейски перспективи. По мои изчисления загубите на институциите няма да надхвърлят доказуемите суми от  5 – 6 млрд.лева, но това ще „отпише” поне половината размер на вътрешната несъбираема задлъжнялост- или поне 10. -120,000,000,000 лева- което означава освобождаване на резерви, девизи, гаранции, ДДС-та и такси,  ще подкрепи пазара на имотите и то главно за сметка на сивата и „пара”-икономиката, която ще платят с част от парите си за своята незаконна дейност в миналото- със задна дата. От друга страна това ще предизвика и рязко спадане на лихвите по депозитите, което ще върне поне още 20- 30 млрд лева в реалната икономика и ще задвижи процеса на вътрешното възстановяване на страната от кризата и рецесията.
    Моля да обърнете внимание на това наше предложение- то не е плод на някаква дясна провокация или желание за налагането на икономически волунтаризъм, но Вие сами разбирате, че извънредната ситуация изисква адекватни и извънредни мерки,  с цел да бъдат защитени правата и интересите на гражданите. СЪЩОТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ НЕЗАБАВНО И НОВО СПЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ЛИЧНИТЕ ФАЛИТИ НА ГРАЖДАНИТЕ, с което ще се спре спиралата на задължаване и дълговите робства на потребителите!
  Регулацията и новите правила не подменят обективните процеси на пазарната икономика, напротив те са пазарно средство за защита и независимо от своята  „лявост” като природа са: НЕпопулистки и безцветни, ако имате притеснения, че ще бъдете обвинени в някакви атавистични рефлекси на криворазбирането..

С Уважение,

Николай Гацев                                                              София,  11. 06. 2013 г.
 



Тагове:   БСП,   БЗНС,   БКП,   СДС,   ГЕРБ,   ВМРО,   ДСБ,


Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikolaigatzev
Категория: Политика
Прочетен: 1958339
Постинги: 406
Коментари: 1988
Гласове: 4162
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031