Народно събрание 26.06.2013 - Дебат за изборният кодекс
НИКОЛАЙ ГАЦЕВ: Не е тук въпросът да говоря за миналото, с което може би имаме много успоредни неща в момента. През 1894 г. пада един подобен на режима, който току-що изпратихме. Хората, които направиха този режим в Република България, за съжаление ги няма днес, за да обсъждаме резултатите от това тяхно поведение. Но така или иначе през 1894 г. Република България се намира в един друг преход, който трябва да приключи – прехода от Османската империя и българската постфеодална държава към модерната българска демокрация, която имаме около 40 години.
 Тук аз се сблъсквам с два проблема, които са стояли и тогава.
 Първият дебат тогава е бил дебатът за 4-процентната бариера, който е конституционен проблем. Тук е колегата, от който аз съм гупил своето дело срещу регистрацията на СДС от 2009 г. със сериозни аргументи. Но така или иначе 4-процентната бариера, направена от кръглата маса и от Великото Народно събрание, деформира настоящите избори през 2013 г. Системата на посочената демокрация тогава на кръглата маса и въвеждането на 4-процентната бариера, която по същество е противоконституционна и неправилна по смисъла на действащото българско законодателство, тя изкриви резултатите от днешните ни избори. Вижте, за 23 години тя катастрофира в поредните парламентарни избори. 43 процента от българския народ не са представени в настоящето българско Народно събрание. Защо? Точно заради дефекта на тези 4-процентна бариера.
 Вторият проблем, който виждам тук, е в предложение на Института за модерна политика, за забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един избирателен район. За мене това е, както се изказа колежката одеве, едно фашистко предложение. Ще се аргументирам защо. Затова съм раздал и тази справка с делата на нашите лидери, колеги, от края на 19-ия и началото на 20 век. Тогава не го е имало ДПС и не е имало кой да защитава правата на малцинствата в българския парламент. Не е имало кой да ги представлява. Тогава две партии, които се създават – Демократическата и Народната партия, изиграват ролята на ракети-носители на тези малцинства. Тогава лидерите на тези партии Мушанов, Константин Стоилов, Малинов стават ракети-носители в смесените избирателни райони и те вкарват със своя авторитет, със своето познание пред хората депутати от малцинствата. Това е голямата истина, която се прикрива. (Ръкопляскания