КАКВО Е ВСЪЩНОСТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944- СПОРЕД НАШЕТО СЕМЕЙСТВО..

    Понеже няма нова официална трактовка на фактите- а старите.. и дори учебниците на децата мълчат за това със „страшна сила”.. ще се опитам да дам нашата семейна трактовка, пък дано тя да е полезна на някого, поне с особената  ни интерпретация.. на фактите и събитията.. Напомням и декларирам конфликт на интереси- защото ние се считаме за загубили от случилото се на тази дата.. и поради това е моята ненавист например към Паметника на съветската армия, поради което бях и толкова краен в отношението си към него. Склонен съм да не отричам и другите версии за 9-ти Септември 1944- както и да не отказвам докрай интерпретацията на старата версия – официална до 10-ти Ноември 1989 г., но наистина тя е необяснима и сериозно се пропуква без манипулациите и допълването на тенденциозните идеологически прочитания по-късно..

   Първата важна погрешна трактовка идва от масовостта на „революцията” и несъпротивата на Властта при завземането на инициативата от радикалните  сили.. Тук мога да спомена, че шумкарското съпротивително движение в цялата страна е наброявало не повече от 5- 6000 души, което предвид масовостта на днешните антиправителствени протести е недостатъчно, дори да е добре въоръжено- а то не е било такова!- за никаква по-сериозна демонстрация- камо ли за завземане на властта в страната.. Значи обяснението трябва да се търси другаде- в желанието на Властта да падне и в движението на единствената възможна сила на репресията, която е можела да промени Статуквото в страната тогава- военните и офицерството. На тях, на най-патриотичната част,  им е обяснено, че за да се избегне окупацията на страната и репресиите ще трябва да повторят събитията от 1923 и 1934– което прозира като „червена” нишка в повтаряемостта на голяма част от участниците в събитията от трите преврата.. Досега ние го отдавахме на тяхната сервилност към всяка власт, но е време за нов поглед на техните биографии и личностни движения.

    Събитията от 1923, 1934 и 1944 г. са свързани и сюжетно, личностно и исторически, а следствията им говорят и в трите случая за една и съща чужда намеса или експерименти..?!  Укрепилата се в СССР нова червена власт на Ленин, Сталин и болшевиките- и тайните им структури на Балканите (наследници на бившата царската охранька и на нейната многохилядна агентура- сред които са голяма част от елита на Третата българска държава до най-високо ниво в политиката) започват новата реализирането на Имперско-пролетарска доктрина. Експериментите от нея са привнесени механично и оттам стават крайно нелогични и неприсъщи за мирното царство на убежището  за прогонени цигани, гърци, турци, арменци, белогвардейци, евреи и др.– „белият терор” в България 1923-1925 г. , вътрешната война и чистките във ВМРО, безпартийните кабинети, българският НЕП?! и странните движения от 30-те и 40-те години, в светлината на договорките „Рибентроп-Молотов”, Соболевата акция, случките в Катинската гора и дори влизането на България в Оста през Март 1941 г., което изглежда е благословено от Москва- предвид Полските и Прибалтийските „аншлуси” и размяната там на територии с Третият райх.

   Тук интересно е да се сподели, че в различните години на този период от обрати и преврати, никога не се изнася нито едно име на човек свързан с някоя тайна служба или със служба за чуждо правителство. До случаят „Ген.Заимов” няма прецедент някой и някога в България да е бил сериозно разследван за шпионаж или услуга на друга държава- в същото време останалата Европа се тресе ежедневно от такива скандали и има хиляди осъдени за такава дейност. България странно остава настрана от всичко това, което заедно с Швейцария, прави страната ни уникална в този аспект. Това обаче означава само- че не е правена сериозна промяна на ориентацията на страната в геополитически план, поне от 1912 - 1917  досега..- до малко след 1989 г., а ако приемем и днешните атавизми с енергоизточниците, Проекта АЕЦ „Белене” и забраната за разработване на шистовия газ от ГЕРБ - под някаква форма или симбиоза- и досега !!

  Но да се върнем на датата 9-ти Септември 1944 г.:явно това е започнал като режисиран български офицерски армейски преврат, в който внезапно се намесват окупационните репресивни части на Трети украински фронт и тяхната вътрешнобългарска агентура.  Събитията от 9– 20-ти Септември 1944 нямат почти никаква връзка със събитията от последвалите дни и месеци, освен ако изключим някои персонални и битови саморазправи от първите дни на новата Власт. От премълчаваната фактическа окупация– през Октомври 1944 - започва изтласкването на деветосептемврийските дейци и активисти, санкционираните масови репресии и налагането на театралните герои от „партизанското движение” и другите отделни части от недоубитото от вътрешните си борби и чистките на съветските инструктури- БКП. Много знакова е ликвидацията през периода 1942-1944 г. на точно определени и неудобни за Съветите- партизански дейци, ОФ-организатори и цели съпротивителни формирования, както и синхрона на царската полиция и конвергенцията на агентурата ми с бъдещите управляващи.

  Това обяснява безкръвността и несъпротивата срещу Преварата от 1944, като в последствие се оказват излъгани, прочистени и отстранени всичките му дейци и ликвидирани неудобните свидетели на неговата порочна същност. Налага се недействителната партийна героизация и Подмяната на историята, обосновават се идеологическите устои и фалшификацията на фактите, удобни за „тихата” окупационна конюнктура.

   Днес дори БСП се оттегля от този Мит и псевдо-Действителност, но там много атавистично действа рефлекса на личното и родовото чувство за вина, както и последвалите деформации, зависимости и договорки от продължаващата вече 68 години Съветска окупация. Преходът 1989–2013 г. е едно дълго и мъчително сбогуване с геополитическата прегръдка на България досега и самият парадокс, че БСП на референдума за АЕЦ „Белене” взе недостатъчно гласове (на половината от последвалата си реална изборна подкрепа) за своето предложение сред собствения си електорат, а ГЕРБ се „обърка” в иначе последователният си външен про-Американизъм и забрани дори проучванията за шистовия газ- ри това точно в навечерието на Референдума..?! Истините лъснаха опасно за БСП и ГЕРБ, падна генералската парадна дреха на българското Статукво, а с игричките им в системата на правосъдието, контрабандата, сивата икономика и прокарвания твърд курс към обслужващи звена на неоколониализма, партиите на Прехода се оголиха и лъснаха в катастрофата си, оспорвайки своето собствено съществуване и смисленост.

  Протестът срещу 9-ти Септември 1944г. вчера и протестите от 100 и повече дни насам не са само срещу „това правителство” и срещу „този Орешарски”.. Статуквото се усети, че протестите са срещу Него и срещу Неговата същност и се опитва да ги обязди и дискредитира чрез отчаяните опити за нескопосан флирт на Бойко или сновящите като будали емисари на Реаниматорския блок-  сред недоволните митингуващи. Статуквото се опитва по изпитаната съветска рецепта да „подмени” нещата, да си измисли нови герои-  я „соросоиди”,  я „протестни мрежи”, „безухановици”.. или „прорезидентски републики.бг..”- но това са все карагьозните „мъпети” на Окупацията.  Протестите са вече против Окупацията и Подмяната, във всичките им форми, участници и видове..а срещу това.. „бронебойни куршуми няма открити..”!

Николай Гацев                                                     о-Червенана София, 10.09.2013