2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ПРОТЕСТИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ И НА НЕПЛАТЕНИТЕ НЕДОВОЛНИ.. (или: СТИГА СТАРАТА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС !)
Чакаме ги да се провалят и да спихнат, уморяваме се да участваме и да ги подкрепяме, роптаем срещу ГЕРБ-ери и Реаниматори, когато се опитват да ги яхнат и кълнем пробягващите набедени Соросоиди, които им мятат недосубсидираните си Протестни мрежи за да ги уловят като гладиатори.. Това е анатомията на мътната Българска Пролет, Лято и Есен- 2013– вече трите сезона на „нашето недоволство”- всички средства са сякаш изчерпани, нервите са докрай опънати, няма вече нито само доволни, нито само недоволни.., дори БСП и ДПС (обичайните заподозрени като крепители на Статуквото) вече са поуморени да го играят на „левите” и на „лошите демони” на Прехода.. а все по- слабите актьори и все едни и същите постановки, май са втръснали и решително губят наивните сеирджии и зрителският интерес. Всички искат Промяна, но никой не смее да си го каже на по-силен глас. Думата Реформа загуби значението си и своят положителен заряд, защото се изтърка в обтекаеми формулировки и нерешителни намерения.
България се нуждае от шокова терапия и от шоково инвазия на Реформата, която никой не смее да предложи- защото никой няма обществен кредит да го понесе и изпълни, нито има общ консенсус да се следва една конкретна спасителна линия. А пък е казано, че делото по спасяването е проблем на самите давещи се.. и някак трябва да се намери съгласие или подкрепа за реформи. Защото, Те, Реформите трябва да са икономически, законодателни, и структурно-институционални, и социални, и не на последно място: нравствени и духовни.- за да са успешни и устойчиви..!
Слушам професорите Янаки Стоилов и Драгомир Драганов и ме хваща срам- как мънкат в обструкцията си на поредните студентски протести- тези хора са като извадени от нафталина- аз, лично, съм участвал в поне четири протеста срещу бастиьоните-БСП и ДС, защитавани от тези двама политици- през 1989, 1997, 2008 и..2013 г. Забележете старата тактика на БКП и ДС, че никъде не ни се обясняват надробителите на кашата в държавата- Станишев, Първанов или Орешарски- а излизат в атака„жановидните” мат’ряли, които просто подминават проблемите, хвърлят прах в очите ни и бъркат БСП с „лява партия”, ДПС с малцинствената кауза или ни заливат с басни за олигархичното, мутренското и левашкото(които според мен са все трииконичните образи на благопристойното тям- „свещенно” БСП! ). Ако се вслушаме в гласовете и във воплите на травматичното ЛЯВО– Преходът и деформациите му ще довършат агонията си- но с това и нас ще довършат. Трябва ни нова обща цел, идеология, ентусиазъм и нов порив за подем. Мантрите за благоденствие с влизането в НАТО и ЕС се оказаха заблуда за неподготвени участници- в игра с опитни комарджии, на които можем само да станеш добри наивни донори, предвид „пръмовските” ни договорители и „р’овчаровските” защитници на нашите икономически интереси пак предложения на всекомпетентното ни БКП/БСП/ДС - от което не знам какво и защо чакаме нещо свестно и сполучливо всички!
Реформата трябва незабавно да започне от икономиката, където няма никакви правила- по „БаракОбамовски”- неокейнсиански, шоково увеличаване на доходите(което ще е стимул за една добра приходна администрация) както и с промени на законите за лихвите, кредитите и срещу сивото кредитиране и лихварството, които вече деформират цялата ни финансова система и материална стабилност. Банките само на пръв поглед са чужди и безконтролни- но те са контролирани отвътре от подставени организирани престъпни групи на свързани със силовите групировки и нерегламентирано с органите за сигурност- организации и офшорно лихварство. В тях мениджмента от българска страна е група за рекет, фалшифициране на данни, проверки и показатели, които прехвърлят в престъпни ръце по 10%, а понякога и до 40- 50 % от реалният ресурс. Незабавно трябва да се приеме законодателство, което да направи договорите за кредит свързани с подмяна на данни, показатели и неупражнен контрол от екипа на кредитора да се обявят за нищожни. Това не подменя фактът на кредита, нито заплашва кредитната система или заличава дълга- а ще приведе заемът към едни Общи и регламентирани правила предвид конкретната икономическа обстановка и кризата в момента. Представете си какво ще се случи ако се приемат Общи правила за третиране на проблемните кредити, отговорност на екипите и защита на кредитополучателя при свидетелстване срещу злоупотреби на кредиторския екип. Това ще оздрави банковата система и ще редуцира нейният персонал до оптимални нива, ще свали от законодателството напрежението на хилядите дългови дела за известно време, както и неразумната огромна вътрешна задлъжнялост на населението, която вече произвежда само престъпност, лихварство и сива икономика. Държавата следва да поеме пасивите от едни Общи правила, които ще са за няколко милиарда „бели” загуби и да ги компенсира, но ще зачеркне десетките и дори стотици милиарди „невзети” обратно свързани вземания, ще намали икономическата престъпност, сивата икономика и ще застраши съществуването на силовите структури. Незабавно трябва да се отмени и преработи приетото от ГЕРБ и „дооправяно” от Служебният им кабинет законодателство и наредби за енергийната ефективност, които крият рискове за икономическата и социалната сигурност на населението от нови играчи на монополният и силовият сив пазар. Същото е необходимо в сферата на земеделската собственост и на икономиката свързана със земеделието, където уродливите деформации убиват цели традиционни и доходни отрасли.
Втората промяна трябва да засегне държавното устройство и съдебната система- създаването на Горна камъра на Парламента- Сенат, който да уреди ново разпределение на отговорностите в държавната уредба, личната властова отговорност и съдебната власт, контрол и оценка за администрацията, на магистратите, по-добра обществена унификация на практиката им, бързина и вяра в актовете на Властта или на правосъдието.
Третата Реформа трябва да обобщи Регионите до 6- 7 и да създаде чувството за административна промяна- това може да стане с количествено намаляване на персонала или с ново преосмисляне на техните функции- чрез изнасянето им в нови и отдалечени физически от гражданите центрове- в които комуникацията с тях да става повече по писмен и електронен път, което ще ограничи административната корупция, грубото директно отношение и битовата небрежност.. Това ще наложи и ремонт на държавната централна администрация, която да започне да решава нещата модулно и превантивно.
Секторът „Сигурност” в голямата си част трябва да се реформира от последваща и охранително- полицейска в социална сигурност и оттам в национална!, което да концентрира усилията му от охрана, залавяне и предаване за наказание на извършителите- в превенция и контрол на причините за извършване на правонарушенията, които са почти винаги социални (стига да не са патологични..)! Също така трябва да се повиши и сензуитивността към общественото мненние- като катализатор и рецептор на обективни обществени проблеми. Чрез широките обществените съвети, общите събрания на населените места, референдумите и личната гражданска заинтересованост- чрез активност и доброволност- могат да се стимулират позитивни процеси и да се формира обратна връзка за оценка и анализ- т.е. сензуитивна доктринирана политика! БАН и другите научни организации трябва да станат елемент от националната сигурност и на именно тази доктринирана политика. Иновациите и изобретателството трябва да бъдат приети като генератори на тази същата система, както и да се направи институциално-експериментална и внедрителска база за проекти с голямо публично значение.
Министерството на държавното планиране следва да заработи по краткосрочни и дългосрочни планове, като се поддържа относителна приемственост при конвергенцията на отделните му хоризонтни структури. Същевременно тази административна структура следва да има и свои университет и свой научен комплекс, където да се изграждат с консенсус бъдещите кадри, както и да има заложен минимален научен капацитет и кариерно развитие на вече изградени такива.
За нравствените и етичните реформи няма да говоря- защото там всеки сам трябва да прави своите промени- но искам да напомня една квалификация на проф.д-р Александър Фол от 1990 г. за Драгомир Драганов, тогава депутат от БСП, остро нападащ студентските протести- „Оставете го, колеги, това, „социално леке и ченге– Драгомир Драганов!”, когато самият Фол обяви, че подкрепя студентската стачка и беше критикуван. Колко точни и премерени думи на покойният ни и незабравим преподавател- проф. д-р Александър Фол!
Николай Гацев Студентска София, 28.10.2013 г.
ОТ ПЕТНАТА И ”БИСЕРИТЕ” НА ВЛАСТТА– ДО Б...
ГЕН. АТАНАСОВ В ПЛЕН НА ДИЛЕМАТА МЕЖДУ Р...