24 ГОДИНИ ОТ 10 НОЕМВРИ 1989-ДЕНЯТ НА БКП- НА НЕЙНИТЕ ДИАДОХИ IИ ЕПИГОНИ*

   Класическото понятие „диадохия” и „епигония”  на гръцки  означава „наследие” и „приемственост”, но то е влязло в световната история като едно особено явление и период- неприсъщо иначе за древното общество, в което наследието е включвало задължителна кръвна владетелска линия. Империята на Александър Македонски- като една абсолютно изкуствена временна държавна организация се разпада мирно и манипулирано на няколко от своите административни  съставни части- т.нар. „царства”, които се поемат от некръвните приемници и генерали на великия Завоевател- а те се себе си наричат спекулативно „диадохи”- а техните наследници- „епигони”-  за да подменят своята владетелска несвързаност по род и кръв със Създателя на Империята.

    В България след 10 Ноември 1989 г. се случи същото с изкуствената Империя на БКП- тя се „подели” между диадохите й и епигоните им- многобройните нови малки  политически организации, които повече или по-малко прикриваха или откриваха своята кръвна връзка и НЕвръзка с тялото на БКП. По същество те и никоя от тях не е чистокръвно  продължение на БКП- дори БСП не е такава- като основен фразеологичен и генерационен претендент за приемник, защото системата и тялото на БКП не би могло да съществува извън разпадналите й се жизнени генератори- СИВ, Варшавски договор и СССР. Така е било и с Империята на Великия Александър- нейният генератор- военната хегемония загасва и вече няма какво да крепи единството на огромната и несвързана територия на македонската свръх-държава. На места е имало изградени само отделни племенно-олигархични субобразувания, които се оказват единственото реално наследство, което да породи атавистични държавни процеси- както става при напр. Селевкидите, Птолемеите и др.

   Наследието на държавата на Александър Македонски има и друга актуална днешна „българска” особеност- новосъздадените партии и политически организми- след 10–ти Ноември 1989 г. се отграничават един от други погрешно по своето отношение към приемствеността на БКП, а не по обективните процеси в обществото, а по-правилно е било в териториите на съответните „диадохии” и „епигонии’ в древността- които приемстват открито официалната обща идеология и устоите на „елинизма”, а в развитието си следват особеностите на своите олигархични ареали. Новосъздадените в 1989г. СДС, ДПС, БЗНС, както и атавистичната БСП действат в режим на открито противопоставяне и скрита нерегламентирана колаборация- която подобно на Древна Македония преминава през посталександринската олигархия и нейната нова местна  номенклатура. Затова е логично лидерите и символите на новата десница- Желев, Костов, Борисов, Сугарев и др.да са от отгледаната част на Старото статукво и да имат всеки своята легендарната връзка с Империята, както и с нейните бивши тайни и генератори..- и сякаш нашето сегашно осъзнаване и отношението към тяхната свързаност със Старото- се превръща в посока и ориентирането ни към Новите генератори на обществото. Подобно е и състоянието на новата представяща се за „левица”- БСП, където се възпроизвежда другата травма- лявата кръвна родовост и фразеология се опитват да скриват изродената олигархичност и дясното битие на върхушката на тази партия, носена постоянно към властта от лаврите на своето минало и от страха за загуба на привилегиите й. Едно маргиналзираща се и остаряваща част от обществото докарва парадоксално най-антисоциалните елементи и ги възпроизвежда в управлението- без да иска да разбере, че именно тези нови олигарси  унищожават нейната изтъняваща материална основа,  произтичаща от наследеното, заделеното и „прекараното” по реда на привилегиите от социализма и БКП.

  Трудната адаптация на поколението над 50 години прави невъзможна пълната реализация на поколението под 50 години.и тази обективна транзция и колизия води до взаимното спъване и сериозен сблъсък на двете генерации, както и е причина за тоталното обедняване, липсата на реформи. концентрацията на големи ресурси в малка група хора и до цялостната деформация на целия ход  на Прехода в страната. Сгрешената икономика съсипва и другите сфери на обществото- политиката, образованието и социалната сфера.БСП възприема и си слага охотно кожата на познатата й отпреди лява фразеология, прожектира едни и същи фиктивни генитивни номенклатурни династии- Живкови, Станишеви, Овчарови, Пирински или Луканови и иззема напълно силата на старото поколение пенсионери– 1,2– 1,5 млн. души- с неговите сантименти по  привилегиите и младостта му,,в същото време заграбва темата за „ченгетата”, която страница се оставя винаги полуотворена, като официозен рекет- за да държи като резерв още 400- 500,000 души,„обвързани” с тази тема в лоното на правата вяра, така владее абсолютно и малцинствата чрез техните минали агентурни зависимости и икономически сиви интереси на елитите им- така още още 1,5-2 млн. души остават в кошарата на Статуквото..а ако приемем и наионал-социализма там също се вземат още 500,000 грешни гласа за миналото. На фона на цялата тази „твърда маса” на пълното подчинение от около 3,5- 4 млн. гласуватели за миналото(и още 1,5 млн. напуснали страната от „другите”), всички конфигурации и опити на новото или реформисткото остават обречени, освен ако не са „съгласувани” по линия на някой от сантиментите линии на статуквовите хора. Това успяха донякъде и за известно време да направят Костов, Царят и Бойко, използвайки своите дълбоко скрити под фасадите им- червени ризи. Костов успя със семейната си комунистовост, съветската си кременчугска закалка и с обслужващата си сервилност към девиантите на номенклатурата- Луканов, Пръмова, Томов, Първанов и др. Разбира се в началото му е и дълбоко укриваното „едно куфарче с пари”, което създава легендиране на Костови като „сини”- пуснато чрез ЦК на ДКМС и чрез програмата „Интеркосмос” на СССР- през племенникът на теменужената Кака Елена, стопанка на фондация „Бъдеще за България”-олигарх Светльо Божилов. 

  Там се създават и легендите за„Сорос” и „соросоидството”( помагали малко и  няколкократно на СДС и България през 90-те години, с пари, отчислени в многократен размер, на ръба на федералното престъпление- от американските данъкоплатци), с които да прикриваха въртенето на генитивните „епигонски” комсомолските пари и ембарговите сребърници от далаверите на Костови с Милошевич и с СССР . Костовизмът прикри, замете и „приспа” темата за парите на задграничните дружества на държавата в Западна Германия, Швейцария, Австрия, Панама, Габон, Нигерия, Зимбабве и др. по-екзотични дестинации- чието отваряне като тема, струваше на СДС- ранният край на истинското синьо управление на Филип Димитров и подкрепата за неговите реформи на ДПС. Куфарчетата на БКП са субект и обект на по-късната Костова втора „услуга” към номенклатурата- да й върне тихомълком контролът върху всичко в страната- чрез преоценената корупционно „синьо раздържавяване”, масовите приватизации, боновите книжки и крупните енергийни „пропускания” на червени интереси- чрез основни дистрибутори сродниците на червената „епигонска” партийна секретарка Костова– Светльо Божилов (НЕК), Антоан Николов(Булгаргаз) и Иван Шиляшки (Министър на енергетиката или председател на Комитета по енергетика). Реституцията чрез деклариране на надлежен личен интерес и „махленски свидетелства”, а не само чрез надлежни документи и стари архиви, също обслужи номенклатурата, която фактически се облажи и от този изконен „син” процес- случаите на „реституция” на Елена Костова и скандалите с ”правата” на г-жа Енгибарова- Шмидт. Или както се казва във вицовете от онова време-„Те нищо не са имали за да им се реституира.,защото са били от червени комунистически семейства,  но.. всичко им се върна..от СДС..”!

   Действие второ на сгрешеният ни Преход- управление на диадохи и епигони  на БКП– от  НДСВ (2001- 2005). Легендата започва с използване на дълговата зависимост на бившия монарх  от 5-те милиона заем към Ванче Михайлов за да бъде въвлечен от операция на  ДС и Той в „препирането” на червените интереси с името „Кобург”, а „синята” целувка на Костов се дава чрез легитимацията на Великденчетата, подарената „СИБАНК” и подпомагането  финансирането на свалянето на президента Петър Стоянов чрез сделката с Георги Гергов за „Слънчев ден”АД (казват подготвена и осъществена от кумеца на Костови – Министър Валентин Василев и РМД-ееца на Костова- Гроздан Караджов- сега член на Националния съвет на „Реаниматорския блок”). Златни времена за „вторичните” епигонски кланове на Велчеви, Василеви, Стоичкови, Пръмови, Вълчеви, Райчеви, Лазарови, Карагьозови и кадетните издънки на” Първите”- Валентин Златев, Сергей Станишев, Бойко Борисов и др. Елитът на БКП с червени диадохи и комсомолски епигони  се опитва да се ”джентризира” и то на много високо ниво- купува си имена и около него започват да пърхат недоубитите наследници на видни буржоазни фамилии и родове от бившия елит- отпреди 1944 г. Те служат за прикритие на реални червени интереси и на пръв поглед можете да видите да се чете напр.- на Иван Станчов, а зад него- да стоят Пръмова, Мишо Бирата и дори лично Георги Първанов, или пък отпред депутат да е Иван Иванов (племенник на Багрянови),  лидери да са: д-р А.Москов или Радан Кънев, а те са засмукани за синята имитационна секта - ДСБ.. със съавтори – обичайните заподозрени-  Божилов, ген.Атанасов и Елена Костова.

   Подобен имитатив на дясното се прави и от епигонския кръг „Глобална България”, където „племенникът” Светльо Божилов и близката му, създадена с бабуването на клан Бьорголфсон- Исландия от ГРУ-  Цветелина Карагьозова основават ГЕРБ и поставят там интересите на „дясното” в нечестива симбиоза с „лявото” крило  Първанов-Овчаров-Петков на БСП(омешването на диадохи с епигони). Същевременно тук се прави и резервна диадохска „израелска” писта за „поддръжка” на Проект №1- ГЕРБ, а именно Проект №2- РЗС, който трябва да „джентризира” ГЕРБ- при евентуално разкриване на милиционидната му епигонска природа.. ГЕРБ обаче бързо мутира поради смесеният си характер и излиза извън контрола на кукловодите си, опитва да се самоорганизира- на първичната си мутренска и службена база, което незабавно отблъсква от него, както създателите му от„Глобална България”, така и ваятелите му от БСП. Свалянето на Борисов през зимата от другото крило на БСП и ДПС(„Комитетът на Старите”) изненадва „социалните инженери на дясното от ЦК на ДКМС”, които не са готови. Те се пренасочват със своите „тинктанкове” и „типингпойнти” незабавно към Проектите на „старите” от БКП и на „младите” от ДКМС -„Росен Плевнелиев”, „ГЕРБ-2- Гамизов”, „Баста”, „Реформаторския блок” (реанимация на Костови) и „Бареков” (КТБ), „Саша Безуханова” и т.н.

 ;Тези проекти се задават като следващи диадохи и епигони  на БКП- но трябва да се отчете, че след 25 години двата Комитета-„на старо” и на „младо-комунистите” са поизморени- нещо като циклите в пост-Александровата елинистична конструкция- след 25 години част от държавите на Империята му се загубват.. други оцеляват за малко по-дълго- а Птолемеите в Египет се възцаряват за близо 300 години, като единствената значимост на тяхното реално наследство е културната, структурната и историческата приемственост на явлението „елинизъм”, което също така днес се оказва изкуствено, условно и много фалшифицирано.

    Днес ставаме свидетели в България от началото на Ноември 2013  на Походи на Справедливостта и на полугодишни протести на големи маси в Столицата, на Окупация на студенти в университетите, на спонтанни етнически и националистически бунтове в малките населени места, надига се стачна вълна на недоволните работещи, предстоят и вълнения за нерешените социални въпроси от истинските потърпевши от Прехода..

   На страната вече не са достатъчни Проектите на диадохите и епигоните на БКП, а е неопбходимо създаването на ново и ясно дясно и ляво- в които двете наследия на БКП ще се коалират нетравматично и естествено- съобразно своите битиета и съзнания. Това трябва да мине през едни импровизирани напомнящи събитията от 1989 г. актове- Протести на непоносимостта, Революция, Кръгла маса и ново национално съгласие,  което ще примири и олигархията и елитите и хората, които искат промяна. Ако не се предизвика колкото се може по-естествен импулс на Промяна, обществото е на път да се разпадне като Александровата Империя. Промяната минава през задължителното вкарване на нови лица и нови големи и УСПЕШНИ идеи- които могат да бъдат договорени с енергията на „разгневените млади хора” и с възможностите на реформаторската част от Статуквото. Чака ни Правителство на Наионалното съгласие и на големите Български компромиси- в името на благото на всички, а не само на диадохите и епигоните..

Николай Гацев                                                          Разгневена София, 11.11.2013

    * Диадохи (на гръцки: διάδοχος, диадохос — „приемник“) e термин, употребяван за елинистическите владетели, поделили помежду си огромната империя на Александър Велики след неговата смърт през 323 г. пр. Хр. Това са пълководците Антипатър, Птолемей, Селевк, Лизимах, Антигон и др. Те не престават да воюват помежду си за Александровото наследство. Войните продължават и при техните наследници, т. нар. епигони

. Епигони (от гр. „наследници“) в древногръцката митология са синовете на Аргоските герои, които се бият и умират в първия поход срещу Тива. Полиник и шест негови другари („Седемте срещу Тива“) нападат Тива.

На науката не е позволено да работи с аналогии без доказателство на реалните връзки, но в есеистиката и политиката е позволено. Все пак трябва да съществуват някои значими подобия. Не мога да се съглася със сравняването на България в 21 в. с Македония от 3 в. пр. н.е., освен ако авторът е искал да демонстрира начетеност, което е достатъчно основание да замълча. Ако обаче вярва, че обучаваният от Аристотел 25 годишен военен деец прилича на 70 годишните дейци на БКП в края на 89 год. мисля, че греши. Ако смята, че разширяването до империя на незначителна Македония, от която не можеш да си вземеш и свестен роб според Демостен прилича на развитието на България, също мисля, че греши. Ако сравнява разпространяването на елинизма от Александър с разпространяването на комунистическите идеи от БКП също мисля, че греши. Може би основната му идея е, че значителните фигури от българската политика след 10.11 са изразители на идеите на БКП, но това е нелепо. Не само че ренегатът не може да е епигон по определение, но и съществуващото идейно противопоставяне за социална или либерална икономика показва, че това са нормални леви и десни политически субекти. Проч. ако допуснем, че всички при комунизма са комунисти, то нормално е всички над 40 г. възраст 20 години след 10.11 да са били свързани с комунизма ;). И накрая, ако аналогията е вярна, то както разцвета на елинизма при Птолемеите, така и делото на Благоев ще разцъфти!!!
Моето мнение е, че 10.11 е денят в който загубихме Студената война и бяхме подложени на разграбване от победителите. Заради това никой не го празнува с въодушевление.