Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01 11:09 - THE TRUE EUROPE, WHICH, WE ALL LOVE- AND REALLY, WE NEED! A CONSERVATIVE VIEW OF BULGARIA " THE VIRTUOUSE SOCIETY- ELDER"S", est. in 1853- by Nik
Автор: nikolaigatzev Категория: Политика   
Прочетен: 956 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.01 22:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
През май 2017 г. на колоквиум в Париж се събират група консервативни учени и интелектуалци, водени от общата си загриженост за днешното състояние на европейската политика, култура и общество и преди всичко на европейската мисъл. Чрез заблуда и самозаблуда и идеологическо изкривяване, Европа разпилява голямото си цивилизационно наследство, смятат те. Вместо да кършат ръце обаче в безплодна загриженост, или да добавят още един том към обширната литература за “залеза на Запада”, участниците в колоквиума в Париж вярват, че е важно да заявят привързаността си- към“истинската Европа” и то публично.

Така се ражда Парижката Декларация- “Европа, в която можем да вярваме”, или Манифест на неоконсервативни интелектуалци, които искат да дадат плът на европейската идея. В специално създаден сайт, www.thetrueeurope.eu, Декларацията е публикувана засега на 11 езика. Трябва да разберем, че Европа, “в която можем да вярваме” не е тази, която е пред очите ни, твърдят авторите на декларацията. Те категорично заявяват, че не са анти-европейци и обичат Европа.

Текстът на учените- консерватори е прекалено „западноевропейски”, затова го допълнихме и редактирахме- за да бъде за всички европейци-  от „Добродетелната дружина”, осн.1853 г. в България- месец Декември 2017 г.

Нуждаем се и от Вашето мнение- за такъв прочит и от Вашите корекции’

 

„За Състоянието на Съюза.. или.. за Общото ни- Европейско културно пространство и нашата Европа на Регионите.. ”(по редакция на Николай Гацев, консерватор)

 Нашият общ дом.

 

1. Европа ни принадлежи и ние принадлежим на Европа. Тези земи са нашият дом, нямаме друг. Причините, поради които силно обичаме Европа, надхвърлят способността ни да обясним или да обосновем тази вярност. Това е въпрос на общи истории, надежди, кръв и обич. Това е въпрос на обичаи, на периоди на радост и на болка. Това е въпрос на екзалтиращи преживявания на помирение и на обещания за споделено бъдеще. Пейзажите и събитията в Европа ни изпращат свои собствени значения, които не принадлежат на другите. Нашият дом е място, в което предметите са ни близки и в които се разпознаваме, независимо от разстоянието, което ни разделя. Европа е нашата цивилизацията, за нас тя е безценна и незаменима. Европа е и наш мироглед към останалия Свят, наше отношение и оценка за ставащото в не- Европа. Европа е нашето „ДНК” и ние сме обречени- то да ни следва, дори , когато сме далеч от неговият обичаен ареал- и ни кара, дори за дълго да отиваме нанякъде- после, пак, се връщаме тук.

 

Една фалшива Европа ни заплашва.

 

2. Европа, в своето богатство и величие, е застрашена от фалшива визия, която тя сама си поддържа. Тази фалшива Европа се смята за кулминация на нашата цивилизация, а всъщност се готви да конфискува отечествата, да промени и да посегне на ДНК-то на нациите, което е Градежът на Общото Европейско културно пространство. Тя препоръчва карикатурен прочит на нашата история и нанася вреда на миналото, а оттам на настоящето и на бъдещето ни. Знаменосците на тази фалшива Европа са доброволни индивидуалистични сираци, които възприемат положението си на безотечественици като благороден подвиг. Фалшивата Европа се хвали, че е предвестник на универсална общност (?!), която, обаче- не е нито общност, нито е универсална, а някакъв нов хаос.. и безконтролно преселение на народите и икономически миграции.

 

Фалшивата Европа е утопична и тиранична.

 

3. Привържениците на тази фалшива Европа са омагьосани от суеверията за неизбежен Европейски прогрес. Те вярват, че Историята е на тяхна страна и тази вяра ги прави надменни и презрителни, неспособни да признаят недостатъците на постнационалния и посткултурния свят, който изграждат фанатично. Те са невежи за истинските източници на човешкото благоприличие. Те не познават и дори се отказват доброволно от християнските корени на Европа, искат да променят нашето „цивилизационно” ДНК. Същевременно внимават да не обидят мюсюлманите, които би трябвало радостно да приемат тяхната светска и мултикултурна перспектива. Затънала в суеверия и невежество, заслепена от утопични и претенциозни възгледи, тази фалшива Европа задушава- всяко дисиденство тук- уж, в името на свободата и на толерантността, разбира се. От дурга страна се шири малоколтурие и посредствеността на досегашните Елитите, които управляват Европа (според уговорките, още- от Студената война), като безжалостни окупатори и които- за да ни владеят по- сигурно, ни водят до небивало вътрешно разделение и противопоставяне, а оттам- правят и-отслабването ни – отвътре. Като един нов прочит на “Divide et Impera”.

 

Трябва да защитим истинската Европа.

 

4. Навлизаме в път без изход. Най-голямата заплаха за бъдещето на Европа не е нито авантюризмът на Русия, нито цялата мюсюлманска, китайска или афрканска имиграция. Истинската Европа е заплашена от задушаващото менгеме, с което тази фалшива „либерална” Европа ни смазва, тя функционира като една увийствена „ракова клетка”- имитативно, уж - ни променя, а ни подменя и нас ни изяжда тази- „паралелна” и „фалшива” Европа. Нашите нации остават назад и споделената ни култура– от „невидимото” ни Общо Европейско културно пространство, се оставят не да бъдат надграждани, а да бъда изтощена от илюзии и заслепения, за това, какво е Европа и каква би трябвало да бъде. Ние се ангажираме да се противопоставим на тази заплаха за нашето бъдеще. Ние ще пазим, подкрепяме и защитаваме истинската Европа, тази Европа, към която наистина ние всички принадлежим. Тя трябва да започне да има своята Регионална история и нова Регионална култура- независимо от политическата ни, която да надграждаме- Общото Европейско културно пространство.

 

Семейност, солидарност  и гражданската преданост насърчават активното участие.

 5. Истинската Европа очаква и насърчава активното участие в общия проект за политически и културен живот. Европейският идеал е идеал за просперитет на традиционното семейство(еманацията на „Светото семейство”, а оттам е проекция на „малката” и „голямата” ни солидарност, основаващи се на съгласието на едната- с другите общности, с обичаен или правен корпус, прилаган от всички, но ограничен в своите изисквания към всеки, отделен човек. Това съгласие невинаги е било под формата на представителна демокрация, ще се появят, може би и нови модели. Въпреки това нашите традиции на гражданска вярност, независимо от формата им, отразяват едно фундаментално одобрение на нашите културни основи. В миналото европейците са се борили, за да направят политическите ни системи по- отворени за колективното участие, и ние смирено се гордеем с тази история. Независимо от методите, които са използвали, понякога, дори- чрез общ бунт, те заявиха високо и силно, че въпреки своите несправедливости и неуспехи, традициите на народите на този континент са наши. Нашето реформаторско призвание и борбите, грешките и успехите ни, превръщат Европа в място, в което винаги търсят повече справедливост, но и убежище и спокойствие. Нашият прогресивен дух се корени в любовта към родната ни земя, към корените и миналото ни- и на верността ни към тях.

 

Ние не сме пасивни поданици.

 

6. Европейски дух на единство ни кара да изпитваме доверие в общественото пространство, дори когато не се познаваме. Обществените паркове, площади и широките булеварди в европейските градове и метрополиси разказват за европейския политически дух: ние споделяме нашия съвместен живот и „res publica”. Отскоро това става и в „полята” на Интернет и с „Фейсбук”, които правят, подобно на Гутенберг от 15- 16 в.- нашата Нова информационна революция. Ние споделяме принципа, че е наш дълг да бъдем отговорни за бъдещето на нашите общества и на отредената ни територия, но не сме фетишисти- пред останките на предишното или само роби- на някогошното ни „аз”. Ние не сме пасивни поданици, под властта на деспотични сили, пък били те- религиозни, расови или светски. Не сме и повалени от безпощадните сили на Историята. Да бъдеш европеец означава- да притежаваш политическа и историческа власт и да си част от Общото Европейско културно пространство. Ние сме авторите на нашата споделена съдба, на новите ни закони и институции, както и на новите Региони.

 

Националната държава е отличителен белег на Европа от 20- ти век.

 

7. Истинската Европа трябва да е федерален съюз от нации, споделени в обща нова териториална регионалност, скрепени с общо минало и преспектива за общо бъдеще- чрез „разместването”- на основните ареали на различните нации- чрез нови окрупнени Европейски Региони. Това е полето и на нашето Общо Европейско културно пространство, но не само и това. Ние имаме собствени езици, традиции и граници, но се налага да създадем и сови нови- „федерални”, такива- Регионите, а нашето Общо Европейско културно пространство- не спира само до политическите ни граници, днес. Въпреки, че, ние винаги сме изпитвали и усещали сродството помежду си, дори когато сме били в разногласия и дори, когато сме били във войни, помежду си, общото между нас си е оставало. Това единство- в- различността ни се струва естествено и няма как напълно да го дефинираме- то е Божествено! Това сродство е забележително и ценно, защото се подразбира от само себе си. Най-обичайната форма на единството- в- различността- са бившите Империи, която войнолюбивите европейски крале се опитаха да пресъздадат, след падането на общата ни, за всички- някогашна Римска империя, поделена на различните й федерални провинции (с променливи и често променяеми граници, но Начало на началата в деленето на Европа). Влечението към имперската форма продължава и денс, въпреки че моделът на националната държава взе превес- и се запази- през 20-ти век: тази политическа форма свързва- народите със суверенитета. Но сега идва времето на друг, Регионален суверенитет и на тържество на Общото Европейско културно пространство. През 20-ти век националната държава се превърна в основна характеристика на европейската цивилизация, но и дори обединявайки се, ние, трябваше да уважаваме традиционните и исторически межди, различия или границите, без да ги префръщаме във фетиши. Но, за да продължим, по-нататък, трябва да създадем нови смесени Региони, нови Регионални административни центрове и територии и форми на нова Европейска конвергенция. Трябва да почнем с осъзнаването на нашето Общо Европейско културно пространство, което може да се простре, дори, далеч извън класическите и физическите граници на Европа. Началото на нашата федералност, нова Регионалност и „Общо- Културие”, трябва да започнат- с пълно-ново административно поделяне на държавите- членки, съпроводено, с нови очертания на общите териториални единици, които следва да станат- от икономическите условия, а не както- досега- фактически- като повторени граници на едновремешните Римски провинции. 

 

Не подкрепяме наложено и принудително сляпо единство.

 

8. Националната общност винаги се гордее със себе си, тя е склонна да се хвали с националните си подвизи във всички области и да се конкурира с другите нации, понякога на бойното поле. Националните съперничества нараниха Европа, понякога тежко, но никога не са уронвали културното ни единство. Дори можем да констатираме обратното. Докато европейските държави се изграждаха поотделно, се засилваше една обща европейска идентичност. От ужасното клане на двете световни войни през ХХ век  излязохме още по-решени да почитаме общото ни наследство. Това е свидетелство за една дълбоко космополитна цивилизация: ние не търсим единството на принудителната или наложена империя. Обратното, европейският космополитизъм признава, че патриотичната любов и гражданската преданност към родното място, могат да водят до по-широк хоризонт, а не само – към национализъм и шовинизъм. Това не е нашата европейска доктрина „Монро”, но сега трябва да я допълним и с надградим ни- общи административни Европейски Региони, както и с идеологията на Общото Европейско културно пространство.

 

Християнството насърчи културното единство.

 

9. Истинската Европа бе формирана от симбиозта на паганизма с християнството ни. Универсалната духовна Империя на Църквата даде мирното културно единство на Европа, без да минава, непременно- през всяка една политическа империя, естествено основана на общото Римско право или традицията. Това позволи развиването на уникалността на градовете ни, на гражданска вярност в рамките на една споделена обща в различията си- Европейска култура, дори, понякога- разделяна- или затваряна  зад разни „железни завеси” или други Берлински стени. Автономността на това, което наричаме Европейски град и гражданско общество, се превърна в основна характеристика на нашия европейския живот. Нещо повече, християнското Евангелие не ни дава система от закони, само с божествен произход, напротив ние създадохме и компилация- от Божиите, с паганистичните, с Римските и с човешките закони на дадената конкретна територия, които понякога ставаха много различни, а смесването им- бурно и експлозивно.  Така че, разнообразието на светските закони и законите на  нациите може да бъде по- лесно провъзгласено и почитано, в Общото Европейско културно пространство, особено, ако преминем- и през обобщаването ни- в новите Регионите. Не е случайно, че днес отбелязваме- уж „залеза на християнската вяра” в Европа- паралелно с възобновените усилия за установяване на политическо единство, на империя на финансите и на империя на нормите, позовавайки се на псевдо-религиозни универсални чуства, в процеса на изграждане на Европейския съюз. Това е простотия и Брюкселски неграмотен бюрократичен фалшификат. Необходима ни е нова „Реформация”, сега- 500 години- след Мартин Лутер, която да ни върне и да промени- дори самото ни християнство, а не да отрича Християнството. Трябва да се възстанови истинското значение на „Светото Семейство” и на „Светата Троица”, изтривано и подменяно, през вековете, поради политически или клерикални причини, на няколко първоначални Църковни събори и амбиции на духовенството, както и на интересите на Римската империя или на владетелите от Средновековието. Трябва да си върнем съдържанието на „другите”, „не- каноничните” древни разкази за Християнството, досега „премахнати части” от Евангелието- разказите, притчите и древни книги: за началното християнство, за Исус Христос и за истинското съдржание на Вярата. Трябва да си върнем- водещото ни- до еманципация и връщане на женското начало в Библията, равна на мъжкото начало, на емоцията, скръбта и чувствата на жената и майката, допълващи, често- под абстрактността на „Светия дух”(а нали Той е: вяра, любов, надежда,радост, мъка и др.)- хармонични с безгрешието на Бога- отец и  на Бога- син.  Божията майка и нейния замъгляван статут- не може, повече да липсват от Евнгелието.   Това разбиране за ‘Божието семейство” , може да реши, естествено- и демографският ни проблем- Европейския и Християнкия ни демографски проблеми-по един неочакван, естествен, прост и съвсем безболезен начин- каквито са всички Божии начини.

 

Християнските корени подхранват Европа.

 

10. Истинската Европа утвърждава равното достойнство на всеки индивид, независимо от пол, ранг или раса- закон само на „нашия” Бог. Този принцип произтича от нашите християнски корени и считаме за- естествен. Нашите добродетели, безспорно са свързани с християнското ни наследство: справедливост, състрадание, милосърдие, помирение, борба за поддържане на мира, благотворителност. Християнството променни, коренно, отношението между мъжа и жената, придавайки стойност на взаимната любов и вярност по невиждан, нито преди, нито другаде- по такъв начин. Връзката на брака позволява на мъжа и жената да процъфтяват в общението и да се ползват от Божията благословия. Всички те са равни хора: християнска идея, подета от Просвещението, а ние трябва да я развием, сега, като- еманципираме и женското начало в нашия християнски пантеон, откъдето то е било „трито”, премълчавано и подменяно, след периода на най- ранното ни  автентично Християнство. И всеки, който иска да имигрира или да живее в нашите общества и Региони, или да бъде част от Общото ни Европейско културно пространство, трябва да приема или да бъде търпим. към това наше фундаментално разбиране, а не да се опитва да ни променя- още по-малко, пък- с насилие или с тероризъм.  

 

Класическите корени насърчават съвършенството.

 

11. Истинската Европа се вдъхновява класическата традиция. Ние се разпознаваме в литературата на Древна Гърция и на Древен Рим, приемаме и наследство- от културите на Древен Египет, Древен Вавилон, Асирия, Шумер, Месопотамия, Древна Тракия- Троя, Фригия, Далмация, Дакия, Древна Хазария, Сарматия, Древен Кавказ, Древен Израил, Галилея, Юдея, Древна Финикия и от целият, многовековен „хинтерланд” на средновековната Византия и хилядолетната история на Източният Рим- Констатинопол. Като европейци- се борим за величието на класическите добродетели. На моменти това водеше до ожесточено съперничество за превъзходство. Въпреки това, в най-добрия случай, този стремеж към съвършенство вдъхновява мъже и жени в Европа да създават музикални и художествени шедьоври с несравнима красота и да правят пробиви в областта на науката и техниката. Сериозните добродетели на римляните, господари сами на себе си, гордостта на гражданското участие и духът на философско питане на гърците никога не са били забравяни в истинската Европа. От траките, норманите, угро- фините, славяните, сарматите и келтите имаме наследен „орфизма”, както и митологията и паганистичните им култове, празниците и морала на техните стари общества или дори- особенните им религиозни мистерии. Тези наследства са и наши и сме научени да ги съчетаваме, празнуваме, конвергираме и степенуваме, заедно- това е особеността на Общото ни Европейско културно пространство- и никде другаде, по света– „това” не можете да го откриете. Споделянето му, обаче- може да ви направи част от него- независимо в коя точка на света- живеете или се намирате.

 

Европа е споделен проект.

 

12. Истинската Европа никога не е била съвършена. Привържениците на фалшивата Европа не грешат, търсейки прогрес и реформи; много бе направено от 1945 и 1989 г., което трябва да ценим и почитаме. Нашият споделен Общ европейски културен живот е постоянен и жив проект, всичко друго, освен вкаменено наследство или фетиш към руините на миналото. Въпреки това бъдещето на Европа почива на възобновената вярност към най-доброто от нашите традиции, не върху измамния универсализъм, който изисква забрава и омраза към себе си. Европа не е започнала с Просвещението. Нашето любимо отечество няма да завърши с Европейския съюз, нито с Европа на Регионите, нито пък се посяга на „националното”- чрез признаването на Общото ни Европейско културно пространство. Истинската Европа е и винаги ще бъде общност на Европейци, но сега трябва те да бъдат разположени в „по- обобщени” и нови, над- национални Региони. Въпреки това ние всички оставаме единни, около „едното” ни- духовно наследство, което, винаги заедно, ще обсъждаме, развиваме, споделяме, ще се чувстваме част от Цялто му и ще обичаме.

 

Губим нашия дом.

 

13. Истинската Европа е в опасност. Благородството на народния суверенитет, съпротивата срещу империята, космополитизъм, способен на гражданска любов, християнското схващане за достоен човешки живот, жива връзка с нашето класическо наследство, всичко това все повече ни се изплъзва. Имаме- факт на катастрофална демографска криза, защото загърбихме каноните на нашата традиция, бита ни и забравихме простите техники на Вярата си и на инстинктите ни.  Привържениците на фалшивата, „паралелна” Европа, изграждат вече, дори свое „фалшиво християнство” на универсалните „индивидуални човешки права”, а ние губим- нашия дом. А как можеш да разгледаш и да отделиш- „универсалния индивид”(?!), преместен в някаква стерилна среда, без да го включиш или разглеждаш в семейството му, средата, приятелите, езиковата или културната му общност, народа, нацията или Региона му. Сега можем да се разглежда и вече- като индивид в общността на Региона му. Това е същото, като малките несъотвествия и различия в оделните прочити на Евангелието ни. Те не са си контрадицивни- едни на други, защото фиксират живостта и истината на разказа, дело на много и различни очевидци, ревнители или преписвачи. Неизбежно е малко да ни „мръднат”- всички факти и събития, защото версиите и историите са на различни хора и на различни авторитети. 

 

Преобладава фалшивата свобода.

 

14. Фалшивата Европа се хвали, че е решително ангажирана с човешката индивидуална свобода. Тази свобода обаче е много частична и практически- невъзможна. Тя твърди, че е освобождение от всякаква принуда: сексуална свобода, свобода на личното изразяване, свобода “да бъдеш себе си” и т.н. и т.н.. Поколението от 1968 или 1989 г., смята тези свободи за ценни победи над един всемогъщ и потиснически културен режим, разгромен в споменатите години. Те гледат на себе си като на освободители; те са „либералите” от „Лабораториите за либералност”, а техните престъпвания и несполуки- са приветствани като благородни морални подвизи, за които светът трябва да им бъде признателен.  Те си имат също свой особен Пантеон, своят гняв, икони, идоли и дори- свои светини.. Но това са неграмотни имитации и фалшификати, защото „либерализмът” е вид нихилизъм и самоотричане на ценностите. Той фетишизира „личността”- и тя се обявява за „общност, само- по себс си”, а семейството и средата й се отричат. Противоречиво и на „Светото семейство” и на идеята за „Троицата”. Социализмът, пък е форма на абстрактно обобществяване на всичко и опит за пълното заличаване на личността, и води до пълното й подчиняване на „социума”, което също, в абсолютите си е „не- правилно”. Социалистите си представят „Федералността” - като абсолютно сливане и изпразване на границите и на директното акумулиране на всичко във всичко..?!

 

Развиват се индивидуализъм, изолация и безделие.

 

15. За младите европейски поколения, обаче,  реалността не е толкова хубава, колкото за утопистите, социалистите или либералите. Разюзданият хедонизъм, често води до скука и чувство за безполезност. Брачната връзка е отслабена и демонизирана- отречена като атеистична контрадиция на „Светото Семейство”. Във водовъртежите на сексуалната свобода и разпуснатостта, дълбоките желания- на нашите млади хора да се оженят и да създадат здрави семейства, често остават разочаровани или несбъднати. Свободата, която отблъсква най-дълбоките желания на сърцето, явно става проклятие, отблъскваща- любовта. Нашите общества затъват в индивидуализма, себичността, изолацията, алиенацията и безделието. Вместо да бъдем свободни, ние сме обречени на празното конформистко поведение на консуматора и на „подаянията” на общата ни- постна медийна култура. Наш дълг е да кажем истината: Поколението от 1968 г. и 1989 г. разруши много неща, но нищо съществено не можа да създаде- освен агресия, гняв, чувство за неудовлетвореност и някакви празни, неразбираеми. либерални и ексцентрични „пърформанси”. То създаде социалната празнота, запълнена днес, от блеенето в социалните мрежи, евтиния туризъм, наркотиците и порнографията. Роди се понятието „хомо- интернетикус” и „хомо- фейсбукис”, които подменят– битието на Живота..?!

 

Ние сме регулирани, несвободни, разделяни и управлявани.

 

16. Докато либералите възхваляват една безпрецедентна индивидуална свобода, Европейският ни живот, става все по-регулиран, подчинен и несвободен. Тези правила, често измислени от безлични технократи и бюрократи, подкупени от силните, за да могат да управляват професионалните ни отношения, бизнес- решенията ни, образователните ни квалификации и информационните и развлекателните ни медии. Европа, сега, се стреми да ограничи свободата на изразяване, тази европейска специфичност, която олицетворява свободата на съвестта. Мишени на тези ограничения не са непристойността, педофилията, разврата, а се води атака срещу общественото благоприличие и Християнството. Европа, явно, днес се стреми да ограничи свободата на политическо изразяване и на отстояването на нащият общ Европейски морал, както и на нашето Общо Европейско културно пространство. Политическите лидери, които припомнят неудобните истини за исляма или за нашествията и имиграцията- са влачени пред съдилищата- като „фашисти” или  „екстремисти”. Политическата „коректност” неусетно налага табута, които пречат на всяко поставяне под въпрос- на „Статуквото” и се налага- да наричаме „черното”- „бяло”. Тази фалшива Европа, не насърчава наистина култура на свободата. Тя насърчава култура на хомогенизирането, диктувана от пазара и, конформизъма, наложен от политиката и който е винаги воден- само от интересите на управляващите.

 

Мултикултурализмът не работи.

 

17. Тази фалшива Европа се хвали, че е привързана към равенството, както никога досега. Тя претендира, че се бори с всички форми на дискриминация, свързани с расовата, религиозна или идентичностна принадлежност, насърчавайки тяхното включване. В тази област се случи истински прогрес, въпреки че надделя утопичен дух. При предишното поколение, Европа следваше голям мултикултуралистки проект след Втората световна война. Изискването и дори окуражаването на изискването за асимилацията на новодошлите мюсюлмани в нашите нрави и обичаи, да не говорим за религията ни, беше, „както ни казваха” дълги десетилетия- голяма несправедливост. Казваха ни, че да си привързан към равенството, изисква отказ от предпочитанието ни към нашата собствена култура. Така обаче, фактически, ги ощетихме- лишихме, точно тях- новородените им в Европа, на придошлите- мюсюлмански деца- от заразяването с нашето ДНК и от съучастие в Общото ни Европейско културно пространство. Парадоксалното е, че точно Европейското мултикултуралистко начинание, което отрича християнските корени на Европа, експлоатира- идеала за универсалната любов към ближния, по един преувеличен, нелогичен и химеричен начин. Той изисква от европейците отричане на себе си, което граничи със святост. Изисква да отречем „Троицата” ни и нашето „троично мислене”. Тогава би трябвало да признаем колонизацията на нашето Общо отечество и изчезването на нашата култура като най-голямото постижение на ХХI век; колективен акт на жертвоприношение за появата на някаква глобална, мирна и просперираща общност. Ние си измисляме, някакъв уж, наш и общ Европейски ред, какъвто, нека не се лъжем- сега никъде не съществува- като абсолютна парадигма или пък, е още рано- за него- и сега можем, само  да го чертаем в пясъка. Но ние тъпчем върху Общото ни Европейско културно пространство- и от фалшив либерализъм- не виждаме- че то е, моце би- Път за решението на проблемите!?

 

Развива се злонамереност.

 

18. Има много злонамереност в този тип разсъждение. Повечето от онези, които ни управляват, несъмнено признават превъзходстото на Европейската култура, но отказват това да се заявява публично по начин, който би могъл да обиди имигрантите. Поради превъзходството на Европейската култура, те смятат, че асимилацията ще се случи по естествен и бърз начин. Пародирайки иронично, някогашната империалистическа мисъл, европейските управляващи класи предполагат, че по закона на природата или на историята, “те” непременно ще станат като “нас”; би било немислимо, да се смята, че обратното е вярно. Междувременно официалният мултикултурализъм се разгърна като терапевтичен инструмент за справяне със злополучните, но “временни” културни напрежения. Управляващите посредствени Елити, пък нямат интерес от истинска интеграция, защото в запазването на разликите ни с имигрантите- те виждат силен инструмент за по- удобно забогатяване и тяхното владичество. Това е, като процеса на ограмотяването- до периода на Просвещението- писменосста и четенето са били пазени, ревностно, само за избраните и за нотабилитета. Това обаче, днес, създава голяма опасност- от една страна „Нашествието” срещу нас е неконтролируемо и огромно, а от друга, не се предлага никаква сериозна адаптация или стимул за приемане на унифициращата интеграция за новите емигранти. От друга страна- при липсата на Обзаование и на мироглед- информацията се превръща- по- скоро в проклятие, не-интеграция и средство за отчуждаване..

 

Технократичната тирания става все по-голяма.

 

19. В ход е още по-силна и още по-мрачна злонамереност. По време на предишното поколение все по-голям брой членове на нашата управляваща класа решиха, че ускоряване на глобализацията е благоприятно за техните интереси. Те се надяват да изградят над- национални институции, които ще могат да контролират, без да са подложени на неудобствата на народния суверенитет. Става все по-ясно, че “демократичният дефицит” в европейските институции, е не, просто- технически проблем, който трябва да бъде решен с технически средства. Този демократичен дефицит, съответства, по-скоро, на един ревностно защитаван основен ангажимент. Независимо дали е защитаван, с аргументите на предполагаемата “икономическа необходимост” или с изискванията на международното право, произтичащо от основните човешки права, което се изплъзва на всякакъв контро. Над- националните либерастки „мандарини” на Европейския съюз, конфискуват политическия живот на Европа, отговаряйки на всички въпроси с един и същ- технократски отговор: Няма алтернатива?!. Това е тиранията, меката, но реална Олигархия, с която се сблъскваме. Ние сме за Европейската интеликрация- Прогресът не може да бъде спрян и не трябва да спъва и ограничава- а Той- трябва да променя и да отваря Обществото. Той е средство, а не същност на Промяната.

 

Фалшивата Европа е крехка и безсилна.

 

20. Арогантността на тази фалшива Европа става все по- очевидна, въпреки големите усилия, положени от привържениците й да поддържат удобните илюзии. Преди всичко, тази фалшива Европа е много по- слаба, отколкото се надявахме и отколкото тя си представяше. Популярното развлечение и материалното потребление, не могат да поддържат смислен гражданския живот. Лишени от висши идеали, от обща отбрана и сигурност и обезкуражени от илюзията за либерална мултикултуралистка идеология- вече не можем да се изразят с местна или патриотична гордост, а оттам- и нашите общества трудно пораждат желанието- да се защитават. Няма я спойката на общата отбрана и общата сигурност на Общия ни Европейски патриотизъм, който съществува обективно, а либералите се правят, че не го виждат. Освен това, приобщаващата реторика и безличната оща икономическа система, доминирана, само от големите международни фирми, няма да успеят да съживят гражданското доверие и социалната сплотеност. Трябва да го кажем откровено: Европейските общества се съпротивляват зле и сме загърбили Общото ни Европейско културно пространство. Достатъчно е да си отворим очите, за да видим необичайното използване на държавната власт, на социално инженерство, лаборантството и на индоктриниране- в образователната система. Не само, ислямският и еекстремисткият терор хвърля тежко въоръжени войници на нашите улици. Полицията за борба с безредиците, вече е необходима, за да потиска протестиращи  групи и дори- за да се справи с пияните тълпи от футболни фенове. Фанатизмът на феновете на нашите футболни отбори е отчаян знак, за по-дълбоката човешка нужда от семейство, солидарност, нужда, която иначе остава неудовлетворена в тази либерална и фалшива Европа. Но чувството за несигурност, идва още от самите граници на Европа- там, където цари хаос и беззакония или се ползват с авторитет, само миропомазани „бащици” от времето на „Студената  война”, които се държат с населението в страните си- като някакви избрани феодали на Брюксел. А те са всичките бивши комунисти, транформиращи се от комунистическа  Съветизирана Номенклатура в нова пост- Съветска- Олигархия. Т са уродливото общество на „джентрите” и смятат, че тяхно е „Цартсвото земно”, защото са били договорени от главните кукловоди- преди 30 и повече години- в разговора за „Прехода”- между Изтока и Запада, тогава.

 

Установи се култура на себеотричане.

 

21. Европейските интелектуални класи, уви, са сред първите привърженици на суетата на тази фалшива либерална Европа. Несъмнено университетите са едно от най-славните неща на Европейската цивилизация. Там, където някога се стремяха да предадат, на всяко ново поколение, мъдростта на миналите векове и предишните поколения, днес твърде често, интелектуалците свързват- критичната мисъл, с опростенческото  отхвърляне на миналото и на класическия академизъм. Важен ориентировъчен знак на Европейската мисъл беше строгата дисциплина на интелектуалната честност и търсенето на обективност. Въпреки това, през последните две десетилетия, този благороден идеал бе преобразен. Аскетизмът, който някога се стремеше да освободи духа от тиранията на господстващото мнение, се превърна в безразсъден конформизъм, предизвикващ ненавист към всичко, което е наше, към местен „нихилизъм”- който се превърна в Общоевропейски, такъв. Тази позиция на културно отхвърляне, позволява без голям риск и трудност- да бъдеш тотално “критичен” и „хейтър”. През последното поколение тя бе повтаряна, в амфитеатрите ни, до такава степен, че се превърна в доктрина, в догма на „непременната критика”, а оттам- на нихилизма, на „фейка”, „хейта” и „фалшивата новина”. Изповядването на това ново верую, представлява, днес, знак за духовно издигане и позволява, да бъдеш приет сред “просветените” умове, но това е грешка и самозаблуда. Нашите университети станаха движещи сили на културното разрушение, нихилизъм, „хейт” и „фейк”- пристанищата на либерализма. 

 

Арогантните елити показват своята „добродетел”.

 

22. Нашите управляващи класи „разширяват” и „надграждат”- Божиите и човешките естествени права. Те се борят срещу климатичната промяна. Създават глобален интегриран икономически пазар и хармонизират данъчните политики. Наблюдават прогреса, от гледна точка на по-голямо равенство между половете, но което е привидно, необосновано и неиздържано в обществото, това е другия фалш. Те правят толкова неща за нас! Какво значения имат механизмите, чрез които действат? Какво значение има, че европейските народи, стават все по-скептични към тяхната компетентна администрация на процесите и даже, вече, отказват да се размножават..? Че кой се интересува от Европейското размножаване- „Нет человек- нету проблема”- ни е учил хипер- либерала- „мандарин”-Йосиф Сталин!

 

Възможна е алтернативата.

 

23. Този нарастващ скептицизъм е напълно оправдан. Днес, Европа е доминирана от безцелен материализъм, безплоден либерализъм, който изглежда неспособен да мотивира мъжете и жените да създават семейства, както и да раждат и отглеждат много деца. Културата на отхвърлянето лишава бъдещите поколения от чувството за собствена идентичност - защото най- простата идентичност, не може да бъде „само- досттъчната” и „само- индивидуална”, а поне, включената в системите- на семейната, фамилната, съседската,  родовата, клановата, народностната, националната или новата ни- вече Регионална поделеност. В някои наши досегашни страни имат области, в които мюсюлманите живеят, в неформална автономия, спрямо местните закони, сякаш са заселници, а не- братя, с членовете на „нашите”, окръжаващи ги нации. Те живеят в създадени от нас- свои „анклави..” и при всяка трудност, са готови да се хванат- за саможертвата си в „Името на Аллах..”- или, за ножа или колана с бомбите.. на шахидстовото ?! Индивидуализмът ни изолира, един от друг и така губим мярката на оценката си, а оттам- самоконтрола и контрола си, въобще. Глобализацията променя перспективите за бъдещето на милиони хора, а тя е, като една квази- Вяра, но не е истинска- Вяра. Когато тези перспективи са поставени под въпрос, нашите управляващи класи твърдят, че правят всичко възможно, за да се адаптираме към неизбежното, да са приспособим към неумолимите нужди. Няма други възможности и да се противопоставяме- би било ирационално или шовинистично! Онези, които се противопоставят на тази неизбежност, са изобличавани в престъплението носталгия, и заслужават да бъдат анатемосани като: расисти, нацисти или фашисти. Докато социалните разделения и липсата на доверие в институциите стават, все по-видими, Европейският политически живот, изглежда все по-белязан от гнева, агресията и злопаметността и никой не знае докъде ще доведе това. Не бива да продължаваме по този път. Трябва да отхвърлим тиранията на фалшивата „либерална” Европа. Алтернатива е възможна и е екзистенциалнонеобходима.

 

Трябва да отхвърлим псевдорелигията.

 

24. Обновлението изисква да тръгнем от богословското себепознание. Универсализмът и универсалистките претенции на тази фалшива Европа се оказват ерзаци на религиозно начинание, което има собствено верую и анатеми. Това е мощен опиум, който парализира Европа, като политическо тяло.  Трябва да изтъкнем факта, че религиозните стремежи- са присъщи на религията, а не на политиката, още по-малко на бюрократичната администрация. За да си върнем способността за политическо и историческо действие, е нужно да ре-лаицизираме и демократизираме европейския обществен живот. Нашата исконна християнска вяра е все още- непозната за нас-  тя е достигнала до нас- осакатена и редактирана от редица доктринери, от интересите на конспиративни общности или от грубото налагане на Имперски интереси. Трябва да се запознаем и да си върнем автентичното и естественото първоначално Евангелие, от ранните периоди на Християнството, изповядвано- „тихо”, до 9 век, само на Балканите и в Близкия Изток. Трябва да си върнем и познанието за считаното, досега- и отхвърляно, като- „неканонично”, но дори, което е „по- старо” от четените от нас- „канонични” Евангелие и да присъединим към Вярата си- древните писания, отхвърляни, досега от църквите или клерикалите в миналото- на различните им Събори- до 20- ти век. „Волята” на Евангелието и неговото „Познание”- не е волята на клерикалите или на вмешателствата на тогавашните Империи, в тях.

 Трябва да възстаноми истинския консерватизъм

25. Това изисква от наша страна отказ от лъжливия език на либерализма, който избягва отговорността и окуражава идеологическата манипулация. Дискурсите за различността, приобщаването и мултикултурализма са вече- празни. Често такъв език се използва, за да бъдат представени несполуките за успехи: разпадането на семейството и на социалната солидарност- било “в действителност”, знак за приемане, толерантност и приобщаване. Това е маркетингов дискурс, език, който цели по-скоро да прикрие, отколкото да изясни реалността. Трябва да се върнем постоянното зачитане на реалността. Езикът е деликатен инструмент и се обезценява, когато се използва като палка или табу. Ние трябва да подкрепим благоприличието на езика. Прибягването до денонсирания- е знак за упадъка на съвременния период.  Не бива да се съгласяваме да бъдем сплашвани вербално, още по-малко- със смъртни заплахи. Трябва да защитим онези, които говорят разумно, дори и да мислим, че грешат- според нашата лична оценка. Бъдещето на Европа, трябва да бъде изградено на основите на консервативното начало, в най-добрия смисъл на думата: свързано със здрав обществен дебат, освободено от всички рискове на насилието и принудата, но спазващо стриктно - правила, традиция, обичаи, Вярата и морала 

 Имаме нужда от отговорни държавници.

26. Прекъсването на съдбата на фалшивата Европа и на нейния псевдорелигиозен утопичен „Кръстоносен поход”- за свят, без граници, означава насърчаване на нов политически смисъл- и има нужда от- нов тип държавник. Един добър политически лидер управлява общественото благо на един отделен народ. Един добър държавник смята, нашето споделено европейско наследство и нашите отделни национални традиции за прекрасни и вълнуващи, но също така - и за крехки дарове, за които- Той трябва да се грижи. Той не отхвърля, това наследство и не се опитва да го загуби, преследвайки утопични мечти. Такива лидери не търсят почестите, присъждани от техния народ, те не търсят и само одобрението на “международната общност” или на големите „Брюксекски авторитети”, която в действителност е инструмент за връзки с обществеността на Олигархията, Номенклатурата и на другата- „не- свобода”.

 

Трябва да върнем националното единство, семейството и солидарността, но да ги надградим- с Европа на Регионите и Общото Европейско културно пространство

 

27. Признавайки особения характер на европейските нации и техния християнски знак, не трябва да се затрудняваме от фалшивите твърдения- на мултикултуралистите.

   Имиграцията- без асимилация и без стимули за интеграция е „колонизация” и тя трябва да бъде отхвърлена. Ние с право очакваме от онези, които мигрират в земите ни, да се присъединят към нашите Региони, нации или народи, но- приемайки нравите и особеностите ни. Това очакване трябва да бъде подкрепено- от последователни и трайни политики за това. Езикът на мултикултурализма беше внесен от Америка- през 20-те години на 20-ти век, без да се преосмисли и адаптира към Европа, още по- малко- към Европа на Регионите. Големият период на имиграцията в Съединените щати,  приключи обаче, в началото на ХХ век, в период на бърз и забележителен икономически растеж, за страна, в която почти няма социална държава, надарена с много силно чувство за национална идентичност, в която, дори и имигрантите е трябвало- да се асимилират(например- територията на „Елис Айлънд”- е, и изолатор за бежанци и територия на „Статуята на свободата”). След като, позволи, на значителен брой имигранти да влязат до 30 и 40-те години в страната им, САЩ затвори почти напълно вратите си в продължение на близо две- три поколения. Европа трябваше по-скоро, да се поучи от американския опит, вместо да приема безкритично- съвременните щатски идеологии. Този опит подчертава факта, че работата е мощен двигател на асимилация, че една щедра социална политика, дори. може да попречи на асимилацията и че една благоразумна политика, може да изисква намаляването на имиграцията, дори, и понякога- нейното драстично намаляване. Не бива да позволяваме на нашата либерална мултикултуралистката идеология да деформира политическите ни преценки,  за най-добрия начин да служим на общото благо;което, като начало, изисква, достатъчно единна и солидарна регионална общност, силно семейство и социални структури, за да възприемаме- нашето благо- и като общо, такова!

 

Само Империите са мултикултурни.

 

28. След Втората световна война Западна Европа разви предприемчиви демокрации. След рухването на Съветския съюз, нациите и държавите от Централна и Източна Европа, възстановиха жизнеспособността на гражданските си институции. Те са част от най- ценните успехи на Европа, независимо, че са били- в „другият Рим”- Византия. Те ще бъдат изгубени, ако не разгледаме въпроса за имиграцията и демографската промяна в нашите Региони. Само Империите са мултикултурни, какъвто ще стане и Европейският съюз, ако не успеем да превърнем солидарността и гражданското единство в единствен критерий, според които оценяваме имигрантските политики и стратегиите ни за асмилация. Източноевропейците, махнаха границите помежду си, но така, неусетно премахнаха границите и контрола си с „не-европейското”, около тях, което беше груба грешка. Източна Европа, въоръжена с идеологията и познанието на Новото Християнство, трябваше да станат бент и нов “Check Point Charlie” за влизане в цяла Европа. Вместо това- тук се поощрвява- царуването на контрабандата, на старите комунистически канали (както и госпдоството на техните удобни за Запада- „псевдо- Елити”), „сивият” клиринг, аутсорсинга, трафикантството и криминалността. Жънем плодовете на неспособността си за Европейски контрол и за асимилацията на негативните явления- днес, много повече от вчера. Компромисите и уговорките- от миналото- изплуват като, особено опасни атавизми и архаизми, които заплашват бъдещето на Европейския съюз. А, май- точно и в Евангелието ни пишеше, че- само „Съединението прави силата” ..?!

 

Здравословните йерархии допринасят за социалното благополучие.

 

29. Мнозина се лъжат, мислейки си, че Европа се вълнува само от спорове за имиграция. Всъщност този дебат е само, едно измерение на обща социална фрагментация. Трябва принципно да признаем  достойнствата на отделните роли в обществото. Родителите, семейството, общността, учителите и преподавателите имат задължението да обучават онези, които се намират под тяхна отговорност. Трябва да се противопоставим на култа- към „експертизата”, особено, получената такава- за сметка: на мъдростта, такта, търсенето на просветен живот и морала. Не може да има обновяване в Европа, без решително отхвърляне на преувеличения егалитаризъм и на свеждането на мъдростта и знанието до техническото умение. Ние одобряваме политическите успехи на модерната епоха. Всеки мъж и жена трябва да имат равен вот и равно третиране. Основните права трябва да бъдат защитени. Една здравословна демокрация, обаче изисква прости социални и културни йерархии, които насърчават търсенето на съвършенство и почитат онези, които служат на общото благо. Трябва да възстановим чувството за духовно величие и да го почитаме, според това, което дължим на него, така че, нашата цивилизация да отговори на нарастващата власт на богатството, от една страна, и на вулгарното развлечение- от друга. Трябва да се смесим- по нов начин- в Европа на Регионите и в Общото ни Европейско културно пространство. Така ще престане деленето на ни- и на „Стара” и „Нова” Европа, а оттам- и на „Бедна” и  „Богата” Европа, защото те са изкуствени прегради и несъстоятелни, вече определения. Номенклатурата и Олигархиите ни, отдавна, вече, са преодоляли тези граници и ние, също няма защо да ги спазваме и да се самоограничаваме в тях.

 

Трябва да възстановим моралната си култура.

 

30. Човешкото достойнство е нещо повече от правото да не бъдеш обезпокояван, а международните доктрини за човешките права не изчерпват исканията за справедливост, още по-малко тези за добро. Европа трябва да намери нов консенсус за нашата морална култура, валиден за цялото ни- общо Европейско културно пространство, така че хората да бъдат водени към по- добродетелен живот. Не трябва да позволяваме на една фалшива концепция за свободата- тази на либерализма, да попречи на разумното използване на Закона за предотвратяване на порока. Трябва да бъдем снизходителни към човешката слабост, но Европа не може да процъфти без възстановяването на един общ стремеж към по- възвишено поведение и съвършенство. Културата, която насърчава достойнството, произтича от благоприличието и изпълнението на задълженията на всеки човек според мястото му, а това е Божият Закон. Трябва да възстановим почитта към семейството и към родовата памет, взаимното уважение между социалните класи, присъщо на развитото общество, което цени приноса на всички.  Трябва да иградим и да впишем Регионите ни в това разгърнато поле на Общото ни Европейско културно пространство.

 

Пазарите трябва да бъдат организирани с оглед на социални цели.

 

31. Въпреки че признаваме положителните аспекти на пазарната икономика, трябва да се съпротивляваме на идеологиите, които се стремят да организират всяко общество, само според логиката на пазара. Не можем да позволим всичко да бъде за продан. Проспериращите пазари изискват, разделение на властите и правовата държава, която трябва да се стреми, и по-високо, от обикновената икономическа ефикасност. Пазарите работят добре, когато се вкоренени в здрави социални институции, организирани, според собствените си принципи, които не произтичат само, от пазарната логика. Икономическият просперитет, макар и благоприятен, не съответства на най- висшата степен на доброто. Пазарите трябва да бъдат ориентирани, с оглед на социалните цели. Днес корпоративният гигантизъм заплашва, политическия суверенитет, но можем да го надградим- в по- трудно преодолим- Регионален суверенитет. Нациите имат нужда от сътрудничество, от окрупняване, надграждане и от овладяване на арогантността и безразличието на глобалните икономически сили и играчи. Ние подкрепяме внимателното използване на над- държавната- Регионална власт- за преследване на неикономически социални блага. Трябва да създадем обща нова- Регионална власт, наднационална, която да надгражда- според Общото ни  Европейско културно пространство- нашите стари и отколешни структури.

 

Образованието трябва да бъде реформирано.

 

32. Ние вярваме, че Европа има история и култура, достойни да бъдат поддържани. Нашите университети, обаче, много често, изневеряват на общото ни културно наследство.  Трябва да реформираме образователните програми, за да насърчим предаването на общата ни Европейск култура, вместо да индоктринираме в най- младите- културата  на отхвърлянето на себе си. Учителите и преподавателите, на всички образователни нива, имат задължението да „помнят” и да обяснват херменевтиката на новите процеси и на новите общности в Регионите. Те би трябвало да се гордеят с ролята си, на мост, между поколенията, от миналото и бъдещите поколения. Трябва да възродим елитарната култура на Европа, определяйки възвишеното и красивото. като наш общ еталон, отхвърляйки упадъка на изкуствата до форма на политическа пропаганда и безсмисления „пърформанс”. Това ще изисква ново поколение меценати и спонсорство. Фирмите и бюрокрацията се оказаха лоши мениджъри на изкуствата, това трябва да стане с нови структури- на Регионалното ни  ниво. Връзката трябва да се възстанови градацията „индивид- семейство- фамилия- род- клан- народ- нация- Евро- Регион- „Общо Европейско културно пространство”.

 

Бракът и семействата са от съществено значение.

 

33. Бракът е фундаментът на гражданското общество и е хармоничната основа, между мъжете и жените. Това е интимна връзка, организирана около поддържането на дълготраен дом и възпитанието на децата. Ние твърдим, че най-фундаменталните ни роли в обществото като човешки същества са тези на бащи и майки. Бракът и децата са неразривно свързани с всяка концепция за развитието на човешкото същество. Децата изискват жертва от онези, които са ги родили. Тази жертва е блогородна и трябва да бъде почитана. Ние подкрепяме разумните социални политики, които насърчават и засилват брака, раждането и възпитанието на деца. Общество, което се проваля в приемането на собствените си деца, няма бъдеще. Бракът не може да бъде еднополов или девиантен- защото това противоречи на Бог, на „Божието семейство”, на идеята за  „Троицата” и на традиционното ни Християнство, а и на предишните вярвания, обичаи и минало. Могат да се приемат всякакви съжителства и отношения между хората, но те не трябва да се наричат или да засягат „брака”, защото формата на традиционното семейство, на голямата фамилия, на рода, клана, народа и нацията са част, от нашата история и от цивилизационното ни усещане. То може да се надгражда- като Регион или Регионално, но не бива да се руши. Така е било за всички нас- от хилядолетия, в земите от Урал до Ирландия и откъм Исландия и от Скандинавия- до Балканите и Пиринеите. Ние сме много различни, но и много единни, в това, наше цивилизационно отстояване.

 

Популизмът трябва да бъде изследван внимателно.

 

34. Днес в Европа расте безпокойството заради възхода на т. нар. “популизъм”. Въпреки, че този термин никога не е бил дефиниран истински и ясно, той се използва, по- скоро, като обида. Ние имаме известни съмнения, относно това явление. Европа на Регионите и на Общото Европейско културно праостранство, трябва да се обърне към мъдростта на своите традиции, вместо да разчита на лозунги или на емоционални призиви за разделение или единение. Нашето Християнство е рационално и емоционално, и такова то трябва да си остане. Ние смятаме, обаче, че това явление може да бъде здравословен бунт срещу тиранията на фалшивата Европа, която поставя етикета “антидемократично”, на всяка заплаха към нейния монопол, над моралната легитимност. Т. нар. “популизъм”, поставя под въпрос, диктатурата на „Статуквото”, “фанатизма на почит- към Центъра” и това, което го прави легитимно насилие. Това е знак, че дори в средите на нашата деградирала и обедняла политическа култура, способността за историческо действие на Европейските народи, може да се възроди. Популизмът не бива да води до диктатура или до изключване, ако той. не води натам, а се включва в концепцията на голямата Християнска Европейска общност и Общото Европейско културно пространство, то той- не е толкова опасен, особено ако е и умерен

 

Нашето бъдеще е бъдещето на истинската Европа.

 

35. Ние отхвърляме- като опростенческо твърдението, че няма отговорна алтернатива на изкуствената и бездушна солидарност на единния пазар, на транснационалната бюрокрация, на развлекателното общество. Хлябът, забвленията и игрите- вече не са достатъчни. Отговорната алтернатива е истинската Европа на Регионите и Европа на Общото Европейско културно пространство. Изправени ни сме, вече и пред голямото  предизвикателство на появата на „изкуствения интелект” и на най-новите технологии. Те променят всеки ден нашия живот и обществата, в които живеем. Ние-не сме против това и сме в крак, с времето си. Това, обаче, ще породи нова социалност, тържеството и утвърждаването на някои нови форми на Интеликрацията(обществен модел), на Безусловния базов доход, на нови професии и модерни занимания, които също ще са ново предизвикателство за нас. Техническият преврат, започнал от 80-те години на XX век, който продължава и сега, ще води до нова и неизбежна промяна и отмяната на „Статуквото” от „Студената война”, която не трябва да се приема либерално и механично- а да се пречупи през устоите и традициите на нашите общества. Регионите  и подчиняването ни на Общото ни Европейско културно пространство, са най- добрата и безболезнена форма на нашето „ново смесване” и на нашата заздравителна реакция- на провокациите на Развитието, на Прогреса и на Интеликрацията.

 

Трябва да поемем нашите отговорности.

 

36. Днес ние призоваваме всички европейци да се присъединят към нас, за да отхвърлим фантазьорската утопия за мултикултурен свят без граници и на либерализма от 60-те и 80-те години на XX век. Обичаме в точната мярка нашите отечества и се стремим да предадем на децата си всички благородни неща, които сме получили в наследство. Като Европейци, ние споделяме и общо наследство, наследство, което изисква мир в Европа на нациите и „Ново” Християнство (с новодопълненият му- изначален  Корпус !!!)- базирано на нов прочит на цялото наше християнско наследство и приемане на древното му- но „неканонично”, досега, учение и смесването му- с древното, наше, „Общо”паганистично наследство. Трябва да еманципираме ролята на „Женското начало” в Библията, което е равно на мъжкото, която е била подценявана и подменяна по политически причини и/или поради Имперски интереси, още в ранното ни Средновековие, противно на завещаното ни- учение на Исус Христос. Ние сме наказани на изпитанията– на днешните си демографски проблеми, на варварски нашествия и на неспособност да асимилираме нови европейци, защото отстъпихме от „Пътя на спасението”, отпреди 2000 години и го подценихме, а после и го забравихме. С измамата на комунизма- тази най- ужасна модерна форма на либерализъм- дори го подменяхме и изцяло отричахме, така, близо 100 години. Но ние видяхме нейният жалък край- на тази Система, за отричане и последиците от това нейно сгромолясване. Комунизмът ни учеше, че не е важна традицията, нито пък - семейството и произхода, дори се проповядваше фалшива привидна еманципация, минаваща, пак и само през- „индивида”- без да засягат той и средата му- семейството и Обществото му. Индивидът, според нас, не е структура, а е елементарната единица и клетка на обществото. Грешката на либерлите е, че го разглеждат като „структура”, но ние не мислим така и няма как да е „система”, защото индивида- не може и не трябва да си е социално самодостатъчен. Той не може и не бива да се разглежда- като система и като самостоятелно благо, защото той не може да се самопроизвежда, както ни наредил Бог. Нека си създадем Регионалния суверенитет на общностите, нека преоткрием достойнството на нашата общата политическа отговорст за доброто и бъдещето на новата си- „Европа на Регионите” и нека дефинираме и развием нашето „Общо Европейско културно пространство” 

Добродетелната дружина”, осн 1853 г. www.1853.info– София, 20-ти Декември 2017 г. (Nikolai Gatzev, gatzev@yahoo.com.au, 00359/897/200733 or www.facebook.com/gatzev



Тагове:   2018,   2001,   2016,   2017,   1969,   гацев,   1853,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikolaigatzev
Категория: Политика
Прочетен: 2131702
Постинги: 446
Коментари: 2014
Гласове: 4180
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728