Определено тяхното дело не е познато, нито пък-„житията” на останалите ни Светци, от групата „Свети Седмочисленици”. Големият проблем е, че четем всичко за тях, само в руска редакция, или много малко- в гръцка, но и в двата случая, нещата се пречупват през имагинериите им, за „Втория” и за „Третия Рим”. Ако „Вторият Рим”, все пак е факт и даденост, с която, е свързано част от делото на „Светите Седмочисленици”, то с „Третия Рим”, нещата, само се натамъняват и безобразно фалшифицират още, отпреди 150- 200 години. Да не забравяме, че доскоро учехме, в училищата ни, че Светите братя Кирил и Методий са „гърци” и били „..шпиони и създатели на българската азбука, заради интересите на византийските императори в Константинопол..”?! А за отношението на „Първия Рим”, към тях не се говореше нищо или пък се разпространяваха, само, небивалици за„прения,омраза или преследвания”, въпреки, че схизмата на двете църкви се състои, едва в 1054 г. от Хр., т.е. около 863- 865 г., Константинопол и Рим - са във формална и „единна” хармония. И представляват едно, по отношение на завладяването на нови за Вярата ни територии, особено в Европейския континент или в хинтерланда му. Темповете и начините на „завладяването”, предопределят доминацията и на коя от двете църкви, ще се „предаде и  дадената нова земя”за Християнството. Това е относно „акцията по покръстването от IX век”, но при„Въпроса с Азбуката”, вече е много сложно и с определени наслагвания, заради различните интереси. Азбуката се разпространява от Германия до най-далечните места на Русия и Украйна, включително, в Монголските степи и Близкия Изток, което е доста далече от интересите на Рим и  Константинопол, а най- новите изследвания показват и че „славянските букви”, са няколко хилядолетия, по-стари  и разпространени, много широко, преди времената на светите ни братя Кирил и Методий или на Светите Седмочисленици. Всичко това намира и емнация в ефимизма, че Кирил и Методий, написват „не- кирилицата”, а „глаголицата”, която , почти не се използва никъде и от никого, много скоро, след създаването си, а само, като изкуствен „крипто-език” на западните славяни и католиците. „Кирилицата” не само, че не е написана от Кирим и Методий, а е разпространена хилядолетия преди тях, като “lingua Bulgata”(Vulgata?), на който език, е била преведена и Библията, във вековете, някъде, между  II - VI сл. Хр. Вероятно този превод и също включените в нея, глави и книги, са се различавали от каноничните одобрения на двата Рима и са съдържали, вероятно- автентичното Християнство, което, обаче не е било приемливо за актуалната политическа конюнктура,тогава. To, бързо е било анатемосано и осъдено, като ерес,  на “damnatio memoriae” и други преследвания. Особени конструкции, в тази система, са и все още неясните „диоцези”- като напр.„Деволската архиепискоия”, „Iustiniana Prima”, както и още няколко „изчезнали” църковни територии, в днешните: Германия, Вишеградската група, Гърция, Албания, Северна  Македония, Косово, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Румъния, Молдова, Белорусия, Украйна, Турция, Русия и България. Езикът на Църквата, в тези места е„кирилски”или поне за векове, е бил такъв, но е загубен(като азбука,но не с думите и граматиката си),след това,заради други нашествия, владичества или влияния(в Албания, Косово, Босна, Румъния, Молдова, Чехия, Полша, Словакия, Словения, Хърватска и Турция).„Кирилския език”и понятийният му апарат, са силно- разпрострнени днес, сред 340 млн. европейци, което го прави и най- разпространения езиков субстрат, на нашия континент, както и втория, в ЕС(засега-75 млн. души в Съюза). Другите - над 260 млн. души, „кирилци”, чакат на границата на ЕС: в Русия, Белорусия, Украина, Сърбия, Босна и Херцеговина, Казахстан, Киргизстан,Узбекистан, Таджикистан, Монголия и др. Излиза, че „совите не са това, което са..”и че сме били манипулирани за столетия, за да не се осъзнаем за истинската стойност, на делото на Кирил и Методий и на Светите ни Седмочисленици. Съвременната Тракология и Археологията ни снабдяват с ново познание за Мала Азия,Кавказ,Причерноморието и Близкия Изток,а това повдига завесата на манипулацията и многовековните заблуди. „Кирилския език” е отпреди 6 - 7000 години и ни е известен в своите вариации – погрешно, като древения „индо-европейски” пра-език, дал основата на всички модерни европейски езици- от гръцкия, през латинския(в романските)и германките езици,както и в Скандинавия,у славянството или дори на угро-финските и лето-летонските езици. След „лъжата”- за Славянството, се пуска и лъжата за „индо-европейството”, които да двете страни на една и съща монета – на нежеланието на двата/или трите„Рима”да се съобразяват с конкретните дадености. Новите предизвикателства не могат да спрат процеса на глобализация, в който, досега, беше подценяван и неглижиран „кирилския субстрат”, но предстои – неговата, рязка  еманципация в ЕС и чрез ЕС. „Православието” е също съпътстващ процес на засилващо се проникване и влияние, което се подменя от Русия, засега, но постепенно предстои и неговата инвазия и реконкиста, поне,като концепцията му за „цезаро-папизма”, която скоро, ще трябва да бъде приета и от Запада. „Цезаро-папизмът” е интелигентен начин за консолидация на„Новия Рим”,който градим в Брюксел и Западът, скоро ще трябва да я приеме,като спасителен вариант, в цялостното европейско бъдеще и централизацията на ЕС.                                                                                                                                                                                                                             Няма лесни решения в днешната ситуация, но консолидацията ни е безалтернативна, а така се налага и смяната на системата,която предстои в Съюза,като цяло. Парадоксално, но делото на Кирил и Методий, с последващите го модификации оъ Седмочислениците ни, може да спаси за трети път – съдбата на Европа. Първият път е при Арабските нашествия от VII- VIII век, после Отоманското нашествие от XIV- XVII век, а сега ще бъде за трети път- с настоящето мюсюлманско преселение и бежанско нашествие, от началото на XXI-ви век, което изпитваме, от няколко години върху нас, в цяла Европа. Посещението на Папа Франциск,от миналата седмица,с 35-те му кардинали и епископи, „Молитвата за мир” и отбелязване Паметта на Братята Свети Кирил и Методий, като небесни покровители на Европа, насред Сердика и Скопие, с „посочване Царя на Православието”и най-дългата(несъразмерно продължителна), 10- минутна Благословия на „Арменския поп”, без превод, като централното събитие на вечерта, в София, беше само част, от „низа”на фронтовите събития и Геополитиката, в авангарда на постепенно-„военизиращото се”Християнство. България,Македония,Гърция,Кипър,Армения, Грузия, както и многото малки и избивани християнски общности и анклави „под робство и прикритие..”- в пространствата: от Ирак, Сирия и Израел, в Близкия Изток, на Северна Африка – от Египет, Етиопия, през Судан, та чак до Нигерия, са на път да възкръснат като „Eklesia Militans”(войнстваща Църква), както е било и във времената на „небесните ни Братя” и „Империите и Рим-овете ни”, от VIII- IX век. Оказва се,че въобще не познаваме делото на Светите братя Кирил и Методий,още по-малко,пък и цялата истина за Светите ни Седмочисленици! Езикът и азбуката, като елементи и на Вярата, са били оръжие и „невидима стена и преграда”, за разделение на цивилизациите, в нашия свят, все още, независимо от„новата писменост”и на„Словото”, в Интернет, Социалните мрежи и игри, Изкуствения интелект или обществената и бизнес- Интеликрация, която се налагат,по естествен начин и все повече, в днешното време.

Николай Гацев, „Движение на Народняци и Консерватори”(ДНК),  София, 11.05.2019 г.