2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 3661 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2020 11:13
Някъде през IV век сл.Хр. една берберска жена на име Тин Хинан потегля на гърба на бялата си камила от оазиса Тафилет (днешно Мароко) към изток посока Алжир, където ще се установи и ще създаде голяма племенна конфедерация, която лично ще ръководи, а по-късно ще роди трима сина, които ще бъдат считани за първите Туареги…Тин Хинан, майката на Туарегите…
Поредната ранна сутрин в малко мароканско и трасшуманско селище, някъде из територията на Сахара, още преди слънцето да си пробие път през хоризонта, за да се издигне бавно в небето, берберските обитатели вече са будни и готови да посрещнат предизвикателствата, които ще им поднесе новородения ден. Първото нещо, с което се заемат жените е да запалят огън, да приготвят традиционния чай от мента и Аскиф, супа която „съживява“ стомаха. След като закусят мъжете излизат с животните в търсене на пасища, а жените се захващат с домакинската работа, която изисква полагането на тежък всекидневен труд. Съществува една стара берберска поговорка, която гласи, че дори и петлите не искат да живеят при тях, защото ставали прекалено рано.
По същият начин тази форма на живот се наблюдава в районите на Алжир, Либия, Нигер, Буркина Фасо, Мали, обитавани днес от близо 3 000 000 бербери (от общо 27 мил.), изповядващи ислямска религия, но различаващи се от останалите си събратя със своята култура, традиция, занаятчийство и…цвят на кожата. Това са Туарегите - „сините хора“, пастири на камили, кози, крави и магарета, господари на керваните, с които прекосяват надлъж и нашир огромната и безпощадна пустинна площ, в която се чувстват в „свои води“, тъй като тя винаги е била тяхната родна люлка.
Горди с потеклото си и с това, че притежават своя писменост Тифинагх, Туарегите говорят собствен език Тамашек и наричат себе си „кел Тамашек“ (говорещите Тамашек).
Тези племена успяват да се усъвършенстват с вековете, като добри бойци, майстори занаятчии в обработката на метали, кожи и преди всичко в търговията със сол, злато и фурми, които транспортирали на север, прекосявайки територията на безмилостната пустиня, тръгвайки от зоната на Томбукту и Тегаза, намиращи се в Мали.
Според някои учени думата Туарег, произлиза от арабската „тарига“ или хора на преките пътища. Тази хипотеза се базира на това, че в миналото Туарегите са поемали преки и рисковани маршрути през пустинята, за да изненадат и нападнат минаващите от там кервани с цел да ги ограбят.
На своя език те наричат себе си ИМОХАГ, което означава свободни и благородни хора, също както останалите бербери в Магреб, които са определят, като Имазигхен.
Какво различава Туарегите от останалите берберски племена? Структурата на общността при Туарегите се базира на наследствената връзка, наречена „талашит“, която представлява група от роднини, признаващи общ член от семейството в миналото, като в случая при тях това е майката, а не мъжа както в останалия мюсюлмански свят. В резултат на тази традиция за разлика от останалите бербери, те не са патриархални, а принадлежат на поколението на майката и името, което носят е нейно, а не на бащата. Друг отличителен белег в тяхната култура е, че жената Туарег е собственичка на хаймата, в която живее фамилията и тя е човекът, който взима решения относно нейното бъдеще. Хаймата представлява вид шатра изтъкана от камилска и козя вълна, лесно преносима, която не пропуска вода и пази сянка. Преимуществото при този подвижен дом е, че през нощта, когато е студено може да се затвори изцяло, за разлика от горещия ден, в който се отваря от всичките му страни, за да се получи течение и в същото време да предпазва от жаркото слънце. Жената Туарег е тази, която трябва да направи сама хаймата и да полага грижи за нея, докато съпругът ѝ отсъства. Също така тя може да се разведе без странично влияние, ако счита, че не се чувства добре със своя мъж, а хаймата остава за нея.
Типичното при жената Туарег е, че ходи целенасочено с открито лице без да се забулва, за да се виждат устните ѝ, тъй като от тях излизат важните за възпитанието на децата слова.
Противно на това, мъжете Туарег закриват лицата си с вид тюрбан, наречен „литам“, намотан старателно около главите им, което правят не само, за да се предпазват от вятъра, слънцето и жулещия пясък, но и за да прикриват емоциите си. Откриват лика си само вечер, под зоркия поглед на изгрялата луна и море от звезди, когато се събират около запаления огън, правят чай и започват да си разказват вълшебни истории от далечни земи, свързани с митични герои, принцеси и джинове.
Защо ги наричат „сините хора на пустинята“? Синият цвят за Туарега е цвета на света, тъй като за тях той е доминиращ и определя небето – тавана на техния дом. Дрехите, които носят са сини, старателно боядисани с индиго от жените им. Преди години в едно от моите пребивавания в Мароко, успях лично да се убедя „от първа ръка“, защо Туарегите са наричани така. Спомням си, че в един горещ ден посетих зоната на Тафилет, близо до Рисани, където се намират останките на стария проспериращ град Сихилмаса. Бях облечен в сини традиционни шалвари и блуза, боядисани с индиго, с които прекарах целия ден под жаркото слънце. Вечерта, когато се прибрах в лагера, ги свалих от себе си и си дадох сметка, че цялото ми тяло беше боядисано в синьо, попило боята в следствие на горещото време е непрекъснато потене. Когато влязох под душа ми се наложи да се търкам дълго време, за да премахна синия цвят по кожата ми. Това се случва и при Туарегите, с една единствена разлика, че те нямат възможността да се къпят всеки ден, като по този начин кожата им попива цвета, който се наслагва и с течение на времето остава син.
Накитите и амулетите при Туарегите се носят от мъже и жени. Типичния за тях, освен пръстени, обеци и гривни, е тъй наречения „Кръст от Агадез“ (съществуват 21 различни вида), старателно направен от майсторите занаятчии „Инадан“, уважавани хора, поради това, че са считани за посредници между духовния и материалния свят.
Материалът, от който се прави този амулет е среброто, въпреки, че на много места по пазарите може да се намери от други евтини смесици. Туарегите смятат, че нощем то блести най-ярко, в сравнение с другите метали, огряно от звездите и луната, като по този начин прогонва злите джинове, които бродят в тъмнината. Не случайно много пъти Туарегите закачват „Кръста на Агадез“ върху главата на камилата.
Основните мотиви, които Туарегите използват при този амулет са с формата на триъгълник (насочен с острата си част надолу – символизиращ жената) и диамант, за които смятат, че предпазват от зли сили, в които вярват. Освен това според Туарегите „Кръста от Агадез“ е свързан с женската божественост и вулва, която представлява животворната власт на жената и природата.
Нещо, което може да ни направи впечатление е, че в света на Туарегите жените са с доминираща позиция. Защо?
Причината за всичко това е вярата в съществуването на майката на Туарегите, кралицата Тин Хинан. Както бе споменато в началото на този разказ през IV век сл.Хр. една жена на име Тин Хинан, потегля от Тафилет (Мароко) към Алжир. Придружавана от нейната наложничка Такамат и група слуги, тя успява да премине стотици километри през горещите земи на хамада (каменна пустиня) и пясъци, за да се установи в оазиса Ахабар (Hoggar), намиращ се в Алжир. Била е слаба и висока, красива берберска жена от предполагаема бяла раса. Не се знае с точност дали е избягала от фамилията си или от някой уговорен брачен съюз, или просто е надживяла племето си. Според някои легенди тя напуска родния си дом, защото е царувал глад, а други митове твърдят, че причината за нейното пътуване е била натоварена от боговете мисия. На Тамаизхт Тин Хинан означава „тя от хамймите“, име което е възможно да е дадено поради номадският ѝ произход. След време ще бъде наречена „Майката на всички“ или “Кралицата на хаймите“. Когато Тин Хинан пристига в Ахабар успява да обедини местните племена срещу съществуващите вражески набези. Създавайки една огромна конфедерация, съставена от съюзили се племена, тя ще бъде призната за неин лидер, като от този момент ще я нарекат „Таменоукалт“ – "Кралицата", а общността на тези племена, доминиращи централна Африка, ще стане известна, като ТУАРЕГ. Когато Тин Хинан пристига в Ахабар е имала една дъщеря, за която не се е знаело кой е бащата. Туарегите смятат, че впоследствие тя ражда три момчета с божествен произход, които ще дадат началото на рода Туарег. Нейната наложница Такамат ражда две дъщери, като по този начин наследниците на Тин Ханан ще бъдат признати за хора с благороден произход, а на Такамат за васали.
Преди да умре Тин Хинан е пожелала да бъде погребана с нейните персонални принадлежности. След смъртта ѝ е обявена от Туарегите за богиня. Смята се, че е погребана в един хълм, намиращ се в оазиса на Абалеса, Алжир. На това място, пазено през вековете в тайна, Туарегите са правили поклонение вярвайки, че ако останат да пренощуват на въпросния хълм, ще сънуват сънища, от които ще получат отговор на предварително зададен въпрос.
През 1925 година група френски и американски археолози, в резултат на разказаните митове и легенди за Тин Хинан, ще започнат разкопки на въпросния хълм. Ще успея да открият 11 зали, от които най-голямата е била празна. Те решават да изкъртят пода под нея и откриват скелет на жена с нейни принадлежности.
Тя е била положена по гръб върху дървена основа, а главата ѝ обърната на изток. На дясната ръка е имала седем сребърни гривни, а на лявата осем златни.
Върху гърдите ѝ е бил поставен пръстен и златен ламинат с отпечатък на монети издадени по време на императора Константин Велики. Имало е всякакви други скъпоценности, между които са открити красиви перли. Учените смятат, че този гроб и открития скелет принадлежат на Тин Хинан, наречена от тях „Ева на Туарегите“.
Автор: Мишо Иванов
Странен и различен берберски катинар дон...
Моето разбиране за Мароко..."Имало ...
че, НИЕ БългаритеГ, сме..тнаследници на туарегите../барберите..
исках да отворя Темата, защото е важна и спорна )
благодаря ви, има време за всичко под Слънцето..
поздрав, Джули