„БИЛБО БЕГИНС- ИЛИ ДОТАМ И ОБРАТНО”- ЕДНО СЪБИТИЕ, КОЕТО ПОЧЕРНИ              ВЧЕРА  ЦЯЛОТО  СЕЛО СВЕТОВРАЧЕНЕ (СОФИЙСКО)- 03.05.2010 г.        Вчера едно събитие почерни цялото село Световрачене(Софийско)- изпратихме с другите  близки и съседи в последния му път моят приятел и съученик Ивайло Милев – без време ни напусна един млад и енергичен човек, добър баща и отзивчив приятел за трудни характери като моя например. За мене беше страшен шок и да загубя съученик и то точно стар приятел като него. Само допреди две седмици крояхме планове за виждане с други съкласници – след близо две десетилетия от седенето ни заедно по чиновете на началното  І-во СОУ ”Пенчо Славейков”(а преди беше Първо ЕСПУ „Димитър Благоев”). Да ама не.. Ивайло вече го няма и срещата дори да се състои вече няма да бъде същата.. Но да  разкажа за един от нашите първи приятелски спомени- който стана и знаменателен за нашето познанство с него, случка от времето, когато бяхме във втори клас. На рожденият ми ден Ивайло беше специално поканен и ми поднесе новата книжка- „Билбо Бегинс – или дотам и обратно” на Толкин- тогава това беше неизвестен автор. Всички ми подаряваха играчки тогава и аз не се зарадвах много на малкото томче. Иво беше син на учители в нашето училище и те явно му бяха помогнали в избора.. А аз бях още много глупав, захвърлих книгата и предпочетох да си лудуваме с другите игри, четенето все още не ми беше станало страст. После и аз отидох на неговия рожден денр но реших да не му връщам неразбрания от мене жест, а да му  подаря поредната безсмислена играчка. За мене това беше ценен подарък, а книгите бяха по-скоро източник на досада- детска ми работа...  Тогава и ние и родителите на Иво живеехме в притеснени условия - тяхното семейство в стандартните „сутерени”(казано по днешному мазета) достойно свърталище и типично като отношение към средностатистическия български учител, а ние бяхме на квартира срещу собствената ни къща - която тогава беше одържавена за „обществени нужди”.. типично за хората от „бившето добро утро..”. Странни времена, със странни хора в странна държава.. Нищо не си беше на мястото…    Тогава за пръв път и по-скоро от яд взех та прочетох томчето на Толкин. Не съм си представял нещата като в сегашния популярен филм- а и „фентазито” като стил не ми е било никога любимо- но видях някаква друга подреденост - дори на едно измислено общество- много по-смислено от логиката на тогавашното ни развито социалистическо настояще. В „Билбо Бегинс – или дотам и обратно” въпреки цялата феерия от добри духове, чудовища и зли демони (нима същите ни ги нямаше много по-реални в живота тогава?!) всички герои в романа бягаха, падаха, ставаха и продължаваха, всичко кипеше- понякога и с пламъка на злото – но все пак нещо се случваше постоянно – а  в тогавашна България - преди 10 Ноември 1989 г. всичко си седеше и не се променяше.. като на евтин пропаганден болшевишки плакат.    В следващите няколко години прочитах романа на Толкин няколко пъти- постоянно откривах нови и нови неща.. и винаги си спомнях за Иво и за годините на детството ни отпреди промените. Виждах го и него самият -от време на време- вече главно случайно – а той, като героите на Толкин- винаги търчеше, падаше, ставаше и пак продължаваше- препускаше на коня като своят любимец- Билбо Бегинс и където минеше нещата ставаха някак по-светли, някак по-добри.. Така и се минаха и малкото му години на белия свят - работа, задгранични гурбети, и пак работа …. Не познавам по-работлив човек от Ивайло Милев- постоянна енергия за съзидание и без престой на едно място… Такъв ще го запомним- и аз и роднините му и съседите му и приятелите. Такъв е и образа на баща им в очите на двете му прекрасни дъщери-близначки – те са другото дело, с което моят съученик изпревари и мене и много наши общи познати.      И всичко това се развиваше уж безметежно до дните от втората половина на Април 2010 г. когато моят приятел изпадна в безпомощно състояние.Не искам да интерпретирам какво чух от хората в село Световрачене (Софийско)- нито за недостига на лекарства в болницата и на адекватно лечение след припадъка на Иво, нито за натиска върху него, лично, през последните месеци на факторите от кризата, безработицата и другите вече „общоприети”  човешки проблеми в тази държава.. Неговата кома се примеси с комата на нашето търпение към случващото се около нас и с нас.. през последните няколко години.. За него тази кома стана трамплин в пътя  към един друг свят, по добър свят- там където намират покой накрая телата и душите ни, отскок за напускането на нашето все по-дилемично съществуване и живуркане, там където е справедливия хоризонт на „неговия” Билбо Бегинс и духът на Ивайло може да препуска свободно на коня си НАСАМ- НАТАМ- където НЯМА ОБРАТНО… ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ! ДЪЛБОКИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ КЪМ НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ, БЛИЗКИ, ДЕЦА, РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ, НА ДОБРИТЕ ХОРА ОТ СЕЛО СВЕТОВРАЧЕНЕ (СОФИЙСКО)- НЕ ЗНАМ ДАЛИ НА МЯСТОТО КЪДЕТО ОТИДЕ ИВАЙЛО- НЕ Е ПО-ЖИВ ОТ НАС- ОТ ХОРАТА ОСТАНАЛИ ТУК В ЗЕМНОТО ЦАРСТВО НА БОЛЕСТИТЕ, КОМИТЕ И ЧОВЕШКАТА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ… СЛОМЕН СЪМ….   03.05.2010 г.                                                                                     Николай Гацев

и кратък
Мир на праха му

Добрите хора продължават светлия си път през времето...
За тях утрото никога не умира!

Между другото аз съм завършил ЕСПУ "Д.Благоев" Поздрав и още веднаж, съжалявам!

Ивайло и брат му- Калоян са същите добри хора като майка си и баща си- за Иво ще кажа... беше..като тях- не мога още да го свикна да говоря за него в минало време!

Невероятно солидарни сте хора- БЛАГОДАРЯ!

Ивайло живя достойно и остави 2 деца(които тези дни май ще бъдат абитуриентки?!) - аз ще се моля и за неговата душа и за техните земни успехи- на първо време дано успеят с кандидатстването си в университета - бизнес администрация..