Постинг
29.10.2020 12:17 -
ОЩЕ ЕДНА ПРЕКРАСНА КАМЕРНА ТВОРБА НА ШОСТАКОВИЧ
С посвещение на дамите, на които харесаха Клавирния квинтет на Шостакович:
Наскоро се опитах да популяризирам чрез блога си една прекрасна камерна творба на Шостакович, неговият Клавирен квинтет оп. 57. Писан в през 1940 г., когато той повторно е репресиран за РЕТРОГРАДНОСТ в музиката и е на крачка от изпращането му в лагер на смъртта, квинтетът не звучи така трагично, какъвто е животът му в този момент. Квинтетът му е абсолютно нестандартен и не побиращ се във формата на този тип произведения, ной той като художествено ниво е на висотата на творбите на Шуман, Брамс, Цезар Франк.
Сега ще поместя линк на още едно негово произведение, Клавирно трио №2 оп. 67. Това е едно от най-трагичните произведения, които Шостакович пише. Той е интерниран по време на блокадата на Ленинград в гр. Куйбишев, до когото също достигат военните действия и там Шостаковиич пише 8-та си симфония Една от на-хубавите му, като платно по-наситено от предишната, Лениградската. Докато Лениградската симфония е необходима на Сталин, 8-та не се харесва от тогавашнните музикални специалисти в НКВД. Моят жест към тези идиоти е високо вдигнат към тях среден пръст. Симфонията е наречена първоначално Сталинградска, но при бичуването на автора за нея, това име, дадено й от служителите в Отдел "Музика" на НКВД изчезва.
През 1943 г. Шостакович се завръща в Москва, където работи в Консерваторията като професор. Недоволни от него, всесилните "музиканти" от НККВД го връщат в родния му град, Ленинград, уволнявайки го и отнемайки му титлата професор. В Ленинград - нови разочарования. Починал е най-добрият му приятел Иван Солертински, енциклопедист в областта културата, владеещ двадесет езика. Мъката по този велик деец на руската култупра е причината Шостакович да му изтради неръкотворен паметник, посвещавайки това Трио на паметта му. Този елемет го има в руската история: Чайковски пише Триото "В памет на великия худжник", неговия приятел пианист Григорий Рубинщайн, починал по време на турне в Париж. Рахманинов посвещава на паметта на Чайковски също едно такова трио.Така наситено с мощ, емоции и тагизъм друго руско трио няма.
Триото започва много трагично, в последствие музиката става и силно драматична. В първата част на произведзението пианото звучи на места като орган в църква, който съпровожда пеене. Кулминацията обаче е в Третата част, която е във форма на пасакалия. Пасакалията е вариационна форма, в която вариациите се провеждат без прекъсване между тях, по-сложна е от тази на шаконата. Та е рожба на предкласиците. Шостакович ползва тази форма в Цигулковия си концерт, в 8-та си симфония, Брамс в 4-та си симфония. Темата на пасакалията е изложена в осем акорда, следва гениално развитие на този вариационен цикъл, надминаващо по драматизъм това в Концерта му за цитулка или в симфонията му.
Във финала на произведението, тази сразяваща акордова тема на пасакалията се връща и затваря цикъла на гениалното произведенние на Шостакович.
Шостакович има и музикало име, кавото има Бах. При Бах е тоновата последователост Б А С Н /си бемол, ла, до, си/, при Шостакович е D Es C H / ре, ми бемол, до, си/. Тази тонова последователност се провежда често в произведенията на Шожстакович. Бах въвежда своята "тема" в Изкуството на фугата, но не я довършва, защото тогава е починал.
Приято слушане с една препоръка - първо прочетете статията, която копирах в предишния си постинг.
Наскоро се опитах да популяризирам чрез блога си една прекрасна камерна творба на Шостакович, неговият Клавирен квинтет оп. 57. Писан в през 1940 г., когато той повторно е репресиран за РЕТРОГРАДНОСТ в музиката и е на крачка от изпращането му в лагер на смъртта, квинтетът не звучи така трагично, какъвто е животът му в този момент. Квинтетът му е абсолютно нестандартен и не побиращ се във формата на този тип произведения, ной той като художествено ниво е на висотата на творбите на Шуман, Брамс, Цезар Франк.
Сега ще поместя линк на още едно негово произведение, Клавирно трио №2 оп. 67. Това е едно от най-трагичните произведения, които Шостакович пише. Той е интерниран по време на блокадата на Ленинград в гр. Куйбишев, до когото също достигат военните действия и там Шостаковиич пише 8-та си симфония Една от на-хубавите му, като платно по-наситено от предишната, Лениградската. Докато Лениградската симфония е необходима на Сталин, 8-та не се харесва от тогавашнните музикални специалисти в НКВД. Моят жест към тези идиоти е високо вдигнат към тях среден пръст. Симфонията е наречена първоначално Сталинградска, но при бичуването на автора за нея, това име, дадено й от служителите в Отдел "Музика" на НКВД изчезва.
През 1943 г. Шостакович се завръща в Москва, където работи в Консерваторията като професор. Недоволни от него, всесилните "музиканти" от НККВД го връщат в родния му град, Ленинград, уволнявайки го и отнемайки му титлата професор. В Ленинград - нови разочарования. Починал е най-добрият му приятел Иван Солертински, енциклопедист в областта културата, владеещ двадесет езика. Мъката по този велик деец на руската култупра е причината Шостакович да му изтради неръкотворен паметник, посвещавайки това Трио на паметта му. Този елемет го има в руската история: Чайковски пише Триото "В памет на великия худжник", неговия приятел пианист Григорий Рубинщайн, починал по време на турне в Париж. Рахманинов посвещава на паметта на Чайковски също едно такова трио.Така наситено с мощ, емоции и тагизъм друго руско трио няма.
Триото започва много трагично, в последствие музиката става и силно драматична. В първата част на произведзението пианото звучи на места като орган в църква, който съпровожда пеене. Кулминацията обаче е в Третата част, която е във форма на пасакалия. Пасакалията е вариационна форма, в която вариациите се провеждат без прекъсване между тях, по-сложна е от тази на шаконата. Та е рожба на предкласиците. Шостакович ползва тази форма в Цигулковия си концерт, в 8-та си симфония, Брамс в 4-та си симфония. Темата на пасакалията е изложена в осем акорда, следва гениално развитие на този вариационен цикъл, надминаващо по драматизъм това в Концерта му за цитулка или в симфонията му.
Във финала на произведението, тази сразяваща акордова тема на пасакалията се връща и затваря цикъла на гениалното произведенние на Шостакович.
Шостакович има и музикало име, кавото има Бах. При Бах е тоновата последователост Б А С Н /си бемол, ла, до, си/, при Шостакович е D Es C H / ре, ми бемол, до, си/. Тази тонова последователност се провежда често в произведенията на Шожстакович. Бах въвежда своята "тема" в Изкуството на фугата, но не я довършва, защото тогава е починал.
Приято слушане с една препоръка - първо прочетете статията, която копирах в предишния си постинг.
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Румъния във Втората световна война
За сладки сънища на копейките
Румъния във Втората световна война
За сладки сънища на копейките
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18387