хаотичен живот,

всеки сам се оплита

в своя собствен хомот.

Покварена младост,

        мечти на талази,

умовете преяждат с измамлива радост.

А сетне – животът ни гази!

Телата бавно униват,

Мечтите безчетни
                              – загиват,

а човеците,  друг подир друг,

от тук  без следа  си отиват!

Но нови ще дойдат и тях заменят,

безкрайно се всичко повтаря,

и в опит себе си да подредят,

и за тях се животът вовеки затваря.

Така е било, така и ще бъде!