До                                                                                                 ГРАДСКИ СЪВЕТ НА СДС -СОФИЯ                                                                                                           Копие:                                                                                                           Мартин Димитров - депутат                                                               О Т К Р И Т О   П И С М О От Николай  Гацев, Председател на 3-ти Местен Клуб на СДС”Оборище”-София,  член на СДС
Уважаеми Приятели от Градския съвет на СДС,            
    Само преди около 2 години се завърнах сред вас, след около 4 години отсъствие /и членство в ССД /и преди това още 13 години членство в СДС /първият ми миг в тази организация беше на 07.12.1989 г. а преди това – арестуван в Ардино –май 1989 г. като участник в нелегална кампания за правата на българските турци да носят своите рожденни имена; сподвижник на Комитет Чл. 273 на Любомир Собаджиев Юли-Ноември 1989 г.; участник в проявите на 03.10.1989 г., подписките на „Екогласност”, събранията в Южен парк на Опозицията, срещите в Кино „Петър Берон” и в създаването на Демократическата партия от Ноември- Декември 1989 г. и нейн член до 1994 /както и на ДГИ 1990-1993/, напуснал я заради създаването на СДС-партия , заместник-председател на Демократическа партия-1896 и член на СДС от 1994 до 2002 г. От 2002 до 2006 член на ССД. През 2007 г. се завърнах в СДС отново. Бил съм избиран многократно за делегат на почти всички национални конференции на СДС, за заместник-председател на СДС „Оборище”,  за общински съветник от СДС, 2 пъти кандидат за народен представител от СДС – 1994 г. в Кърджалийски МИР и 2001 г. в 24-ти Софийски МИР, Директор по Младежката политика на ДАМС при Правителството на СДС /2000-2001 г/.           Спокойно!- само горните 4-5 реда съвпадат с откритото ми писмо до Националния съвет на СДС 0т 03.04.2009 г.            Към вас, цялото синьо старейшинство на София, винаги съм изпитвал противоречиви чуства-  имали сме периоди на приятелство и разногласия, гласувал съм и съм подкрепял каузи, с които съм Ви вбесявал и ви е идвало да ме изхвърлите от залата, напуснах ви без да разменим лоша дума и участвах дори 1 път в кметска кампания срещу вас, на която започнахме като конкуренти, но накрая заедно победихме. Така е между еднородните хора – дори различията ги сплотяват- стига каузата да е честна и безкористна.            И този път внезапно ни събра една честна и безкористна кауза. Аз виждам, че не сме тук нито за лични издигания и постове, нито за листи и службашки мераци. Няма кой да ни обвини в това- почето тук не участваме в надпреварата или са предварително служебно дисквалифицирани. Това наистина не е толкова важно. Ако на някои тук мотивите му не са с идеална цел просто е сбъркал залата- трябваше да остане в онази другата- където на 03.04.2009 г. започна май началото на края....??!!            Важно е за нас обаче пак да сме заедно и  пак да сме именно тук – войници, капитани и генерали, повикани не от нечия заповед а свикани от СИНЯТА МАГИЯ - да лъснем оръжието за последно и или да загинем като армия от има-няма 300 ... или да спрем надигането на ЗЛОТО.            Неговите пълчища в боен транс вече възкресяват тъмнопосинялият си Волдемор/”Този, за Който всички се сещаме, но няма да споменаваме Името Му”/.  Гномове и подивяли вампири удрят медийните барабаните  и се готвят да ни излапат или поне ухапят със заразената си паст. Да ни натикат в командирската си месомелачка  и отново да обслужат властта на Велзевула. Уж душата се била завърнала в тялото...          Плячката сега сме ние... а после ще бъдат всички други инакомислещи и противоречащи .           Спомнете си предишното царстване на Волдемор – предаде цялата власт на велзевулците, изкупиха икономиката и медиите, пренаписаха собствената ни история,  създадоха си червена олигархия, окрадоха държавата и ни изхвърлиха  на бунището . После започна Волдеморската параноя и гномовете доказаха че имат големи уши.. Подслушваха външните врагове, после се заслушаха и във вътрешните, стигнаха даже новите ни съюзници/ но там май попаднаха на истинска светлина  и се изпариха/. Започна атмосфера на необяснени министерски смени, необясними промени на политиката , скривания на досиетата, натиск, репресии, показни съдебни процеси срещу свои , гонения и разправи на неправоверни – С.С. , Ал.Б, Евг.Б. даже и П.С. станаха имена, които не бива да споменаваме или поне само с „омерзение”!!! Духовната гнилоч беше разтърсвана само от оспивни  там-тами около казана на поредната сварявана жертва.  Сектата на Волдемор вършеше първата  си пъклена роля и в сянката  на пиедестала на Вожда се ковеше проекта за силната здрава ръка.         Здравата ръка наистина се появи, но  с фалшивият блясък на коронованата носталгия, и след мрачното царство на Волдемор тя се привидя на хората като  истински лъч на нова надежда. Волдемор се преобърна в „СДС-мор” , обиди се  и отказа да се съ-наслади на 800-те Бонапартови  дни. Напусна тлеещото тяло и се отдаде на смирено заразяване на все повече и повече партийни последователи. Чакаше да мине Ватерло и пак да се появи в случката. А можеше да бъде един навреме появил се Груши и да предоврати цялото поражение на коронното управление – както направи колегата  Волфганг  Шусел с популистката Партия на покойния Хайдер в Австрия. Жертва себе си като премиер за да спаси партията си. Но като си повярваш, че си Месия, а не политик, не можеш лесно да слезеш от „Олимп”. Нито да жертваш себе си - нали си безсмъртен !?- значи можеш да жертваш всичко и всички други около Теб, но себе си не – ти си .. Партията и тя е Теб! Теглиш, вкарваш, и пак теглиш, и пак- с едно движение до най-близкия клон на любимата банка         И понеже вампирясването и възкръсването си приличат много по сакралната  обвивка лесно е едното да бъде  представено за другото. И така се пръква рояка на Сектата на сектите – и от  кошница  й заизлизат най-различни проклятия :  змии, вещици, гномове и други„вЕрващи” като поноптикум на стари дантели. И всичките избранници до един....  белязани бяха със знака  Велзевулов...          За да завърша притчата обаче искам да ви разкажа и още нещо ново и важно - как стана заразяването на бащата на Хари Потър и как Той се превърна в страшния Волдемор. Това няма къде другаде да го прочетете.           Тази история  я разказвам чак сега – защото в годините бях молен да мълча за нея – от 1 десен български президент и 2-ма десни български премиери и от паметта на един от вече покоен доайен на СДС и на българската дясна политика. Тези мъже се бяха сблъсквали с Волдемор и неговата мрачна фигура ги беше довършила един след друг – тихо, подло и подмолно. И ги беше вкарала в техният затвор- Азкабан- със зловещо  damnatio memoriae - единият осъден да е Страхливецът ,“сдал власта..” , другият да е Усмихнатият „мошенник” и „помияр”, а третият – Фаталната губеща карта от „Черен Петър”.         Волдемор написа техните присъди, прочете ги и ги изпълни пред електората.         А ТЕ като съвременни петкокаравеловци приеха присъдите си и казваха, че в СДС всичко е ОК и там не бият....        Аз пиша и плача тези редове и плача..... защото много пъти съм искал да разкажа на този  беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик – някъде в София, някъде в квартал „Изток”, някъде в един апартамент  на кръстовището на улиците „Чехов” и „Райко Алексиев”.   Там се случи превъплащението на Потър във  Волдемор. Не знаех, че вампирите също имат кръстници... Това са Тези които ги гризват помалко първият път и ги заразяват за вечен вампирски живот.  Но бъдещият Волдемор имаше кръстник  и в буквалния смисъл на думата.  Кръстникът му, който сам се наричаше Луцифер/и цар беше на Велзевулите/, казваше за него: „ Този човек е моят Postum /следшественик/”. Но за да го наследи по-късно Волдемор трябваше да изпълни своята пъклена мисия.  Трябваше да убеди, онзи първият - „Страхливият” от Азкабан, да си поиска вот на недоверие в Парламента и  да го подсигури, че вота нямало да мине....         И ако ме питате, мене-  Николай Гацев,тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там- ами по съвсем битов и не много коректен път- просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома- също като мене, изолирана от разговорите, които ставаха в стаята. Но пустото  женско любопитство на възрастната вече жена... една чаша обърната с отвора към стената – и панелите просто проговаряха в задочни репортажи.         От време на време и кафе внасяхме и пак се подочуваше- това –онова -аз лично бях много млад и зелен... и бях шокиран да видя заедно бъдещия Волдемор на среща с Луцифер. После и двамата отричаха, че са се виждали, но ние страничните наблюдатели, както и охраната и шофьорите всичко виждахме и НЕ вярвахме на УШИТЕ си. Аз вече знаех кой с кого се среща, но не знаех дали Postum-ът ще свърши задачата си. Имах голямо колебание какво да сторя морала и възпитанието ми се сблъскаха в мене.... Почуствах се окуражен и от думите на моя политически наставник: ”... Николай, да знаеш, че този човек е много черен и лош... но докато съм жив трябва да мълчиш за това ....” и тези думи не бяха казани за Луцифер /той беше ясен и мразен от всички в България/. Явно се отнасяха за Postum - Волдемор.         Аз реших да извърша нещо не много почтено- „Страхливият” беше мой политически кумир- в моето семейство ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, „..... че не става за Премиер а за Патриарх на България”.  Вдигнах й страшен скандал за това , но Той беше с точен усет към хората, разбра я и не ми се обиди. И беше винаги добър и честен с обикновените хора като нея и мен. И прощаваше даже прекалено много... и на онези, които  даже не го заслужаваха.        Затова отидох и му казах за срещата на бъдещият Волдемор със Луцифер и всичко, което  бе подслушала домакинята на дома.  Постъпих некоректно, но вярвах, че съм прав заради каузата, на която всички вярвахме тогава. „Страхливият” нищо не каза по повод моят донос- само ме успокои, че вота няма да мине или ще има най-много някои козметични промени в правителството.       Postum обаче си беше свършил работата . Вотът беше поискан и загубен. Кабинетът падна и беше сменен с друг, на новото „динамично” мнозинство.         Минаха 5 години.  Postum се превърна в Лорд Волдемор и превзе всичко в дясно. Убиха Луцифер пред дома му. „Страхливият”, „Усмихнатият” и „Фаталният” бяха постепенно извадени от играта и провалени, защото отказаха на Волдемор.  А последният прибра всички трупове и се нахрани сладко с баницата. След това доиде Сметката и .... знаете какво последва.        Сектата на Лорда   остана в опозиция 8 години и сега отново се опитва да оцелее – с много малко, но достатъчно! На син гръб!      Явно тук вече са гризнали за врата този-онзи и гледам някои от нас вече вампирясаха.      Кандидат- гноми и троли също не липсват. Парашутираха ни Лъже-пастор, страхливец и кариерист, който да задуши ропота ни срещу Волдеморците и Велзевули. А те вече сеят раздор и омраза помежду ни. Гответе се, Войници на Правдата, за да срещнете армията на Злото.     Приятели от СДС-София, ОЛЕКНА МИ като ви разказах тази притча. За съжаление тя е толкова реална, че ме мъчеше постоянно през последните 16 години. Героите в нея не са измислени и всеки един от тях може да ви я преразкаже по свой начин. Вие ги познавате- попитайте ги и те няма да ви излъжат, освен може би Един от тях, който винаги лъже.        Покойници са само Луцифер и някогашният доайен на синята идея. Те бяха фанатици на своите две партии правеха всичко това за мирния преход , в зависимост от това кой както го разбираше.  Луцифер беше заграбил икономическата власт в България и не искаше да я дели с други в БСП. Това му струва и живота.      Волдемор работи само за пари и за своя собствена изгода. Никога не го е интересувала нито едната, нито другата му партия, той може да си направи още 20 такива.От време на време подхвърля и нещо на шайката от гномите и тролите около него за да се наслади на хиенните им викове.  Злото винаги има ресурси.       От Луцифер даже получих съвет, когато го видях един път в Парламента  и много трудно ме позна, дни преди да го застрелят: „.... Коля /омаляваше името ми на руски/, мразете ни ... мразете ни, защото колкото повече ни мразите толкова повече оставаме на власт... за останалото ще се погрижи моят Postum. Той е нашето скрито оръжие . Още от годините му в СССР ...” .      ТОЛКОВА ЗА МИНАЛОТО !!!      А сега 2 думи  за днес и за съдебните Решения. В последните няколко години СДС загърби много от своите принципи от миналото.  Застана на страната на загубата, хипнотизирано от Някого, на когото всички не казваме името. Законите започнха  да се обръща като бумеранг срещу нас – изоставихме Синода на Пимен, много свенливо кашляме по повод на това, и то в наша полза, Европейско съдебно решение- но май сме гузни, защото някои от лидерите ни вече са се прегърнали с Ма(р)ксим; престорихме се на загубили – безмислено -  и  по делото за Устава- заради болната амбиция на един случаен човек да се докаже колко е велик пред обикновен партиен член; обявяваният ни за председател, наш избранник,  се страхува да застане тук и да се кандидатира за депутат.  Прибягва към уставонарушения и провинциален слугинаж за да реши личните си проблеми. Май много станаха лошите новини.       Сега и нас, събраните тук предстои да ни осъдят, подгонят и отлюспят. Поемаме неравна битка с опасни чудовища и призраци- имаме да печелим поне 3 пъти – срещу колаборационистите и малодушието при нас, срещу коалиционното недоброжелателство и срещу Тройната коалиция. Помислете и решете- една от тези битки да загубим и всичко ще е било напразно.      Аз ви вярвам, че можете да го направите, но май още не съм добре ориентиран в ситуацията на старата ми (нова) партия. Затова и сега ви питам – ако смятате че можем да успеем да не губим време и да ГИ почваме. С нас ще бъдат правото, синята магия и седесарите –гласоподаватели. С нас ще бъдат и хилядите излъгани от площадите, прогонените извън СДС и хората, които ние с нашите премълчавани недостатъци загубихме по пътя си.  Тях ще ги водят пак Лорд Волдемор и силите на Мрака, които ние всички познаваме и знаем как да побеждаваме. Покорен ваш съмишленик!     София, 06.04.2009 г.                                                                                              Николай Гацев