НИКОЛАЙ ГАЦЕВ ПОЗДРАВЯВА ВСИЧКИ СИНИ ХОРА!

Мълчах 120 дни, защото смятам, че когато не си спечелил едни избори е редно да дадеш на направилия го време и толерантност да започне това, на което хората са гласували. Демокрацията е съобразяване с темпото на малцинството, но следване на ритъма на мнозинството. Определено поизостанах от по-голямата част от българските гласуватели- не съм от ГЕРБ, не съм гласувал за ГЕРБ, нещо повече – имам своите „дребни” резерви по отношение на ГЕРБ- и не заради факта, че умалителни имена като Бойко, Цецка, Менда или Трайчо са ми в дълбокия запас, там където са и скриваните пагони на голямата част от „новия” елит на спечелилата партия. Възпитан съм да не съдя за човека по името му, нито по произхода му, дори говорните характеристики понякога не са от значение – и фъфлейки можеш да казваш умни неща. Разбира се не слагам знак за равенство между фъфленето и каруцарството..но и затова ще стане дума в следващите редове, които- ако издържите да ги прочетете може и дави се сторят като куплет от чалга на някоя „сЕкстра” Нина за популярен Бат`ман с вдигнат „рейтинг”.

Името, произхода и посоката в политиката имат значение. Важно е да се знае кой и откъде е дошъл, от-кого се е учил и разбира се - накъде отива и накъде води обществото. Тежк`о на възнаградените с доверието на пияния в часа на отрезняването му. И ако свържа това разсъждение с темата за прехода, както и за 100-те изминали дни на настоящето правителство и 120-те дни на мнозинството /малцинството?!/, не мога да не споделя няколко свои изводи относно актуалната ситуация. Смятам, че колкото и да е сбъркан Преходът ни -създаде 2 възможности за участващите в него: или да извършат своята лична промяна, да излязат извън черупката си и да се развият с целия риск на новата ситуация извън защитената си среда- или да си останат просто като преходни личности и допълващ мизансцен на обществената промяна. Тримата основни играчи направиха първото и сега заслужено ръководят обществото ни: Борисов, Първанов и Доган. Техният тренд се запази твърдо нагоре за разлика от конкуренцията им в старата десница, БСП или осналите участници.

Да вземем например Бойко Борисов – премина от възпитаник на школата на МВР, приближен на кръга на Румен Николов- Пашата(един от основателите на СИК и последния мохикан на тази трибуквена групировка), момчето от охранителния „ИПОН” зад гърба на залязващия Тодор Живков. Сега се сещам, че единствената ми среща с последния български червен управник беше и първата ми среща с Бойко Борисов. Това се случи няколко месеца преди да почине Живков- за няколко часа му гостувах – и сетете се кой беше през цялото време на разговора ни до нас- вездесъщия му бодигард и даже ми донесе чаша с кафе- хе хе какъв съм Пич! - да умират всички от яд – при първата ни среща Бат` Бойко ми направи и донесе кафе! Но вече сериозно -да се учиш от човек като Живков сигурно е голяма школа. Аз самият бях влечатлен за 4-5- те часа, които той ме издържа да го разпитвам от разликата в представата ми за него преди и след нашата единствена среща. За Бойко Борисов това е бил сериозен урок, но и катарзис!– видно е че след периода около Първия, животът на бодигарда му коренно се променя. Той се разделя с пара-ъндърграундното си минало и се превръща в човека, когото познаваме като Бат`Бойко днес.

Втората ми среща с него пак беше много знакова- този път бях удостоен с потупване по рамото при посрещането на Симеон ІІ през 1996 г. Малко наруших протокола за да предам на последния български монарх католически катехизис от 17 век- всъщност това беше подарък от моята майка в замяна на книга, изпратена й някога от Царица Йоанна, като отлична ученичка през 1936 г.(от онези, завършилите със Седмици, в чест на раждането на Престолнаследника). Бойко Борисов ми услужи като ме изчака да обясня на присъстващите какво връчвам на Симеон ІІ. Явно беше станал поклонник на по-откритите и регламентирани давания, от правителствените практики на Патрона му след това. Беше започнал да се превръща в последващия си образ- този на политикът от „новото време”.Най-големият урок за него ще да е бил, че след новото време идва още по-ново.. или най-лесен, у нас, е само преходът от„осанна”към „разпни го!”

Какво е общото между Пашата, Бащата на народа и Царя? Споко,не е..охранителя им! Общото е невероятното им чуство за оцеляване въпреки рухването на създалите ги „борчески бригади”, „червени империи” или „треторазрядни царства”, качеството да надживеят естествената си среда Те се обграждат с бодигардове и охрана за да ги чустваме слаби и застрашени- а това е техният номер– умелото блъфиране на излизане от играта, в страната, в която, ако покажеш на другите че си силен или че ги превъзхождаш, се събират всички и те изяждат ритуално. Понякога изяждането много боли- като при Андрей Луканов, Васил Илиев, Илия Павлов или Емил Кюлев, за други има по-рафинирани методи на „damnacio memoriae” като при Жан Виденов, Жельо Желев или дори напоследък Миглена Кунева, а може и чрез саможертвоприношения на партийни санкюлоти с нетрадиционни наклонности – като Станишев, Кошлуков или Велчев. Грешат тези, които опростяват Бойко Борисов като „мутра”, „охранител”или „главен секретар на МВР”- това е все едно да сме като Фуше - да няма дума, извадена от контекста, заради която да не може да осъдим някого на смърт!Той е доказано човек в развитие– и въпреки грешките си засега има положителен баланс. Такъв е примера с непремерените изказвания за възродителния процес- тогава много хора се нахвърлиха върху него– а какво отговори той- направи етнически турчин депутат и после министър на културата. Смятам това за един от най-сериозните успехи на премиера за първите му 100 дни и една от най-добре организираните акции за натиск срещу ДПС- достоен акт, който не посмя да извърши нито един повече или по-малко демократичен български премиер от 120 години насам.

Първановото развитие бе не по-малко интересно за мене- срещал съм го и като колега из научните среди по време на следването ми в Историческия факултет на СУ,бил съм и в предизборни кампании и телевизионни дебати с него по време на кандидатиренето ми от СДС-1994 г. в Кърджали (от който ако сега извадим записите аз не се срамувам от позицията си, но той коренно е променил своята), участвал съм в освиркванията му на митингите, които водеше в защита на 9-ти Септември, Русия, Садам Хюсеин и Слободан Милошевич.Не можех да го позная когато ни иззе(от СДС) евроинтеграцията и атлантизма. Разбрах, че е направил своят преход при една среща с тогавашния премиер на Македония-Любчо Георгиевски, когото заведох на среща с лидера на БСП, уж формално, но за мене еволюиралите възгледи на Първанов се оказаха шокиращи и приемливи. Като се замисля неговото израстване стана тихичко покрай същите преходни примери, от които се беше учил и Бойко Борисов- Живков, Царя и няколко по-дребни „паши”и спонсори, за които четем около проблемите на България със спрените еврофондове. Може би е голяма школа да си в партията на променящите се от комунисти в капиталисти- жалкото е обаче че целия им масраф за това ще плащат и децата и внуците ни- на нас, неучаствалите в тази тяхна транзиция. Раличното между Първанов и Борисов е и опита от партньорството с Ахмед Доган. Днешният президент е преминал през това и е единствения оцелял! , докато на Борисов това може би предстои – предвид президендските избори 2011 год?(независимо от формата и съдържанието).

Може би урокът към Първанов е бил:няма вечни идеали, освен идеалът за запазване на властта, независимо от агрегатното ти състояние в което я упражняваш!

При Ахмед Доган нещата много по-невидимо, също се променят.От послушен студент по философските катедри, през затворничеството и сътрудничество със задължителния за всеки амбициозен представител на малцинството, канкан с репресивния апарат, през лидерството на новосъздадената полу-етническа партия, през лакатушенито при челните сблъсъци на дясното и лявото през последните години, обръчите от фирми, гарантсвото за етническия мир- през опазване от крайности тип „братя Юзеирови” или друг откровен първичен фундаментализъм. Доган е най-типичното и неизменното лице на нашия преход по една техническа причина- мнозинството се страхуваме (а тези които ни правят икономическите разчетите нямат интерес) да признаем че в България вече живеят не 7-8 милиона, а сме останали само около 5 и радикално се е променил етническия ни състав! Явно времето и мястото на събитието работят в полза на ДПС- и има кой да осребри обеквиността- прехода на милиони българи към по-добри ловни полета- истинско преселение на народите, а НЕ обикновенна насилствена екскурзия.

Е да кажа нещо и за собствения си преход през последните 20 години –минал съм в своето политическо лутане през СДС- от времената на Жельо Ж.елев, Петър Дертлиев и неформалите, през Филип Димитров, Блага Димитрова и Стефан Савов, до Петър Стоянов, Иван Костов и Стефан Софиянски. Като в досадната банкова реклама - колкото и да не ми се иска да си призная ТЕ са повлияли на моя избор и заради тях съм си купил неща, които не е сигурно че са ми необходими.. ;). Но дали не сбърках като направих следващите депозити на новите места ?! За ССД и РЗС определено не съжалявам! И двете организации ми дадоха много неща, които в СДС вече отдавна са останали в хубавото минало. Ако са вярни и другите симптоми то и самото СДС е вече спомен – повече впечатлява с НЕУЧАСТИЕТО си отколкото с друго, в редица поредни избори.. Ами сега накъде ...?? Моят съвет е пак и пак в дясното.. Не виждам причина да се откажа и да не припозная новите транзиции в демократичния сектор- още повече че сме в частични местни избори за София и нещата някак си идват на мястото.Ако минем през общата оценка за първите 100 дни на правителството – между 4 - 5 за заявката и изпълнението и безспорно 6 за артистичност има още голям положителен потенциал за дясното – независимо кого припознаваш за такова: Фанди (Фандъкова от ГЕРБ), арх. Павлов(от РЗС) д-р Антикаджиев (ССД) или Тео Дечев (от блог-партията). Не смятам че е маловажно гласуването нито пък че гласуването извън ГЕРБ ще е пилеене на гласове. Но да си призная, като демократ, ми се иска да се случи победа на първи тур- и ако може общите гласове на нашите кандидати да стигнат здравословната граница от 70-80%. Тежко на запазено победените от БСП ако отидем на втори тур..Понякога е по-важно не как ще спечелиш, а с колко ще загубиш. В БСП едното лоби явно е решило да тества Кадиев като формален кандидат за тези избори и като евентуален бъдещ кандидат за председател, а защо не и за президент след година и половина. Другото, което май е решило да залага на познатия кадър– прокурора Борис Велчев още не си е изиграло всичките козове. Единственото което може да попречи на това е внезапна консолидация на лявото, която може да се получи само от ненавременните действия по „импийчмънт” на президента или гоненията срещу кръга на Станишев. Костов и Атака нанасят незабавно първите удари.. за стабилизиране на лявото. Защо това се прави в навечерието на местния вот?! Може би се страхуват да не се случи като в една предпреходна ситуация- да изберем кметица с резултат близък до ТодорЖивковите постижения (аналогията с другите вече проведени частични местни избори с малки разлики не стои при двуполюсен вот в София). Или пък са се сетили за основния урок на прехода- който оцелее- взима джакпота, за останалите има само ролята на „преходност” и те просто искат да чопнат по нещо от баницата??!! Защо като споменем „Костов” все за баници ни идва на ум...??!!

София 09.11.2009 г. Николай Гацев

Нагоре