НЕПЛАТЕНА ОТ АХМЕД ДОГАН ПУБЛИКАЦИЯ!!!!           /коментар, с който със сигурност ще Ви поядосам малко- но аз мисля така…/      Лидерът на ДПС отново ни изненада с едно писмо, за което дълго ще се говори. Не защото е толкова интересен мотивът или стилът на публикацията- а защото Доган си отваря устата рядко, винаги знаково и за лицата, които визира в това свое”посочване” то обикновено има шокови последици. Има последици и за третите лица, които трябва сами да се сетят какво ги чака, ако не вземат думите му впредвид. Много пъти съм се шегувал с приятели, че ако искам да стана сериозен политик в България трябва да бъда припознат за враг или приятел от Ахмед Доган, ако не ме забелязва – просто съм нищо.. Лошото или доброто от Ахмед Доган може да те изстреля или смачка в политиката- примерите ще ги дам по-долу. Не такъв е резултатът обаче от една ваша реакция към личността или речта на Доган- там се действа като дифузия през пореста преграда- ако е положителна за него тя ще бъде пропусната и сведена до най-затънтените краища на местообитаването на електората му, а ако е отрицателна до хората му ще стигне само подмененият Доганов коментар с привкус на оценка за поредна ”атакистка” проява.    В типичният си стил лидерът на ДПС отново доказа тези мои думи- забележете как изтърпя атаките на всички политици по случая „Цанков камък”, подмина тези които можеха да си направят имидж от неговото обаждане и да го използват като боксова круша в собствените си игрички. Изредиха се и Бойко, и Костов, и Сидеров, и Янев – отговор не последва… Избра си безобидната Лейди В след една поредна нейна поръчкова статия и халоса всички с лека подмяна на темата – преформулирана за платената любов на медиите към политиците. Сюжетът е същият като„изпусканията” за обръчите от фирми от 2005 г. и при речта с раздаването на порционите от „специалният разузнавателен запис” в Кочан- юни 2009. И в трите случая Доган започна да бие самара за да се сеща магарето, но забележете и в трите случая макар и демонизиран заради тях авторът им – резултатите се насочиха като бумеранг срещу неговите „обекти” на предупреждение -и в 2005 г. и особено през 2009 г. неговите думи преобърнаха българската политика (да не споменавам за „депесарските шутове” от 1992 г.). Въпросът въобще не е за платената любов на медиите към Доган- той досега и не се е нуждаел от нея, защото е единствения политик в България, който има неплатената любов в аванс на собственият си електорат. Всъщност на него може би му е винаги му е било нужно да заплаща само за прекалената националистична омраза и конфронтация срещу него или ДПС – а тази услуга никак не е скъпа по тези земи и при този объркан политически живот в страната ни.  Понастоящем лидерът на движението притежава и комфорта на медийната си империя, която може да преобърне за дни общественото мнение в изгодна за него позиция, затова много жалки изглеждат поръчковите опити на някои да се слагат на Бойко като нападат Доган- особено вестниците със затихващи функции на ВАЦ, които доскоро бяха слугинаж на Сокола.     А сега в типичния си стил на притча искам да припомня събития и думите на един политик, от когото съм се учил- доайенът на Демократическата партия – Борис Кюркчиев, който на 90-годишнина си, в качеството ми на член на организационния комитет, ме накара да поканя Ахмед Доган и парламентарната група на ДПС на неговото тържество (1998 г.).        Когато лидерът на ДПС дойде и показа  недоволство от подготвените цветя -строи пред хотел ”Рила” цялата си парламентарна група, на ужасен пек и слънце (месец Август) и ги накара да го чакат 20 минути преди да се върне с огромен поздравителен букет от 91 холандски рози. Аз вече се бях паникьосал, че сме обидили с нещо Доган, защото оттеглянето му беше без обяснение и не можете да представите с какви мисли съм стоял на слънцето  до депутатите му през тези 20 минути и съм се опитвал да ги забавлявам от името на рожденика. Соколът се появи пак така  внезапно – както си беше тръгнал, едвам вървящ, прегърнал най-хубавият букет, виждан и до днес от мене, в живота ми.. Това беше моят първи личен урок от Ахмед Доган - бях го виждал няколко  пъти преди това, бяхме разговаряли  и неофициално и официално във връзка с текущи проблеми даже и в сградата на СДС, както  и в парламента през периода 1990-1998 г. За мен той винаги е бил интересен събеседник.
  Кюркчиев даже не се смути от случката– а след края на празника ни събра всички по-млади демократи и ни даде втори урок по политика от този ден. Няма да забравя думите му, че за да се чустваш равен или за да победиш Доган и ДПС просто никога не бива да ги мразиш.. и не бива да се държиш с тях с надменост или като към различни.. Омразата към турците, ДПС или лидерите им - тях ги прави по-силни, а тебе по-слаб..казваше Борис Кюркчиев. В Демократическата партия на Каравелов, Малинов и Мушанов винаги е имало турци и в ръководството на партията и в парламентарната й група- нека не забравяме че те са равноправни на нас български граждани и не трябва да бъдат обиждани, демонизирани или сегрегирани. Ние сме демократи- не сме нито полу-демократи, нито четвърт такива- ние не можем да мразим никоя част от българския народ и нито един български гражданин.. особено пък за това, че с нещо е по-различен от нас.  Опитвам се и до днес да следвам тази „готова”поука- на бай Борис, както го наричахме всички, а и да ви СЕ похваля- върнах се в добрата стара родна Демократическа партия като блуден син- след 15 години отсъствие! За този период ДП се е стопила до 1/100 от своята някогашна мощ, а ДПС, например, днес е най-печелившата, според електората си, партия в страната. И само от нас- политиците от "другите" партии и държавното управление-  малки или по-големи, зависи дали можем да превърнем успеха на „по-различните” от нас в своя победа или техният успех .. в свое поражение..     София, 26.03.2010 г.                                                                        Николай Гацев

Напълно сте прав... Всяко демонизиране на ДПС, а от там и на българските граждани от турски произход, улеснява значително депесарите във всяко едно отношение. Аз като част от турския етнос в България мога да кажа - всички избори, при нарастваща конфронтация и омраза, са от ,,лесни,, по ,,лесни,, за ДПС. Обикновеният човек не гласува за платформа или някаква идея - той гласува за своето спасение... И тогава всякаква измет може да се вреди в управлението на страната във всичките и нива...

След като ме издигнаха за депутат- макар и неизбран винаги съм се интересувал от положението в Кърджали и тамошното СДС. Впоследствие помагах и на Ергин Емин- единственият турчин получил заместник-председателстко място в партия извън ДПС. Приветствах назначаването на Вежди Рашидов за министър, защото това считам за някаква- макар и много недостатъчна политика с малцинствата- трябваше да има поне още 10 депутати турци, 2-3 роми, които да влязат от ГЕРБ, от БСП, от Сините и от РЗС. Сега напрактика само ДПС се явява интегристка партия, което е срамно и смешно...за останалите..

При такива райони, всяка партия трябва да номинира кандидати които са избираеми, първите в листата... В район с преобладаващо турско население, нищо не пречи кандидата - водач на листата да бъде турчин,,,,,аз съм от ловешкия край...но половин джебелец... Джебел е бастиона на ДПС на 100%... там действа максимата ,,който не е с нас е против нас,, - максима от ленинска и сталинска Русия...
Лично мое мнение е за Демократическата партия - мечта неосъществима - вече... Хора като Каравелов и Малинов липсват в българската политика.... опортюнистите ги има, но те не биха заложили на трудната кауза да въздигнат една партия - те си имат Седесетата, те си имат Гербовете....
Пък кай ли може да каже днес - В Българските затвори не бият... няма я черната джамия...липсва мъжкото в политиката... Асоциираха преди Костов със Стамолов, без да знаят че не блюдолизците определят величието на на даден политик, а историята....Каравелов ще се учи и след сто години но политиците днес ще бъдат като имена от определен период в някакъв неосъществим преход....
Поздрави.....

Вие сте дали един доста по-различен ракурс към този случай от това, което чета. Има обаче нещо, което много ме смущава в този случай - и двамата герои в драмата са силно отрицателни!

Доган е и в случая и по принцип с дуалистично възприятие- типично за човек от силно консолидирано малцинство- отношението като цяло на мнозинството е отрицателно, но електоралното му представителство (оценката на електората му отвътре е изцяло положителна)- оттук идва ДА, АМА .. НЕ- то в цялата ситуация- докато при Мадам(Лейди В) нещата стоят по друг начин- тя досега е била слугинаж на Доган и това не е било одобрявано от обществото, сега тя се обръща срещу него, но обществото разбира че и предишната й позиция - а възможно е и сегашната да е плод на по-добро заплащане.. Обществото е негативно срещу нея, защото просто се е уморило от поръчкова журналистика. Моят материал е "пръкнал" един противоречив Доган- защото ако го възприемем само като отрицателен- значи отново не зачитаме волята на малцинството в страната- с което аз се опитвам да бъда в съгласие и херменевтично равновесие...

А погледнато отвътре- откъм малцинството - 2) НЕ МОЖЕ ДА НЕ СЕ ОБИЧА- НЕ БИВА ДА СЕ МРАЗИ, НО ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С НЕГО.. И само като си помисля, че някой си е мислел да го убива- тръпки ме побиват каво щеше да се случи с България сега, ако се беше осъществило това намерение... Дано всичко това да е било постановка...! Нали виждате кои текстове са компромисни между твърдение 1 и твърдение 2 по-горе..??!!

Но все пак нали е взел парите, а Мадам В не е излъгала, нали така?

Всякакви други незаконови действия срещу него, омраза или предразсъдък го правят по-силен и аз, като демократ, не бих подкрепил ...

It was dark when I woke. This is a ray of susnihne.

RIa1aZ <a href="http://xzwqaflpufet.com/">xzwqaflpufet</a>

8DnhuE , [url=http://uaasqmkfojut.com/]uaasqmkfojut[/url], [link=http://sorheyzgqnya.com/]sorheyzgqnya[/link], http://slmhrommlouq.com/

efD6VA <a href="http://pspqvlwxuhgw.com/">pspqvlwxuhgw</a>

9oNXPk , [url=http://akdnudtvmzke.com/]akdnudtvmzke[/url], [link=http://razsenbuflrn.com/]razsenbuflrn[/link], http://tfxeyibiwxmv.com/