ЧЕТИВО ЗА “БУДИСТИ”,  БУДАЛИ.., “YES-ГЕРБЕРИ”, “ХИЗБУЛИСТИ..“  ИЛИ  “..TO ALL AFFECTED AND INTERESTED..”
    Не взимам отношение нито по събитията около атентата в Бургас (там само мога да изразя съпричастност със загубата на хората, към мъката на техните семейства, близки и сънародници), нито по актуалната международна ситуация в света, която намирисва на още по-кървав военен конфликт, в който жертвите на случилото се в Бургас - може да станат само една дребна статистика (..не дай, Боже!). Това, което става в Близкия Изток и на други места по света, вече неприятно отеква и у нас, но не това е цел на това мое разсъждение., а опитите пак да се разтоварим от отговорност и да натоварим с нея „обичайните” заподозрени- САЩ и Израел, като им джиросаме, този път, дори и натиск за обявяването на „следата Хизбула”..
     Слушам разсъжденията на Опозицията, на ГЕРБ-ерските „Yes-мени” , други аматьорски БУДА-лози и ловци на будали…
     Скъпи сънародници, нека не пренасяме вътрешната си непредсказуемост, непосредствеността на Управляващият ни и волунтаризма му- в международна непредвидимост на страната въобще..
     ГЕРБ за пореден път се опитва да се оправдава, да спекулира и режисира липсата на политика въобще и своето безсилие - в международен проблем.. Безобразно се замесват понятията „съюзници”, „американци”, „израелци” и други ирелевантни факти, които нямат нищо общо със суверенното заключение на едно суверенно следствие в една суверенна държава. Така се създават непоправимо чувство за несигурност и се излагат наистина наши съюзници, за които не вярвам да са взели някакво отношение към качеството на разследването..
     За любителите на аматьорските актове и на световните конспирации искам да кажа 2 важни неща, които научих лично за американската политика от двама сега водещи американски политици, а когато ми го споделиха– бяха само  второстепенни фактори в тяхната политика- единият - тогава, току що загубил изборите в собственият си щат– Джон Ашкрофт (а по-късно стана министър на правосъдието на президента Буш) - с когото си общувам още от 2000-та година и другият – новоизбран сега министър на отбраната на САЩ– Чък Хейгъл, при когото ме заведоха 2001-ва година– който тогава беше само „черната овца” на републиканците в Сената.
      На Ашкрофт, ме представи на закуска в САЩ посланик Филип Димитров, а с Чък Хейгъл ме сближиха младите републиканци от Тексас, при които съм ходил вече 12-тина пъти из цяла Америка в периода 1995 - 2006 г..
   След първата ни среща продължих да разменям съобщения с двамата- и ето ги сега– те станаха значими фактори във Вашингтон и аз вече внимавам в писанията си с тях за да ne стана пациент на други интереси и институции. Това е обаче моето първо Поучение към всякакви “БУДИСТИ”, БУДАЛИ.., “YES-ГЕРБЕРИ” И “ХИЗБУЛИСТИ..“  или  “..TO ALL AFFECTED AND INTERESTED..”- ако искаш да си контактуваш с американската политика и политици, като партнюори и с равни,  трябва да си го правил дълго и многогодишно, да не си се самоунижавал, да си се държал достойно и несервилно с тях, да си ги поздравявал по радостни, да си ги подкрепял в тъжни или тежки моменти, да си ги впечатлявал и понякога – макар че това те не го обичат много да си ги изненадвал- с твои действия, мнения, статии, анализи или дори обикновен разговор. С Чък Хейгъл започнах познанството си с гаф?!- като го поправих за местоположението на България на Балканите- и през целият ни следващ – около едночасов разговор- той се обръщаше към мене като към „Поправящият ме, Ники..” – американците не са злопаметни или дребнави- напротив много възпитани и любезни- и ако усетят приятелство го връщат без да се церемонят. А  министър Ашкрофт ме е запомни, със сигурност, - като Мистър „Стара книга”, защото се оказахме колекционери на стари ценни издания и ръкописи, а по-късно и му подарих едно издание– „по старо от САЩ…”- това много впечатлява американците.. Макар и да ги видях първите пъти за кратко и за по малко- в следващите  срещи– през цели години понякога- и двамата бяха със съвършена памет за миналите разговори- това е част пак от прословутата американска любезност и добро възпитание( е… и добри екипи! ).      
   Разбира се и от добри връзки с обкръжението им- десетки секретари, съветници или лични сътрудници, през които минавам вече всеки път, когато искам да се свържа с тях- но досега нямам отказ от никого! Това е второто поучение, което давам за  “БУДИСТИ”, БУДАЛИ.., “YES-ГЕРБЕРИ”   И  “ХИЗБУЛИСТИ..“  или  “..TO ALL AFFECTED AND INTERESTED..” – ако искаш да поддържаш контакти с големите американски политици, трябва не само постоянство, а и добра комуникация с тяхното обкръжение, сменящи се хора и ситуации, на които трудно ще направиш впечатление ако гледаш като „теле”, ако си сервилен или очакваш само да получиш „congratulations , Borisov..”.
     От Ашкрофт разбрах много важна максима - че понятие като българското разбиране за „обща американска външна политика” няма - има само централни становища на администрацията, с които всички се съобразяват, но иначе всичко е пъзел на възможности и допускане на вероятности! Затова много ги изнервя не опониране или несъгласие (особено ако е принципно)- а НЕПРЕДВИДИМОСТ-та! Това се счита от тях като сериозна слабост и падаш на нивото на непослушния папагал.. „Yes-men”-и не се ценят а САЩ, напротив- американският политик иска да научи всички аргументи и позиции- за да вземе решението в своеобразен свой вътрешен „съдебен процес’– изпълнен с изслушване на страните, с морални принципи, абсолютни правила и частично..  възможни прецеденти – и никога с предразсъдък! - че пред него е „..Николай, който е „г-н Никой” вече в собствената си държава”..
       От Чък Хейгъл научих и разбрах урока, че човек не може да знае всичко, че САЩ не са извънземни и съвършени, че даже Джордж Буш-син (още не беше президент) трудно да чете, заради дислексията си– би бил добър президент, защото не чете добре , но правилно мисли. От него разбрах, че никога не можем да търсим в политиката „най-подходящият” .. и не ни трябва това- а да намерим просто- „подходящ”за свършването на една работа..”. В това се състои изкуството на добрата политика.. казваше Хейгъл. Сега се сещам пак че е много прав и разбирам защо го намирам даже в екипа на Барак Обама..
    Ашкрофт и Хейгъл, по своему – и двамата бяха „черни овце” за партията си – моите фаворити - републиканците, но техните примери са най-показателни за мисленето зад Океана. Не е важно да си „yes-men” и да кимаш винаги утвърдително, ако си истински партньор и съюзник– с принципи, процедури, позиция  и предсказуемост – ако поемаш честно и своята отговорност, а не мънкираш и не се оправдаваш с натиска на други.?!– ти се считаш за надежден.
     Това не могат днес да го разберат нашите ГЕРБ-ери и милициониди, защото са свикнали да мислят с фуражките и с ушите си и винаги да се нагаждат към „Големият брат” или към великата инструкция на Белият дом- само че Стопанинът там може да бъде и Черен…
     И после пак съм бил свидетел - когато 2000 г. Клинтън се чудеше дали да засегне темата за „еврейското спасение” в своята реч на площад „Народно събрание”(предвид международните протести за„холокоуста”на беломорските евреи) – „тичащият с него тогавашен президент на България – Петър Стоянов.. му предложи решение за колебанието.. и понеже беше принципен, предсказуем и почтен, беше сметнат за добър съюзник и беше послушан…
     Нямам понятие от фактите в доклада за атентата в Бургас, нямам представа за доказателствата по темата и за тезата на правителството  за участието на Хизбула и не се наемам да кажа дали е правилно или не, имам обаче доверие на политиците в САЩ и Израел и не вярвам да са оказали натиск - а ако все пак са оказали– значи някой му се е поддал и като имам предвид хората, които правят сега официалното изявление– ми звучат много неубедително, обидно, страхливо и непредсказуемо. Явно това Правителство не е добър съюзник и нищо не е научило от американците, колкото и да им се докарва. То стоварва със своята колебливост- цялата отговорност върху САЩ и Израел – което е недопустимо за суверенно българско правителство и доказва тезата, че е дошло време за промяна в България. Будизмът е голяма и световна религия, но ”будализма” е вече НЕобщобългарски.– а типична собствена марка на ГЕРБ! Колко жалко за пропиляното време- ако слушат поне да бяха „послушали” Вашингтон и Тел Авив, още тогава - по-бързо! Явно и затова вече не стават…!

Николай Гацев                                                     „Хизбулалия”,   София, 06.02.2013 г.