2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
ПРОТЕСТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАГУБИ.., А СТАТУКВОТО НЕ БИВА ДА СПЕЧЕЛИ. И ДА СИ ОСТАНЕ!
/ но не като анти- Глишев, анти- Ланджев или анти- Карагьозов /
Много популярно стана- тези дни- след краят на Втория сезон на протестите да се питаме– „..а сега накъде..?!”. За хората, които не приемат единството и не са участвали в двата етапа на протестите - това звучи някак елегично дори фаталистично. Но за нас, вече осем-девет или повече..-месечните homo protesticus( аз лично съм, като „син индианец” , в маскарада на улицата– още от студените дни около 14.12.2012 г, тогава абсолютно индивидуално– вижте ексцентричните ми прояви от миналата зима по датите в: www.nikolaigatzev.blog.bg или във www.facebook.com/gatzev )- без да ги има опити за „яхания” на пишманите АнтоанетаЦ’оневици, Б’ойковците, Стани’шев’ците - нито „грозните”, „социалните” или „красивите протестанти”, а „рИформаторските пойнти и пойнтове” тогава обясняваха на Барозу и на Антонио Лопес, че Дянков ни води към светлите „сини бъднини”). В гротесткното ми „индианство” през декември 2013г. посмяха да ме подкрепят открито само няколкостотин непознати за мен тогава хора- които ми се представяха различно- за десни или леви.. (главно не-столичани!?), с които констатирахме общия извод- до който всеки сам, за себе си, по свой път и начин беше стигнал, че ГЕРБ ни проваля за пореден път, че Статуквото в България окончателно ще катастрофира и ще вкара всички ни в беда. В началото на януари написахме в различните форуми своята констатация с апел за спиране на безумието и ПОДМЯНАТА- за истинската промяна, но понеже не се получи никаква чуваемост към предупреждение ни, след 10.01.2013 обявихме и самата война..! Очаквахме ПР-рките на Бойко да ни чуят- но те явно го посъветваха да ни смаже и Той слезе на нашата АРЕНА.. за да покаже мускули и превъзходството си.. Помните как и с какво свърши всичко това..! Мислехме, че когато дясното е умряло, поне лявото ще си е взело някаква поука..?!, но не ..БИ.. и това!! Само Доган, като добър политик, се усети и ловко напусна кораба, като остави компанията му, заедно с БСП, ГЕРБ, Атака, СДС, ДСБ, ДБГ, НДСВ, НПСД, НФСБ и другите – да свири на различните палуби и класи прощалната музика от репертоара на „Титаник”. Чувството за катастрофа веднага изкара от гардероба гузните призраци на Прехода – „на АЕЦ „Белене” и ШАЛТЕРИТЕ”, „за Кукловоди, Паши и Котараци”, за „Олигархията..”, колодите с „карета/квинтетите с Дами и Генералските Аса…”, „за ченгетата.. и комунистите”, …„фалшивата църква или църквата на фалша”.., „за президенстката или парламентарната република”..! Това не са чалгите на последните ни 23 години, а са епохалните пирони на разделението ни през последните 23, 68 или дори 110 години наша национална Голгота,формулирани през времената от различни събития и различни участници.. За съжаление в повечето случаи са без пряка или със символична българска воля- и с големи прибавяния и манипулации – понякога буквални и „прегласни” – като „Русь”- в „Россия” или „Богу’милият народ” в „бого’милството и в(б)у(л)гарството”; през паралелните процеси- например странната прилика на „белият терор” от 1923- 1926 в България и тайните на Катинската гора десетилетия по-късно…, или „бягството на Рудолф Хес 1940..в Лондон” и приликите с митичния „самопилотиран полет на един балкански монарх до СССР- юли- август 1943..”; за спасяването на евреите- 1943 и „недаването” на турци, арменци, цигани и белогвардейци – през времената на техните гонения.. или демонизация; външните и вътрешните битки във ВМРО между „върховисти” и „автономисти” - в шахматното поле на една многовековна „Охранька” или пък „разделението” на „Добродетелната дружина” и БРЦК и „диадохите” им 1879-1915, което не трябва ли да ни напомня смешните днешни войни на лявото и дясното ни - като 2 тенденции или като 2 партии (от лат.“pars,- tis” - част от едно разделено цяло); или на непоследователните рИформаторски „включвания” и „отписвания” на повече или по-малко нарочените „за болшевики, ченгета, съветофили и комунисти…”- като бракуваем продукт на една, сякаш, паралелна реалност !?
В България след януари 2013 паралелните реалности отвсякъде се сляха и всичко старо или преходно стана ненужно. Провокацията дойде именно от протестите - зимните и летните- като две части от едно общо цяло- израз на тоталната глобализация и стремежа за необявен стремеж за „нов световен ред”.. Някога, бащата на доднешната ни у(о)правия - Гай Аврелий Валерий Диоклециан разделил Империята на 2 части и сложил там да царуват двама Цезари (властниците) и да им помагат двама Августи (като атавизъм на вторият народен трибун или като предвестник на лидерите на бъдещата опозиция).
Днес и центровете стават повече- поне четири– колкото са и орлите на „Орлов мост” и всичките са ориентирани така, че преминаващите хора от „Богу’милият народ” да се чувстват еднакво защитени от ноктите им, здраво_стискащи иначе „тяхното” земното кълбо.. Провокацията на новото време вече се ражда не от сблъсъка на основните алтернативи - като релация „изток- запад” или „за” и „против”, а има възможност и за плъзгане по полосата „север- юг” или „принципно” и „приблизително”.. Това налага и модификация на възможните решения- не като алтернативност „АЕЦ” на „не-АЕЦ”, или Белене vers Козлодуй, а много по-пъстра палитра от възможности и предложения. Затова осовото мислене и елементарната конфронтация стават тотална отживелица, и в политическият живот ще спечели ТОЗИ, който има най-голяма гъвкавост и на пръв поглед цинична прагматичност, този който може да победи сам себе си и да застане срещу своите, ако се чуства прав. Същото ще стане и в новото държавно управление- завръщането към старите формули и изпитаните правила е невъзможно, нито са валидни идеологическите решения от близкото минало.
Партиите вече трябва да бъдат нормални политически субекти, като части от едно цяло, а не съсловно-клерикално-родови групировки на криворазбраната приемственост, наследяеми отмъщения и упражняване на кланова доминация.
Шушукането по ъглите за това или онова разчистване на сметки на старите господари (Андрей Луканов, Илия Павлов или митрополит Кирил..!?), с поелите към тях неоправдани очаквания и неприлични ангажименти не означава дейците на другата наложила се тенденция да не приемат конвергенцията на загубилите и да ги оставят в паноптикума на чуждото отмъщение към тях. Парадоксално е, че кохорта от „демократични” генерали и видни евро- полицаи не успяха дори да представят на „другият” свят българската военщина и машината за сигурност, защото се гнусяха от нея, идеологизираха я и открито я обвиняваха за съпричастност към неудобното старо Статукво.. - забравяйки, че срещу себе си имаха цивилни представители на същите по род- отношения и съподчинености, някога воювали от другата страна във вече тотално отречената студена война. Съзнанието на един нов демократичен лидер на страната трябва да е чисто от подобен род предразсъдъци, защото самото му съществуване и изграждане като такъв- като демократ- се дължи на доброволното слагане на оръжието и на ненападението срещу неговите принципи от същите тези раннопенсионирани или разгонени сили за сигурност.
И тук се крие и новата формула за упражняването на властта- тя не се бива да се възприема като надхитряне и доминация на един над друг политически субект, а като конвергенция и стратегически коалиции на идеите за общото бъдеще поделено между няколкото му части. Това означава да се дава право на най- способната да обединява и управлява, а често тя няма да е нито най-голямата или пък да е носителката на най-голяма обществена или парламентарна подкрепа. Така ще е възможно управлението на малцинството с „мисия”- над големите групи с добра организация, рефлекси и йерархия, които да ги подпрат стратегически за осъществвяването на техните добри обществени идеи. Така ще бъде възможна и успешна формулировка в днешната българска политическа ситуация- мнозинството от едните в Народното събрание, контролиращо управление на правителство, доминирано от „другите” и служещо като гарант за конвергенцията и успеха на обединената компромисна политика с един общ все-национален ресурс. Това напомня както на добрите световни практики днес: напр. германската Голяма коалиция, така и на динамичното американско конгресно/сенатско мнозинство, така и на фигурата на „народния Трибун” от „другите” – включване на представители на опозицията за министри във всяка нормална администрация в Белия дом…
България няма как да остане настрана от световните процеси и нашият пример трябва да започне с неразделянето на двете сесии на протестите.., което ще ни доведе много по-бързо до „националната” цел на висенето и скандирането по улиците- промяна на модела на управление на обществото. Не е толкова важно да се каже една или друга истина за причините за протеста, въобще не са важни нюансите за причините..- още повече- там винаги ще има разнопосочни мнения и различен прочит.. важни са изводите за бъдещето- а там едно вече е ясно никой не може да остане в стария си образ и подобие..! На страната е нужен например нов, комуникативен и нереваншистки настроен десен премиер, който да изпълнява своята мисия без да пита за всичко мнозинството, да приеме, ако ще… и „програмата Орешарски” , а може и с негова си, лека, редакция- или с друга експертна програма…; дори в правителство, с един финансов регент и финансов министър Орешарски- като заложник за подкрепа и спирачка при неопитност или волунтаризъм. Новият премиер може да не е по-добър като експерт или управник от сегашният, но в неговата личност ще се преплете идеята за реформи, за консенсус, за нов политически заряд на Промяната, за нова ориентация и прочит на геополитическа стойност на страната и некомплексираност към световните центрове, идеята за единство, конвергенция на различията и приемственост, която вече вопиющо липсва на днешното ни общество- както и идеите за нов обществен договор и правен ред, за конституционна и социална промяна, в духа на новите реалности на България от средата на 2013 г. Новият премиер не е необходимо да е идва от някоя от старите политически партии, дори е по-добре да не е, освен, може би сантиментално, свързан с тях, но трябва да е доказал, че може да върви срещу своите, защото около неговата енергия вероятно ще се създаде нов политически субект- от разнородното множество на хора, които независимо откъде са дошли, но са стигнали до все същият извод: за невъзможност на съществуването на днешното Статукво. Новият премиер не може да иска да дискредитира лявото или дясното в страната- защото е елементарно- човек има два крака десен и ляв, ако нарани левият не става по-десен, а става по-куц..! Точно това не можаха да разберат в ГЕРБ.,. защото не бяха истински десни..- а травматични такива, а в БСП не могат да разберат, че не всеки който ти казва грешките- те мрази и отрича лявото като идея- независимо че може да не я споделя или да предлага нейна алтернатива. БСП извършва днес неправилен опит да се персонифицира и консолидира от заклинанията анти- Орешарски, а забравя че точно в нейното монолитно единство се корени Злото и за тази партия и за страната. Защото там се запушва и лявото и дясното- в безсмислените дисонанси на фразеологиите и антилогичната практика..– като постоянното къпане на един почистващ се индивид- в една и съща мръсна вода, която няма къде да се оттече..!
В рИформаторството не стигнаха сили да се еманципират и да приемат „другите от своите”- с тяхното интелигентско несъгласие, с различното им от лидерското мнение, без вечно да ги подозират в заиграване ту с БСП, ту с ГЕРБ.. Те постоянно се прекланят пред Президента Плевнелиев, а същият този президент си мълча, когато Бойко ни разгонваше, тогавашните „тъпи и грозни” протестиращи и ни биха на 17,18 и 19-ти февруари 2013 г. из „Орлов мост”, паметника на Левски или на завоят на ЧЕЗ! Тогава, аз, лично, отидох и поисках помощ от няколко демократични централи- откъдето ми отговориха:” Николай, иди и си вей червените знамена..из София.. Ние сме с Бойко..”.! Не виждам смисъл в дилемата - „Офшорски или Олигархски..?!”. То си звучи като лайвмотива- ние сме си старичките, същичките- ама защото сега не влязохме в Народното събрание, значи сме ПО- ДОБРИ от другите! Не вярвам, че и президентското вето на поправките в бюджета ще може да спаси някого или нещо. Националното съгласие единствено може да бъде гаранцията за изпълнението на справедливите искания на протестиращите и от зимата и от лятото.
Толкова за желаното и за миналото дотук..! Толкова и за предишните наши недоволства. Мисля,че макар и много желан новият премиер е невъзможен без идеята за нов ред и „нов граждански борд” на страната - някаква форма на преходно регентство или пък триумвират от умерени неутрални хора, които да застанат начело, поне докато се проведат разговори за реконструкциите и промените в Правителството и се определят целите на националното съгласие. Това според мен ще трябва да е основното искане на Протестите в „Сезон- 3-ти” през есента. Аз вярвам, че Протестът.. без насилие и крайности е нещо много добро за всички и Септември– като Зола ще кажа: „ АЗ ОТНОВО ПРОТЕСТИРАМ!”– вече за 10-ти месец!
ПРОТЕСТЪТ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАГУБИ, А СТАТУКВОТО НЕ МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ И ДА СИ ОСТАНЕ..СЪЩОТО !
Събелознования към всички близки, съседи и познати на загиналите, както и към всички българи, свеждащи глави днес- в деня за национален траур!
Николай Гацев Полу-Протестна София, 05.08.2013
БСП И ДПС В ДИЛЕМА МЕЖДУ „ХЕЙТЪРСТВОТО” ...
САМОПРИЗНАНИЕ ЗА ОРОЗОВЯВАНЕТО НА ПАМЕТН...