Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2013 11:07 - ПРОТЕСТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАГУБИ.., А СТАТУКВОТО НЕ БИВА ДА СПЕЧЕЛИ. И ДА СИ ОСТАНЕ!
Автор: nikolaigatzev Категория: Политика   
Прочетен: 1381 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРОТЕСТЪТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАГУБИ.., А СТАТУКВОТО НЕ БИВА ДА СПЕЧЕЛИ. И ДА СИ ОСТАНЕ!

 / но не като анти- Глишев, анти- Ланджев или анти- Карагьозов /

 Много популярно стана- тези дни- след краят на Втория сезон на протестите да се питаме– „..а сега накъде..?!”. За хората, които не приемат единството и не са участвали в двата етапа на протестите - това звучи някак елегично дори фаталистично. Но за нас, вече осем-девет или повече..-месечните homo protesticus( аз лично съм, като „син индианец” , в маскарада на улицата– още от студените дни около 14.12.2012 г, тогава абсолютно индивидуално– вижте ексцентричните ми прояви от миналата зима по датите в: www.nikolaigatzev.blog.bg или във www.facebook.com/gatzev )- без да ги има опити за „яхания” на пишманите АнтоанетаЦ’оневици, Б’ойковците, Стани’шев’ците - нито „грозните”, „социалните” или „красивите протестанти”, а „рИформаторските пойнти и пойнтове” тогава обясняваха на Барозу и на Антонио Лопес, че Дянков ни води към светлите „сини бъднини”). В гротесткното ми „индианство” през декември 2013г. посмяха да ме подкрепят открито само няколкостотин непознати за мен тогава хора- които ми се представяха различно- за десни или леви.. (главно не-столичани!?), с които констатирахме общия извод- до който всеки сам, за себе си, по свой път и начин беше стигнал, че ГЕРБ ни проваля за пореден път, че Статуквото в България окончателно ще катастрофира и ще вкара всички ни в беда. В началото на януари написахме в различните форуми своята констатация с апел за спиране на безумието и ПОДМЯНАТА- за истинската промяна, но понеже не се получи никаква чуваемост към предупреждение ни, след 10.01.2013 обявихме и самата война..! Очаквахме ПР-рките на Бойко да ни чуят- но те явно го посъветваха да ни смаже и Той слезе на нашата АРЕНА.. за да покаже мускули и превъзходството си.. Помните как и с какво свърши всичко това..! Мислехме, че когато дясното е умряло, поне лявото ще си е взело някаква поука..?!,  но не ..БИ.. и това!! Само Доган, като добър политик, се усети и ловко напусна кораба, като остави компанията му, заедно с БСП, ГЕРБ,  Атака, СДС, ДСБ, ДБГ, НДСВ, НПСД, НФСБ и другите – да свири на различните палуби и класи прощалната музика от репертоара на „Титаник”. Чувството за катастрофа веднага изкара от гардероба гузните призраци на Прехода – „на АЕЦ „Белене” и ШАЛТЕРИТЕ”, „за Кукловоди, Паши и Котараци”, за „Олигархията..”,  колодите с „карета/квинтетите  с Дами и Генералските Аса…”, „за ченгетата.. и комунистите”, …„фалшивата църква или църквата на фалша”.., „за президенстката или парламентарната република”..! Това не са чалгите на последните ни 23 години, а са епохалните пирони на разделението ни през последните 23, 68 или дори 110 години наша национална Голгота,формулирани през времената от различни събития и различни участници.. За съжаление в повечето случаи са без пряка или със символична българска воля- и с големи прибавяния и манипулации – понякога буквални и „прегласни” – като „Русь”- в „Россия” или „Богу’милият народ” в „бого’милството и в(б)у(л)гарството”; през паралелните процеси-  например странната прилика на „белият терор” от 1923- 1926 в България и тайните на Катинската гора десетилетия по-късно…, или „бягството на Рудолф Хес 1940..в Лондон” и приликите с митичния „самопилотиран полет на един балкански монарх до СССР- юли- август 1943..”; за спасяването на евреите- 1943 и „недаването” на турци, арменци, цигани и белогвардейци – през времената на техните гонения.. или демонизация; външните и вътрешните битки във ВМРО между „върховисти” и „автономисти” - в шахматното поле на една многовековна „Охранька” или пък  „разделението” на „Добродетелната дружина” и БРЦК и „диадохите” им 1879-1915, което не трябва ли да ни напомня смешните днешни войни на лявото и дясното ни - като 2 тенденции или като 2 партии (от лат.“pars,- tis” - част от едно разделено цяло); или на непоследователните рИформаторски „включвания” и „отписвания” на повече или по-малко нарочените „за болшевики, ченгета, съветофили и комунисти…”- като бракуваем продукт на една, сякаш, паралелна реалност !?

  В България след януари 2013 паралелните реалности отвсякъде се сляха и всичко старо или преходно стана ненужно. Провокацията дойде именно от протестите - зимните и летните- като две части от едно общо цяло-  израз на тоталната глобализация и стремежа за необявен стремеж за  „нов световен ред”.. Някога, бащата на доднешната ни у(о)правия - Гай Аврелий Валерий Диоклециан разделил Империята на 2 части и сложил там да царуват двама Цезари (властниците) и да им помагат двама Августи (като атавизъм на вторият народен трибун или като предвестник на лидерите на бъдещата опозиция).    

  Днес и центровете стават повече- поне четири– колкото са и орлите на „Орлов мост” и всичките са ориентирани така, че преминаващите хора от „Богу’милият народ” да се чувстват еднакво защитени от ноктите им, здраво_стискащи иначе „тяхното” земното кълбо.. Провокацията на новото време вече се ражда не от сблъсъка на основните алтернативи - като релация  „изток- запад” или „за” и „против”, а има възможност и за плъзгане по полосата „север- юг” или „принципно” и „приблизително”.. Това налага и модификация на възможните решения- не като алтернативност  „АЕЦ” на „не-АЕЦ”, или Белене vers Козлодуй, а много по-пъстра палитра от възможности и предложения.  Затова осовото мислене и елементарната конфронтация стават  тотална отживелица, и в политическият живот ще спечели ТОЗИ, който има най-голяма гъвкавост и на пръв поглед цинична прагматичност, този който може да победи сам себе си и да застане срещу своите, ако се чуства прав. Същото ще стане и в новото държавно управление- завръщането към старите формули и изпитаните правила е невъзможно, нито са валидни идеологическите решения от близкото минало.

 Партиите вече трябва да бъдат нормални политически субекти, като части от едно цяло, а не съсловно-клерикално-родови групировки на криворазбраната приемственост, наследяеми отмъщения и упражняване на кланова доминация.

  Шушукането по ъглите за това или онова разчистване на сметки на старите господари (Андрей Луканов, Илия Павлов или митрополит Кирил..!?),  с поелите към тях неоправдани очаквания и неприлични ангажименти не означава дейците на другата наложила се тенденция да не приемат конвергенцията на загубилите и да ги оставят в паноптикума на чуждото отмъщение към тях. Парадоксално е, че кохорта от „демократични” генерали и видни евро- полицаи не успяха дори да представят на „другият” свят българската военщина и машината за сигурност, защото се гнусяха от нея, идеологизираха я и открито я обвиняваха за съпричастност към неудобното старо Статукво.. - забравяйки, че срещу себе си имаха цивилни представители на същите по род- отношения и съподчинености, някога воювали от  другата страна във вече тотално отречената студена война. Съзнанието на един нов демократичен лидер на страната трябва да е чисто от подобен род предразсъдъци, защото самото му съществуване и изграждане като такъв- като демократ- се дължи на доброволното слагане на оръжието и на ненападението срещу неговите принципи от същите тези раннопенсионирани или разгонени сили за сигурност.

  И тук се крие и новата формула за упражняването на властта- тя не се бива да се възприема като надхитряне и доминация на един над друг политически субект, а като конвергенция и стратегически коалиции на идеите за общото бъдеще поделено между няколкото му части. Това означава да се дава право на най- способната да обединява и управлява, а често тя няма да е нито най-голямата или пък да е носителката на най-голяма обществена или парламентарна подкрепа. Така ще е възможно управлението на малцинството с „мисия”- над големите групи с добра организация, рефлекси и йерархия, които да ги подпрат стратегически за осъществвяването на техните добри обществени идеи. Така ще бъде възможна и успешна формулировка в днешната българска политическа ситуация-  мнозинството  от едните в Народното събрание, контролиращо управление на правителство, доминирано  от „другите” и служещо като гарант за конвергенцията и успеха на обединената компромисна политика с един общ все-национален ресурс. Това напомня както на добрите световни практики днес: напр.  германската Голяма коалиция, така и на динамичното американско конгресно/сенатско мнозинство, така и на фигурата на „народния Трибун” от „другите” – включване на представители на опозицията за министри във всяка нормална администрация в Белия дом…

 България няма как да остане настрана от световните процеси и нашият пример трябва да започне с неразделянето на двете сесии на протестите.., което ще ни доведе много по-бързо до „националната” цел на висенето и скандирането по улиците- промяна на модела на управление на обществото. Не е толкова важно да се каже една или друга истина за причините за протеста, въобще не са важни нюансите за причините..- още повече- там винаги ще има разнопосочни мнения и различен прочит.. важни са изводите за бъдещето- а там едно вече е ясно никой не може да остане в стария си образ и подобие..! На страната е нужен например нов, комуникативен и нереваншистки настроен десен премиер, който да изпълнява своята мисия без да пита за всичко мнозинството, да приеме, ако ще… и „програмата Орешарски” , а може и с негова си, лека,  редакция-  или с друга експертна програма…;  дори в правителство, с един финансов регент и финансов министър Орешарски- като заложник за подкрепа и спирачка при неопитност или волунтаризъм. Новият премиер може да не е по-добър като експерт или управник от сегашният, но в неговата  личност ще се преплете идеята за реформи, за консенсус, за нов политически заряд на Промяната, за нова ориентация и прочит на геополитическа стойност на страната и некомплексираност към световните центрове, идеята за единство, конвергенция на различията и приемственост, която вече вопиющо липсва на днешното ни общество- както и идеите за нов обществен договор и правен ред, за конституционна и социална промяна, в духа на новите реалности на България от средата на 2013 г. Новият премиер не е необходимо да е идва от някоя от старите политически партии, дори е по-добре да не е, освен, може би сантиментално, свързан с тях, но трябва да е доказал, че може да върви срещу своите, защото около неговата енергия вероятно ще се създаде нов политически субект-  от разнородното множество на хора, които независимо откъде са дошли, но са стигнали до все същият извод: за невъзможност на съществуването на днешното Статукво. Новият премиер не може да иска да дискредитира лявото или дясното в страната- защото е елементарно- човек има два крака десен и ляв, ако нарани левият не става по-десен, а става по-куц..! Точно това не можаха да разберат в ГЕРБ.,. защото не бяха истински десни..- а травматични такива, а в БСП не могат да разберат, че не всеки който ти казва грешките- те мрази и отрича лявото като идея- независимо че може да не я споделя или да предлага нейна алтернатива. БСП извършва днес неправилен опит да се персонифицира и консолидира от заклинанията анти- Орешарски, а забравя че точно в нейното монолитно единство се корени Злото и за тази партия и за страната. Защото там се запушва и лявото и дясното- в безсмислените дисонанси на фразеологиите и антилогичната практика..– като постоянното къпане на един почистващ се индивид- в една и съща мръсна вода, която няма къде да се оттече..!

   В рИформаторството не стигнаха сили да се еманципират и да приемат „другите от своите”- с тяхното интелигентско несъгласие, с различното им от лидерското мнение, без вечно да ги подозират в заиграване ту с БСП, ту с ГЕРБ.. Те постоянно се прекланят пред Президента Плевнелиев, а същият този президент си мълча, когато Бойко ни разгонваше, тогавашните „тъпи и грозни” протестиращи и ни биха на 17,18 и 19-ти февруари 2013 г. из „Орлов мост”, паметника на Левски или на завоят на ЧЕЗ! Тогава, аз, лично, отидох и поисках помощ от няколко демократични централи- откъдето ми отговориха:” Николай, иди и си вей червените  знамена..из София.. Ние сме с Бойко..”.! Не виждам смисъл в дилемата -  „Офшорски или Олигархски..?!”. То си звучи като лайвмотива- ние сме си старичките, същичките- ама защото сега не влязохме в Народното събрание, значи сме ПО- ДОБРИ от другите! Не вярвам, че и президентското вето на поправките в бюджета ще може да спаси някого или нещо. Националното съгласие единствено може да бъде гаранцията за изпълнението на справедливите искания на протестиращите и от зимата и от лятото.

    Толкова за желаното и за миналото дотук..! Толкова и за предишните наши недоволства. Мисля,че макар и много желан новият премиер е невъзможен без идеята за нов ред и „нов граждански борд” на страната - някаква форма на преходно регентство или пък триумвират от умерени неутрални хора, които да застанат начело, поне докато се проведат разговори за реконструкциите и промените в Правителството и се определят целите на националното съгласие. Това според мен ще трябва да е основното искане на Протестите в „Сезон- 3-ти” през есента. Аз вярвам, че Протестът.. без насилие и крайности е нещо много добро за всички и Септември– като Зола ще кажа:  „ АЗ ОТНОВО ПРОТЕСТИРАМ!”– вече за 10-ти месец!

ПРОТЕСТЪТ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАГУБИ, А СТАТУКВОТО НЕ МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ И ДА СИ ОСТАНЕ..СЪЩОТО !

Събелознования към всички близки, съседи и познати  на загиналите, както и към всички българи, свеждащи глави днес- в деня за национален траур!

 

Николай Гацев                                             Полу-Протестна София, 05.08.2013



Тагове:   gerb,   sds,   bkp,   dps,   bzns,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikolaigatzev
Категория: Политика
Прочетен: 3760971
Постинги: 709
Коментари: 2438
Гласове: 4448
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031