ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ПРОТЕСТИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ И НА НЕПЛАТЕНИТЕ НЕДОВОЛНИ.. (или: СТИГА СТАРАТА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС !)

     Чакаме ги да се провалят и да спихнат, уморяваме се да участваме и да ги подкрепяме, роптаем срещу ГЕРБ-ери и Реаниматори, когато се опитват да ги яхнат и кълнем пробягващите набедени Соросоиди, които им мятат недосубсидираните си Протестни мрежи за да ги уловят като гладиатори.. Това е анатомията на мътната Българска Пролет, Лято и Есен- 2013– вече трите сезона на „нашето недоволство”- всички средства са сякаш изчерпани, нервите са докрай опънати, няма вече нито само доволни, нито само недоволни.., дори БСП и ДПС (обичайните заподозрени като крепители на Статуквото) вече са поуморени да го играят на „левите” и на „лошите демони” на Прехода.. а все по- слабите актьори и все едни и същите постановки, май са втръснали и решително губят наивните сеирджии и зрителският  интерес. Всички искат Промяна, но никой не смее да си го каже на по-силен глас. Думата Реформа загуби значението си и своят положителен заряд, защото се изтърка в обтекаеми формулировки и нерешителни намерения.

     България се нуждае от шокова терапия и от шоково инвазия на Реформата, която никой не смее да предложи- защото никой няма обществен кредит да го понесе и изпълни, нито има общ консенсус да се следва една конкретна спасителна линия.  А пък е казано, че делото по спасяването е проблем на самите давещи се.. и някак трябва да се намери съгласие или подкрепа за реформи. Защото, Те,  Реформите трябва да са икономически, законодателни, и структурно-институционални, и социални, и не на последно място: нравствени и духовни.- за да са успешни и устойчиви..!

  Слушам професорите Янаки Стоилов и Драгомир Драганов и ме хваща срам- как мънкат в обструкцията си на поредните студентски протести- тези хора са като извадени от нафталина- аз, лично, съм участвал в поне четири протеста срещу бастиьоните-БСП и ДС,  защитавани от тези двама политици- през 1989, 1997, 2008 и..2013 г. Забележете старата тактика на БКП и ДС, че никъде не ни се обясняват надробителите на кашата в държавата- Станишев, Първанов или Орешарски- а излизат в атака„жановидните” мат’ряли, които просто подминават проблемите, хвърлят прах в очите ни и бъркат БСП с „лява партия”, ДПС с малцинствената кауза или ни заливат с басни за олигархичното, мутренското и левашкото(които според мен са все трииконичните образи на благопристойното тям- „свещенно” БСП! ). Ако се вслушаме в гласовете и във воплите на травматичното ЛЯВО– Преходът и деформациите му ще довършат агонията си- но с това и нас ще довършат. Трябва ни нова обща цел, идеология, ентусиазъм и нов порив за подем. Мантрите за благоденствие с влизането в НАТО и ЕС се оказаха заблуда за неподготвени участници- в игра с опитни комарджии, на които можем само да станеш добри наивни донори, предвид „пръмовските” ни договорители и „р’овчаровските” защитници на нашите икономически интереси пак предложения на всекомпетентното ни БКП/БСП/ДС - от което не знам какво и защо чакаме нещо свестно и сполучливо всички!

 Реформата трябва незабавно да започне от икономиката, където няма никакви правила- по „БаракОбамовски”- неокейнсиански, шоково увеличаване на доходите(което ще е стимул за една добра приходна администрация) както и с промени на законите за лихвите, кредитите и срещу сивото кредитиране и лихварството, които вече деформират цялата ни финансова система и материална  стабилност. Банките само на пръв поглед са чужди и безконтролни- но те са контролирани отвътре от подставени организирани престъпни групи на свързани със силовите групировки и нерегламентирано с органите за сигурност- организации и офшорно лихварство. В тях мениджмента от българска страна е група за рекет, фалшифициране на данни, проверки и показатели, които прехвърлят в престъпни ръце по 10%, а понякога и до 40- 50 % от реалният ресурс. Незабавно трябва да се приеме законодателство, което да направи договорите за кредит свързани с подмяна на данни, показатели и неупражнен контрол от екипа на кредитора да се обявят за нищожни. Това не подменя фактът на кредита, нито заплашва кредитната система или заличава дълга- а ще приведе заемът към едни Общи и регламентирани правила предвид конкретната икономическа обстановка и кризата в момента. Представете си какво ще се случи ако се приемат Общи правила за третиране на проблемните кредити, отговорност на екипите и защита на кредитополучателя при свидетелстване срещу злоупотреби на кредиторския екип. Това ще оздрави банковата система и ще редуцира нейният персонал до оптимални нива, ще свали от законодателството напрежението на хилядите дългови дела за известно време, както и неразумната огромна вътрешна задлъжнялост  на населението, която вече произвежда само престъпност, лихварство и сива икономика. Държавата следва да поеме пасивите от едни Общи правила, които ще са за няколко милиарда „бели” загуби и да ги компенсира, но ще зачеркне десетките и дори стотици милиарди „невзети” обратно свързани вземания, ще намали икономическата престъпност, сивата икономика и ще застраши съществуването на силовите структури. Незабавно трябва да се отмени и преработи приетото от ГЕРБ и „дооправяно” от Служебният им кабинет законодателство и наредби за енергийната ефективност, които крият рискове за икономическата и социалната сигурност на населението от нови играчи на монополният и силовият сив пазар. Същото е необходимо в сферата на земеделската собственост и на икономиката свързана със земеделието, където уродливите деформации убиват цели традиционни и доходни отрасли.

   Втората промяна трябва да засегне държавното устройство и съдебната система- създаването на Горна камъра на Парламента- Сенат, който да уреди ново разпределение на отговорностите в държавната уредба, личната властова отговорност и съдебната власт, контрол и оценка за администрацията, на магистратите, по-добра обществена унификация на практиката им, бързина и вяра в актовете на Властта или на правосъдието.

  Третата Реформа трябва да обобщи Регионите до 6- 7 и да създаде чувството за административна промяна-  това може да стане с количествено намаляване на персонала или с ново преосмисляне на техните функции- чрез изнасянето им в нови и отдалечени физически от гражданите центрове- в които комуникацията с тях да става повече по писмен и електронен път, което ще ограничи административната корупция, грубото директно отношение и битовата небрежност.. Това ще наложи и ремонт на държавната централна администрация, която да започне да решава нещата модулно и превантивно.  

Секторът „Сигурност” в голямата си част трябва да се реформира от последваща и охранително- полицейска в социална сигурност и оттам в национална!, което да концентрира усилията му от охрана, залавяне и предаване за наказание на извършителите- в превенция и контрол на причините за извършване на правонарушенията, които са почти винаги социални (стига да не са патологични..)!  Също така трябва да се повиши и сензуитивността към общественото мненние- като катализатор и рецептор на обективни обществени проблеми. Чрез широките обществените съвети, общите събрания на населените места, референдумите и личната гражданска заинтересованост- чрез активност и доброволност- могат да се стимулират позитивни процеси и да се формира обратна връзка за оценка и анализ- т.е. сензуитивна доктринирана политика! БАН и другите научни организации трябва да станат елемент от националната сигурност и на именно  тази доктринирана политика. Иновациите и изобретателството трябва да бъдат приети като генератори на тази същата система, както и да се направи институциално-експериментална и внедрителска база за проекти с голямо публично значение.

Министерството на държавното планиране следва да заработи по краткосрочни и дългосрочни планове, като се поддържа относителна приемственост при конвергенцията на отделните му хоризонтни структури. Същевременно тази административна структура следва да има и свои университет и свой научен комплекс, където да се изграждат  с консенсус бъдещите кадри, както и да има заложен минимален научен капацитет и кариерно развитие на вече изградени такива.

   За нравствените и етичните реформи няма да говоря- защото там всеки сам трябва да прави своите промени- но искам да напомня една квалификация на проф.д-р Александър Фол от 1990 г. за Драгомир Драганов, тогава  депутат от БСП, остро нападащ студентските протести- „Оставете го, колеги,  това, „социално леке и ченге– Драгомир Драганов!”, когато самият Фол обяви, че подкрепя студентската стачка и беше критикуван.  Колко точни и премерени думи на покойният ни и незабравим преподавател- проф. д-р Александър Фол!

Николай Гацев                                                      Студентска София, 28.10.2013 г.