Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2015 00:53 - В ТЪРСЕНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ГЕОПОЛИТИКА..!
Автор: nikolaigatzev Категория: Политика   
Прочетен: 1261 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.12.2015 09:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                         А ЗАЩО НЕ БЪЛГАРИЯ..?!        

 

                                          /мой опит за малка българска“ Геополитика/

Започва се вече и "тих" спор между Москва ("Третият Рим") и Константинопол ("Вторият Рим")- като геополитическа проекция на конфликта "Русия- Турция"..- сега за провеждането на Всеправославен събор (Свети и Велик всеправославен събор, какъвто не се e провеждал от 9-ти век и който може да направи пътната карта за обединението на християнската цивилизация - или ако Вартоломей надделее- към разединението, изгодно за Анкара..).. Давутоглу пише в своята книга "Стратегическа дълбочина", 2001 много и пространно за "приемството на Османската Империя с "Втория Рим"- от Рим- чрез Византия  (Ромейската империя или на турски- "Ру"мили") и към Отоманското.. в Средновековието- та чак до днешна Турция, но пропуска другото по-пряко и непрекънато "приемство"- от Сердика ("Рим на Константин Велики") към Плиска- Преслав- Търново ("Градът на цЯсарят"- т. е. на "Цезаря") - и оттам- към Киев и Москва..?!- т. е. другият източен вектор и то по-логичен и актуален за Средновековието и след това- през Възраждането- та чак до модерните врмена. Ватоломей от кв."Фенер" в Истамбул показа с червен фенер, че между Православието и Турция- избира Турция, което е шамар за Москва, София и Атина.
"Мюсюлманската дъга" и "Полумесеца"
, спускани като димна завеса от Анкара и до днес явно се опитва да игнорира Гърция, България, Сърбия, Черна гора, Румъния, част от Албания, Кипър, Молдова, Украйна, Белорусия и Русия от приемството на Империята..- а това няма как да стане- особено ако приемем, че истинските езици на Империята са били латински, гръцки и еврейски (преминали в православните народи- като традиция), а именно Сердика е била считана от Константин Велики дори терминологично за негов „Втори Рим“- сигурно за периода- 306- 325 г., когато Той е приел кръщението и решението да вземе християнството за официална религия на Империята- много след подобният "Едикт на Галерий" от 30. 04. 311 г. (пак написан в града  Сердика), с който фактически е прието християнството в Римска империя(само 8 години след последният анти-християнски Едикт на Диоклециан от 303 г.). Идеята за „Втори Рим“ се ражда точно в Сердика и това няма как да бъде заобиколено от турските фактори и анализатори, както и на идеята за тогавашният “цезаро-папизма“, която също е родена тук, защото виждаме Цезарят, който мести столицата си и с нея- и духовния континуитет на Държавата, който го следва. Това е в пълно противоречие с традицията в Империята досега, която култово следва естествените граници на съответното култово разпространение.

Другата особеност, която става все по-актуална  е фигурата на Цезаря (Царят), появяваща се внезапно отново след 1700 години(или след около 500- ако вземем краят на Второто българско Царство в 15 век- 1408 г. събитията с Шишмановите наследници) пак в София.. (новото име на Сердика и на Средец - от Средновековието) през 1908 г. – в рамките н Българското царство- за Балканите..- след неуспешни опити да се пръкне нещо такова в Сърбия ( „.Цар Душан..?!..), Гърция, Румъния („Тара Румъняска“, кадетните клонове на Кантакузини, Палеолози и др. във Влашко и Молдова) и дори Албания- “squpetari”(„пазителите на скиптъра на Царя..?!“). Интересно, че дори последиците от Първата световна война и Ньойският договор от 1919 г. не ликвидират нито окончателно Отоманската империя, нито посягат решително на амбициите на новото Царство..( макар и поокастрено- остава признато- като преден пост на "Вторият Рим"), очевидно антагонистично на нея и същевременно много близкостоящо до нея- напротив оставят ги в крехък пространствен баланс, сякаш за да решат те- самите, спорът си- кой да е приемник на Втория Рим. Цар Фердинанд I е първият български Владетел, който разбира този заложен антагонизъм, но не се счита готов за решителната крачка и се опитвапрез първите си дни като Цар- по-скоро да театрализира нещата- за да може поне да ги провери, предвид на многото компликации и промени в началото на 20-ти век. Едва през 1912- 1918 г. Той се уверява за правилния път на действие, но тогава идва Световната война и травматичната промяна на геополитиката му попречват за успех- за това сериозен удар оказва и краха на Романови в Русия.. След войната Той набързо е изгонен, защото „другата“ тенденция на геополитиката решава да даде шанс на Мустафа Кемал и на „младотурците..“ да си възвърнат Империята и „Вторият Рим“. Междувременно враждата с Руската империя, нейният крах с Октомврийската революция и появата на СССР- с неговият категоричен „отказ от приемственост“  довеждат до сглобяването на други временни конструкции. През 1977- 1981  г. социалистическа България се опитва да се връща на сцената – като напомняне за поне 1300 годишното „Царство“(а всъщност около 1700 годишно) и това предизвиква остро противопоставяне и от Москва (ликвидацията на Л. Живкова и подтикването към т. нар. „възродителен процес“ на разпадащият се решим на Живков) и от Анкара (която „включва“ копчето на „уж турския национализъм“ сред мюсюлманското малцинство и веднага след което започват вътрешните гонения на мюсюлманското население и "доброволни екскурзии" , посочвано от Властта като 5-та колона на Турция..?!). Това е било чисто геополитическа игра на СССР и Република Турция, които тогава се разбират за елиминацията на кюрдската ПКК и Йоджалан, на разбиване на радикалите от турските  „Сиви вълци“ и на неудобният свидетел за съветското финансиране срещу Република Турция- Тодор Живков. Чисто формално мюсюлманското население на България никога не е било част от Република Турция или от турската държава до 1989 г., защото то до 1878 г. живее в Османската империя (където мюсюлманското население е било наричано „турско“ главно от не-турците и от християните там, а никога, след това, не е имало нещо общо – с Република Турция на Мустафа Кемал или след него. Част от тях имат майчин турски език- до ј от тях, но при повечето от тях- той е придобивка с привилегиите и слгуването им по време на Османското владичество и  удобството от изповядването на официалната вяра в Империята. След 1878 г. в рамките на новата българска държава си остава мюсюлманското население, което е маргинално за турците и фактически чувстващо се „не-турско“.. Тези хора са достойни за уважение от останалото християнско население- защото те са поискали и са останали български граждани дори след Освобождението.. и настъпилата тогава анти-мюсюлманска истерия в страната. Мюсюлманското население на България се държи геройски дори при Балканските войни, когато е наравена окончателна проверка за неговата лоялност към християнската власт. Заради тези съветско- турски игри и заигравания е толкова лесна дифузията на „съветското“ и  „турското“ в България след 1989 г., както и бързата пре-вербовката на кадри от „КГБ“ към „МИТ“ и обратно. В този период- до 2015 г. Русия продължава своята нелогична концепция на сближаване с Анкара, която я отдалечава от домогванията й до- "Третият Рим", като загърбва София, Киев и др. "спирки" на своята наследственост. Отричат се връзките със Старите православни огнища и се прави "квази-хегемония", която е подчинена на непознаването и безпросветието на КГБ-истките, олиархичните и трафикантските върхушки в Руското общество (1990- 2015). Позицията на "Царят" като геополитически фактор може да изиграе много голяма роля - и шега- както за Русия, така и за днешна Турция, която се опитва да го играе и "Втори Рим" и Втора "Мека", което няма как да се съчетае. Периферията на "Вторият Рим" е била винаги Кюрдистан (или наричана преди "Велика Армения"- до Плана "Уудро Уилсън") и там Анкара прави своята най-голяма грешка, от която този път Русия и САЩ ще се възползват. Ердоган унищожава и подменя идеята за Рим, с което Турция дава заявка за своята подялба и се отказва от един "Имперски статут"- въпреки че "квази" заявява, че е за нова "Османска империя"- това противоречие е заложено още в книгата на Давутоглу- през 2001 г., който де факто подменя историческия смисъл на Турската държава на Мустафа Кемал.

Другото интересно нещо е наименованието на целият полуостров- Балканите- добило популярност едва през 18- 19 век(Zeune, 1808 и "Grand Atlas" на Р.Вагонди, 1757), но чисто етимологично е вероятно хазарско и то от онази сарматски хинтерланд на Епоса за митичният Крал Артур- това е свързано именно със северната граница  на Източна Империя на Константин Велики.. и пак с днешната територия на България. Макар през вековете различни интереси да са се опитвали да преиначават тези понятия и да си играят с тях- или дори със старите им названия Хем, Хемус, Стара планина, Балкан, Еврос, Данубиус, В(а)лахия, Араванитска земя, Кутмичевица, Шар планина и др.– те си остават свързани неразривно и атавистично с „Царството“, и с неговото „ехо“, към което някога са принадлежали, въпреки промените, преселенията, нашествията и смесванията , случвали се през вековете.

Николай Гацев                                    София,    27. 12. 2015 г.

 

 



Тагове:   БСП,   АБВ,   СДС,   ГЕРБ,   КГБ,   ДСБ,   2015,   2014,   пръмова,   БСПГЕРБ,   1853,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikolaigatzev
Категория: Политика
Прочетен: 3760669
Постинги: 709
Коментари: 2438
Гласове: 4448
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031