Така се ражда Парижката декларация“Европа, в която можем да вярваме”, Манифест на неоконсервативните интелектуалци, които искат да дадат плът на модерната европейска идея.В специално създаден сайт, thetrueeurope.eu, манифестът е публикувана засега на 11 езика. Трябва да разберем, че Европа, “в която можем да вярваме” не е тази, която е пред очите ни, твърдят авторите на декларацията. Те категорично заявяват, че не са антиевропейци и обичат Европа, по свой начин.

Текстът на учените- консерватори е прекалено „западноевропейски”, според нас и затова го допълнихме и редактирахме- за да бъде по-единен, за всички европейци- от„Добродетелната дружина”,осн.1853 г. в България- през Декември 2017г. и от Николай Гацев (Инициатор на „Движението на Народняците и Консерваторите”- ДНК, Февр.2019 г.)

 „За Състоянието на Съюза.., за Европейските Региони и „Европа на Регионите и Общностите” (ЕРО)

 1. Европа ни принадлежи и ние принадлежим на Европа. Тези земи са нашият дом, нямаме друг. Причините, поради които силно обичаме Европа, надхвърлят способността ни да обясним или да обосновем тази вярност. Това е въпрос на общи истории, надежди, напоени с кръв и обич. Това е въпрос на обичаи, на периоди на радост и на болка. Това е въпрос на екзалтиращи преживявания на помирение и на обещания за споделено бъдеще. Пейзажите и събитията в Европа ни изпращат свои собствени значения, които не принадлежат на другите. Нашият дом е място, в което предметите са ни близки и в които се разпознаваме, независимо от разстоянието, което ни разделя. Европа е нашата цивилизацията, за нас тя е безценна и незаменима. Европа е и наш мироглед към останалия Свят, наше отношение и оценка за ставащото в не- Европа. Европа е нашето„ДНК” и ние сме обречени- то- да ни следва, дори , когато сме далеч от неговият обичаен ареал- и ни кара, дори за дълго да отиваме нанякъде, после пак, се връщаме тук.

 Една фалшива Европа ни заплашва.

 2. Европа, в своето богатство и величие, е застрашена от фалшива визия, която тя сама си създаде и поддържа. Тази фалшива Европа се смята за кулминация на нашата цивилизация, а всъщност се готви да конфискува отечествата, да промени и посегне на ДНК- то на нациите. Тя препоръчва карикатурен прочит на нашата история и нанася вреда на миналото, а оттам и на бъдещето. Знаменосците на тази фалшива Европа са „либералите”- доброволни сираци, които възприемат положението си на безотечественици като благороден подвиг. Фалшивата Европа се хвали, че е предвестник на универсалната общност (?!), която, обаче- не е нито общност, нито е универсална, а е някакъв нов хаос.. и безконтролно преселение на народите.

 Фалшивата Европа е утопична и тиранична.

 3. Привържениците на тази фалшива Европа са омагьосани от суеверията за неизбежен прогрес. Те вярват, че Историята е на тяхна страна и тази вяра ги прави надменни и презрителни, неспособни да признаят недостатъците на пост-националния и пост-културния свят, който изграждат фанатично. Те са невежи за истинските източници на човешкото благоприличието. Те не познават и дори се отказват доброволно от християнските корени на Европа, искат да променят нашето ДНК..?! Същевременно, внимават да не обидят мюсюлманите, които би трябвало радостно да приемат тяхната светска и мулти-културна перспектива. Затънала в суеверия и невежество, заслепена от утопични и претенциозни възгледи, тази фалшива Европа задушава всяко дисидентство- уж, в името на свободата и на толерантността, разбира се! От друга страна се шири мало-колтурие и посредственост на Елитите, които управляват днешна Европа.Те са като безжалостни окупатори и които,за да ни владеят по- сигурно, ни водят до небивало вътрешно разделение и противопоставяне, а оттам- правят и ние да отслабнем– отвътре.

 Трябва да защитим истинската Европа.

 4. Навлизаме в път без изход. Най-голямата заплаха за бъдещето на Европа не е нито авантюризмът на Русия, нито цялата мюсюлманска имиграция от Азия и Африка! Истинската Европа е заплашена от задушаващото менгеме, с което тази фалшива „либерална” Европа. Тя ни смазва, но и функционира, като една „ракова клетка”- имитативно ни променя. Подменя нас и ни изяжда тази- „паралелна” и „имитативна” Европа! Нашите нации остават назад и споделената ни култура се оставя не да бъде надграждана, а да бъда изтощена от илюзии и заслепения, за това, какво е Европа и каква би трябвало да бъде. Ние се ангажираме да се противопоставим на тази заплаха за нашето бъдеще. Ние ще пазим, подкрепяме и защитаваме истинската Европа, тази Европа, към която наистина ние всички принадлежим. Тя трябва да започне да има- своята Регионална история и нова Регионална култура, която да надгражда- националната ни.Регионалното и националното не противоречат на нащето- Общо Европейско!

 Семейност, солидарност  и гражданската преданост насърчават активното участие.

 5. Истинската Европа, очаква и насърчава активното участие в общия проект за политически и културен живот. Европейският идеал е идеал за просперитет на традиционното семейство, а оттам е и проекция на „малката” и „голямата” солидарност на общностите, основаващи се на съгласието на една- с другите от общностите ни, скрепени с обичаен и правен корпус, прилаган от всички, но ограничен в своите районни изисквания. Това съгласие невинаги е било под формата на представителна демокрация, ще се появят, може би и нови модели. Извънредната Власт не противоречи на Европейското, защото, ние се намираме- в Извънредна ситуация за цяла Европа. Въпреки това нашите традиции на гражданска вярност, независимо от формата им, отразяват едно фундаментално одобрение на нашите общи, културни основи. В миналото Европейците сме се борили, за да направим политическите ни системи по- отворени за колективното участие, и ние смирено се гордеем с тази история. Независимо от методите, които сме използвали, някога, дори- чрез общия ни бунт(през 1968), ние сме  заявявали- високо и силно, че въпреки своите несправедливости и неуспехи, традициите на народите на този континент са наши и общи. Нашето реформаторско призвание и борбите, грешките и успехите ни, превръщат Европа в място, в което винаги търсят повече справедливост, но има и убежище и спокойствие. Нашият прогресивен и търсещ дух се корени в любовта към родната ни земя, към този цивилизационен избор и верността ни към нея.

 Ние не сме пасивни поданици.

 6. Европейски дух на единство ни кара да изпитваме доверие в общественото пространство, дори когато не се познаваме. Обществените паркове, площади и широките булеварди в европейските градове и метрополиси разказват за европейския политически дух: ние споделяме нашия съвместен живот и „res publica”. Отскоро това става и в „полетата” на Интернет и „Фейсбук”. Ние споделяме принципа, че е наш дълг да бъдем отговорни за бъдещето на нашите общества и отредената ни територия, но не сме фетишисти- пред останките на предишното или роби на някогашното ни „аз”! Ние не сме пасивни поданици под властта на деспотичните сили, пък били те- религиозни или светски. Не сме и повалени от безпощадните сили на Историята. Да бъдеш Европеец означава- да притежаваш политическа и историческа власт. Ние сме авторите на нашата споделена съдба и на новите ни Региони и новите ни Общности, които възникват естествено!

 Националната държава е отличителен белег на Европа от 20- ти век.

 7. Истинската Европа е федерален и федералистки съюз от нации, споделени в обща нова териториална регионалност и общностност, скрепена с общото минало, но и с  перспектива за общото бъдеще- чрез разместване ареалите на различните нации- в нови Региони и нови Общности. Ние имаме собствени езици, традиции и граници, но се налага да създадем нови- и„федерални”- Региони и Общности. Въпреки това ние винаги сме изпитвали и усещали сродство помежду си, дори когато сме били в разногласия и дори, когато сме били във войни, помежду си. Това единство- в- различимостта ни, на нас ни се струва естествено. Това сродство е забележително и ценно, защото не се подразбира от само себе си. Най-обичайната форма на единството- в- различността е някогашните ни Империи, която войнолюбивите европейски крале, през Средните векове, се опитаха да пресъздадат и възстановят отново, след падането на общата ни, за всички- Римска империя. Оттогава сме поделени и на различните й провинции(с променливи и често променяеми граници), които през Просвещението и особено в 18-19 век нарекохме- своите национални държави. Влечението към имперската форма продължава, въпреки че моделът на националната държава взе превес и се запази- през 20-ти век: тази политическа форма свързва- народите със суверенитета. Но сега идва времето на друг, Регионален и Общностен транс-граничен Европейски суверенитет. Суверенитетът на Империята, която надхвърля националния! През 20-ти век националната държава се превърна в основна характеристика на Европейската цивилизация и дори обединявайки се, ние, трябва да уважаваме традиционните исторически „межди”, различията или границите си, без да ги превръщаме във фетиши. За да продължим, по- нататък, трябват да създадем нови размесени Региони от Римските си провинции, нови Общности. Трябват ни и нови Регионални административни центрове, като място за среща на териториите и формите ни за нова конвергенция. Началото на нашата Федералност, Общностност и Регионалност, трябва да започне с ново административно поделяне на държавите- членки, съпроводено и с нови очертания на общите ни териториални единици, които следва да станат предимно икономически, от досегашните ни, фактически- едновремешни Римски провинции. 

 Не подкрепяме наложено и принудително сляпо единство.

 8. Националната общност винаги се гордее със себе си, тя е склонна да се хвали с националните си подвизи във всички области и да се конкурира с другите нации, понякога на бойното поле. Националните съперничества нараниха Европа, някога тежко, но никога не са уронвали културното и цивилизационното ни единство. Дори можем да констатираме обратното. Докато европейските държави се изграждаха поотделно, се засилваше нашата- Обща Европейска идентичност. От ужасното клане на двете световни войни през ХХ век  излязохме още по-решени да почитаме общото ни наследство. Това е свидетелство за една дълбоко космополитна цивилизация: ние не търсим единството на принудителната или наложена империя. Обратното, европейският космополитизъм признава, че патриотичната любов и гражданската преданост водят до по-широк хоризонт. Това е нашата европейска доктрина  ale"„Монро”, но сега трябва да я допълним и с надградените- общи административни Европейски Региони.

 Християнството насърчи културното единство.

 9. Истинската Европа бе формирана от християнството. Универсалната духовна империя на Църквата даде културно единство на Европа, без да минава през всяка една политическа империя, естествено основана на общото Римско право, границите и традицията ни. Това позволи развиването на уникалността на градовете ни, на гражданска вярност в рамките на една споделена европейска култура, дори, понякога и разделяна- зад разни „железни завеси” или други стени. Автономността на това, което наричаме Европейски град и гражданско общество, се превърна в основна характеристика на нашия Европейския живот. Нещо повече, християнското Евангелие не ни даде система от закони, само с божествен произход, напротив, чрез Него, ние създадохме и компилация- от Божиите, с Римските и с човешките закони на дадената ни отделна територия, които  понякога ставаха много различни- едни от други, но бяха и в особена Общностност.  Така че разнообразието на светските закони на нациите ни  може да бъде по- лесно провъзгласено и почитано, ако преминем през обобщаването му- в транс-гранични Региони, без да се поставя под въпрос, нашето европейското единство. Не е случайно, че отбелязваме- залеза на християнската вяра в Европа, паралелно с възобновените усилия за установяване на политическо единство, на Империята на финансите и на Империята на нормите, позовавайки се на псевдо-религиозни универсални чувства на „либералите”, в процесите от изграждането на Европейския ни съюз. Необходима ни е нова „Реформация”, сега- 500 години-след Мартин Лутер, която да ни върне и да промени- самото ни християнство, като възстанови изтриваното, поради  политическите или клерикални причини от няколко изначалните Църковни събори и духовенства. Римската империя и владетелите от Средновековието са ползвали „промените” за свои цели и са ги тълкували, според своите „малки цели”. Трябва да си върнем съдържанието на„другите”, обявени за„не- канонични”, досега- части от Евангелието, разказите, притчите, поговорките и древните книги: за началното християнство, за Исус Христос и за истинското съдържание на Вярата ни. Те водят до еманципация и връщане женското начало в Библията, равно на мъжкото начало, на емоцията, скръбта и чувствата на жената, допълващи, често- под абстрактността на „Светия дух”(а Той е вяра, надежда,любов, радост, мъка и др.)- хармонични с безгрешието на Бога- Отец и Бог- Син. Трябва да научим и истината за Светото ни семейство. Това може да реши, естествено- и демографският ни проблем! Европейският ни и Християнки ят ни демографски проблем- съществуват и ние имаме шанс да ги решим, по един неочакван и консервативен, съвсем безболезен начин. Защото и Божиите решения, са винаги прости, но пък- трайни и ефективни.

 Християнските корени подхранват Европа.

 10. Истинската Европа утвърждава равното достойнство на всеки индивид, независимо от пол, ранг, Вяра или раса. Този принцип произтича и от нашите християнски корени. Нашите добродетели безспорно са свързани с християнското ни наследство: справедливост, състрадание, милосърдие, помирение, борба за поддържане на мира, благотворителност. Християнството промени корено отношението между мъжа и жената, придавайки стойност на взаимната любов и вярност по невиждан нито преди, нито другаде начин. Връзката на брака позволява на мъжа и жената да процъфтяват в общение. Всички те са хора: християнска идея, подета от Просвещението, а ние трябва да я развием сега и като- еманципиране на женското начало и в нашия християнски пантеон, откъдето то е било трито, премълчавано и подменяно, след периода на най- ранното ни Християнство. И всеки, който иска да имигрира и да живее в нашите общества и Региони, трябва да приема или да бъде търпим към това наше разбиране, а не да се опитва да ни променя- още по-малко, пък- с насилие или тероризъм!  

 Класическите корени насърчават съвършенството.

 11. Истинската Европа се вдъхновява и от класическата традиция. Ние се разпознаваме в литературата на Древна Гърция и на Древен Рим, като приемаме и наследствата от културите на Древен Египет, Древен Вавилон- Шумер, Месопотамия, Древна Тракия и Троя, Древна Хазария, Сарматия, Кавказ, Древна Юдея, Йерусалим и целият многовековен „хинтерланд” на Империята Византия(както сме нарекли-нашата Източна Римска Империя). Като Европейци-се борим за величие на класическите добродетели. На моменти това водеше до ожесточено съперничество за превъзходство. Въпреки това, в най-добрия случай, този стремеж към съвършенство вдъхновява мъже и жени в Европа да създават музикални и художествени шедьоври с несравнима красота и да правят пробиви в областта на науката и техниката. Сериозните добродетели на римляните, господари сами на себе си, гордостта на гражданското участие и духът на философско питане на гърците никога не са били забравяни в истинската Европа. От траките, норманите, викингите, саксите, угро- фините, летонците, готите- германи, иберите, лузитаните, славяните, латините, гърците, скитите и келтите имаме наследени- паганистичните култове и морала на техните стари общества и религиозните им мистерии. Тези наследства са и наши и сме научени да ги съчетаваме, празнуваме, конвергираме и степенуваме с Християнските ни. 

 Европа е споделен проект.

 12. Истинската Европа никога не е била съвършена. Привържениците на фалшивата Европа не грешат, търсейки прогрес и реформи; много бе направено от 1945 и 1989 г., което трябва да ценим и почитаме. Нашият споделен живот е постоянен и жив Проект, всичко друго, освен вкаменено наследство или фетиш към руините. Въпреки това бъдещето на Европа почива на възобновената вярност към най-доброто от нашите традиции, не върху измамния универсализъм, който изисква забрава и омраза към себе си. Европа не е започнала с Просвещението. Нашето любимо отечество няма да завърши с Европейския съюз, нито с Европа на Регионите и Общностите. Истинската Европа е и винаги ще бъде общност на конгломерат от народи и нации, но сега трябва те да бъдат разположени в обобщени нови, над- национални Региони и територии. Трябва д преодолеем границите на старите си- Римските провинции. Въпреки това ние всички оставаме единни около едно духовно наследство, което заедно обсъждаме, развиваме, споделяме и обичаме.

 Губим нашия дом.

 13. Истинската Европа е в опасност. Благородството на народния суверенитет, отколешната ни съпротивата срещу Империята, космополитизма, способен на гражданска любов, християнското схващане за достоен човешки живот, жива връзка с нашето класическо наследство, всичко това все повече ни се изплъзва, в днешния ден. Имаме катастрофална демографска криза, защото загърбихме каноните и нашите традиции, бита ни и забравихме простите техники от Вярата ни. Привържениците на фалшивата„паралелна”Европа, изграждат свое фалшиво християнство, на универсални „индивидуални човешки права”, а губим нашия дом. А как можеш да разгледаш и да отделиш- „универсалния индивид”, преместван, в някаква си, стерилна среда, без да го включиш или да го разглеждаш в обща снимка със семейството му, приятелите, езиковата или културната му общност, народа или нацията му. Сега може да се го погледнем и чрез Региона му.

 Преобладава фалшивата свобода.

 14. Фалшивата Европа се хвали, че е решително ангажирана с човешката индивидуална свобода. Тази свобода обаче е много частична, егоистична и невъзможна. Тя твърди, че е освобождение от всякаква принуда:сексуална свобода,свобода на личното изразяване, свобода„да бъдеш себе си”.Тя проповядва, дори- Инцеста, Педофилията, Хомосексуализма и Промискуитета! Поколението от 1956, 1968 или 1989 г., смята тези "свободи" за „ценни победи” над един всемогъщ и потиснически културен режим, разгромен в споменатите години. Те гледат на себе си като на освободители; те са-„либералите”, а техните престъпвания и несполуки- са приветствани като благородни морални подвизи, за които светът трябва да им бъде признателен.Те си имат също свои Пантеони, свой гняв, икони,идоли и свои светини?!Но това са имитации и фалшификати,защото либерализма е вид нихилизъм и само-отричане. Фетишизира се„личността”и се обявява за„общност”,а семейството и средата му се отричат. Социализмът, пък, от друга страна е формата за абстрактно обобществяване на всичко и заличаването на личността, като води до пълното й подчиняване на „социума”, което също не е правилно. Социалистите си представят Федерализма- като абсолютното сливане и изпразване на границите и акумулиране на всичко във всичко..!

 Развиват се индивидуализъм, изолация и безделие.

 15. За младите европейски поколения обаче реалността не е хубава. Разюзданият хедонизъм често води до скука и чувство за безполезност. Брачната връзка е отслабена. Във водовъртежа на сексуалната свобода и разпуснатост, дълбоките желания- на нашите млади хора да се женят и да създадат здрави семейства и поколение, често остават разочаровани. Свобода, която отблъсква най- дълбоките желания на сърцето, става проклятие, отблъсква любовта. Нашите общества затъват в индивидуализма, себичността, изолацията, алиенация и безделието. Вместо да бъдем свободни, ние сме обречени на празното конформистко поведение на консуматора и на „подаянията” на общата ни медийна култура. Нашият дълг е да кажем истината: Поколението от 1968 г. и 1989г. разруши много неща, отпреди, но нищо съществено и ново не създаде, с което да ги замести- освен агресия, гняв, чувство за неудовлетвореност и някакви празни неразбираеми либерални ексцентрични „пърформанси”?!То създаде социална празнота, запълнена днес от блеенето в социалните мрежи, евтиния пиянски и наркотуризъм, наркотиците и порнографията. Родиха се понятията „хомо- интернетикус”и „хомо- фейсбук”, които целят да заменят комплексарщината ни и нашата невъзможността да контактуваме- един с друг.

 Ние сме регулирани, несвободни, разделяни и управлявани.

 16. Докато възхваляват една безпрецедентна индивидуална свобода, европейският живот става все по-регулиран, подчинен и несвободен. Тези правила, често измислени от безлични технократи, подкупени от силните, управляват професионалните ни отношения, бизнес решенията ни, образователните ни квалификации и информационните и развлекателните ни медии. Европа, сега, се стреми да ограничи свободата на изразяване, тази европейска специфичност, която олицетворява свободата на съвестта.Мишени на тези ограничения не са непристойността, инцеста, педофилията, разврата, а се води атака срещу общественото благоприличие. Европа, явно, днес се стреми да ограничи свободата на политическо изразяване и на отстояването на нащият общ Европейски морал. Политическите лидери, които припомнят неудобните истини за исляма или имиграцията са влачени пред съдилищата и институциите- като„фашисти” и „екстремисти”!„Политическата коректност” налага сови„табута”, които пречат на всяко поставяне под въпрос на Статуквото и се налага- наричането на „черното”- „бяло”. Тази фалшива Европа, не насърчава наистина култура на свободата. Тя насърчава култура на хомогенизирането, диктувана, механично- от пазара и на конформизма, удобен на политиката и винаги в интерес на управляващите.

 Мултикултурализмът не работи.

 17. Тази фалшива Европа се хвали, че е привързана към равенството, както никога досега. Тя претендира, че се бори с всички форми на дискриминация, свързани с расовата, религиозна или идентичностна принадлежност, насърчавайки тяхното включване. В тази област се случи истински прогрес, въпреки че надделя утопичен дух. При предишното поколение Европа следваше голям мултикултуралистки проект, след Втората световна война. Изискването и дори окуражаването асимилацията на новодошли мюсюлмани в нашите нрави и обичаи се отрече, да не говорим за религията ни, беше, както ни казваха, голяма несправедливост! Започнахме да крием и да се срамуваме от своята идентичност. Казваха ни, че да си привързан към равенството изисква отказ от предпочитанието ни към нашата собствена култура?! Така, обаче ги ощетихме- лишихме новородените им(на бежанците в Европа)деца- от заразяването с нашето Европейско ДНК! Парадоксалното е, че европейското мултикултуралистко начинание, което отрича християнските корени на Европа, експлоатира идеала за универсална любов към ближния по един преувеличен, нелогичен и химеричен начин. Той изисква от европейците отричане на себе си, което граничи със святост?! Тогава би трябвало да признаем колонизацията на нашето отечество и изчезването на нашата култура, като най-голямото постижение на ХХI век; и да направим колективен акт на жертвоприношение с появата на някаква глобална,мирна и просперираща общност. Ние си измисляме някакъв уж наш и общ европейски ред, какъвто, нека да не се лъжем- сега никъде не съществува- и го размахваме, като абсолютна парадигма.Може, пък, да е още рано, за Него и сега можем, само, да го чертаем в пясъка.

 Развива се злонамереност.

 18. Има много злонамереност в този тип разсъждение. Повечето от онези, които ни управляват, несъмнено признават превъзходството на европейската култура, но отказват това да се заявява публично по начин, който би могъл да обиди имигрантите. Поради превъзходството на европейската култура, те смятат, че асимилацията ще се случи по естествен и бърз начин. Пародирайки иронично някогашната империалистическа мисъл, европейските управляващи класи предполагат, че по закона на природата или на историята,„те” непременно ще станат като “нас”; би било немислимо да се смята, че и  обратното е вярно. Междувременно официалният мултикултурализъм се разгърна като терапевтичен инструмент за справяне със злополучни„временни”културни напрежения. Управляващите Елити нямат интерес от истинска интеграция, защото в запазването на разликите и границите ни с имигрантите-те виждат инструмента за по- удобното си  забогатяване. Това е като процеса на ограмотяването, до Просвещението- писмеността и четенето са били пазени само за избраните и аристокрацията. Това обаче днес създава опасност- от една страна Нашествието на пришълците да е неконтролируемо, а от друга не се предлага никаква сериозна адаптация или стимул за приемане на унифициращата интеграция за новите ни емигранти.Те не идват тук-само за да ползват и да консумират!

 Технократичната тирания става все по-голяма.

 19. В ход е още по-силна и още по-мрачна злонамереност. По време на предишното поколение все по-голям брой членове на нашата управляваща класа(Елит) решиха, че ускоряване на глобализацията е благоприятно за техните интереси. Те се надяват да изградят над-националните институции, които ще могат да контролират, без да са подложени на неудобствата- на народния суверенитет. „Извънредното” е антипод и корекция на този модел! Става все по-ясно, че„демократичният дефицит” и слабост в европейските институции е не просто технически проблем, който трябва да бъде решен с технически средства. Този демократичен дефицит и слабост, съответстват по-скоро на един ревностно защитаван основен ангажимент. Независимо дали Той е защитаван с аргументите на предполагаемата „икономическа необходимост” или с изискванията на международното право, произтичащо от човешките права, което е формата му да се изплъзва на всякакъв контрол. Наднационалните „мандарини” на Европейския съюз конфискуват политическия живот и особеностите на Европа, отговаряйки на всички въпроси с технократски отговор: Няма алтернатива. Това е тиранията, мека, но реална, с която се сблъскваме. Ние сме за Европейската Интеликрация- прогресът не трябва да спъва и ограничава, а трябва да променя и води- Обществото и не само да го „отваря”- по Соросоидному, защото и „затварянето”- също може да е, благотворен или спасителен процес.

 Фалшивата Европа е крехка и безсилна.

 20. Арогантността на тази фалшива Европа става все по- очевидна, въпреки големите усилия, положени от привържениците й да поддържат удобните илюзии. Преди всичко, тази фалшива Европа е много по-слаба, отколкото се надявахме. Популярното развлечение и материалното потребление не могат да поддържат гражданския живот. Лишени от висши идеали, от обща отбрана и сигурност и обезкуражени от илюзията на мултикултуралистката идеология- вече не може да се изразят патриотичната гордост, а оттам- нашите общества трудно пораждат желанието да се защитават. Няма я общата отбрана и общата сигурност. Освен това приобщаващата реторика и безличната икономическа система, доминирана от големите международни фирми, няма да успеят да съживят гражданското доверие и социалната сплотеност. Трябва да го кажем откровено: европейските общества се съпротивляват зле. Достатъчно е да си отворим очите, за да видим необичайното използване на държавната власт, на социално инженерство и на индоктриниране в образователната система. Не само ислямският терор хвърля тежко въоръжени войници на нашите улици. Полицията за борба с безредиците вече е необходима, за да потиска протестиращите групи и дори- за да се справи с пияните тълпи от футболни фенове. Фанатизмът на феновете на нашите футболни отбори е отчаян знак за по-дълбоката човешка нужда от семейство, солидарност, нужда, която иначе остава неудовлетворена в тази фалшива Европа. Но чувството за несигурност идва още от границите на Европа- където цари хаос и беззакония и се ползват с авторитет само миропомазани „бащици”, които се държат с населението в страните си- като някакви избрани общо-европейски феодали на Брюксел.

 Установи се култура на себеотричане.

 21. Европейските интелектуални класи, уви, са сред първите привърженици на суетата на тази фалшива Европа. Несъмнено университетите са едно от най-славните неща на европейската цивилизация. Там, където някога се стремяха да предадат на всяко ново поколение мъдростта на миналите векове, днес твърде често интелектуалците свързват критичната мисъл с опростенческо отхвърляне на миналото и на академизма. Важен ориентировъчен знак на европейската мисъл беше строгата дисциплина на интелектуалната честност и търсенето на обективност. Въпреки това, през последните две десетилетия, този благороден идеал бе преобразен. Аскетизмът, който някога се стремеше да освободи духа от тиранията на господстващото мнение, се превърна в безразсъден конформизъм, предизвикващ ненавист към всичко, което е наше, местен нихилизъм- който се превърна в общоевропейски, такъв. Тази позиция на културно отхвърляне позволява без голям риск и трудност да бъдеш„критичен”. През последното поколение тя бе повтаряна в амфитеатрите,до такава степен, че се превърна в доктрина, в догма на „непременната критика”, а оттам- на нихилизма,„фейка” и на „фалшивата новина”. Изповядването на това ново верую представлява знак за духовно издигане и позволява да бъдеш приет сред„просветените” умове. Нашите университети станаха движещи сили на културното разрушение, нихилизма и „фейка”. 

 Арогантните елити показват своята „добродетел”.

 22. Нашите управляващи класи разширяват човешките права. Те се борят срещу климатичната промяна(т.е. срещу „Бога”). Създават глобален интегриран икономически пазар и хармонизират данъчните политики. Наблюдават прогреса, от гледна точка на по- голямото равенство между половете,но така, то е привидно, необосновано и дори неиздържано. Опитаха се да ни пробутат Истанбулската Конвенция, която е подмяна на това, което е необходимо на Европейската Жена! Те правят толкова неща за нас! Какво значения имат механизмите,чрез които действат?Какво значение имало, че европейските народи стават все по-скептични към тяхната администрация и отказват да се размножават?Това са другите заблуди и методите на„либерализма” в „Отворените им Общества”, от 20-ти век! Това е анахронизъм и дилетанщина!

 Възможна е алтернатива.

 23. Този нарастващ скептицизъм е напълно оправдан. Днес Европа е доминирана от безцелен материализъм, който изглежда неспособен да мотивира мъжете и жените да създават семейства, както и да раждат и отглеждат много деца. Културата на отхвърлянето лишава бъдещите поколения от чувството за собствена идентичност- защото най- простата идентичност не може да бъде само „индивидуалната”, а поне- включената в системите- на семейната, фамилната, съседската,  родовата, клановата, народностната, националната или новата- Регионалната. В някои наши досегашни страни имат области, в които мюсюлманите живеят в неформална автономия, спрямо местните закони, сякаш са заселници, а не-братски, с членовете на „нашите” околни нации. Индивидуализмът ни изолира един от друг и така губим мярката на оценката си, а оттам- самоконтрола и контрола си. Глобализацията променя перспективите за бъдещето на милиони хора, тя е като квази-Вяра, но не е истинска Вяра. Когато тези перспективи са поставени под въпрос, нашите управляващи класи твърдят, че правят всичко възможно, за да се адаптираме към неизбежното, да са приспособим към неумолимите нужди. Няма други възможности и да се противопоставяме би било ирационално! Онези, които се противопоставят на тази неизбежност, са изобличавани в престъплението носталгия, и заслужават да бъдат анатемосани като расисти, нацисти или фашисти. Докато социалните разделения и липсата на доверие в институциите стават все по-видими, европейският политически живот изглежда все по-белязан от гнева, агресията и злопаметността и никой не знае докъде ще доведе това. Не бива да продължаваме по този път. Трябва да отхвърлим тиранията на фалшивата „либерална” Европа. Алтернатива е възможна и е екзистенциално-необходима.

 Трябва да отхвърлим псевдорелигията.

 24. Обновлението изисква да тръгнем от богословското себе познание. Универсализмът и универсалистките претенции на тази фалшива Европа се оказват ерзаци на религиозно начинание, което има собствено верую и анатеми. Това е мощен опиум, който парализира Европа като политическо тяло.  Трябва да изтъкнем факта, че религиозните стремежи са присъщи на религията, а не на политиката, още по-малко на бюрократичната администрация. За да си върнем способността за политическо и историческо действие, е нужно да ре-лаицизираме европейския обществен живот. Нашата християнска вяра е непозната за нас-  тя е достигнала до нас- осакатена и редактирана от редица доктринери, интереси на общности или Имперски интереси. Трябва да се запознаем и да си върнем автентичното и естественото Евангелие, мъдростта от ранните периоди на  Християнството. Трябва да си върнем и познанието за считаното, досега- за не- канонично, но дори по- старо от Евангелието и древните писания, отхвърляни от църквите и клерикалите в миналото- из различните им Събори- до 20-ти век. Волята на Евангелието не е волята на клерикалите или на вмешателствата на тогавашната ни Империи, в тях, а те са „Истината и Закона и Словото Божие”! Нашето Римско право трябва да бъде- все повече, приближено до Бога и до Божиите принципи, от които е отстъпило, поради либералните вмешателства в близкото минало.

 Трябва да възстановим истинския консерватизъм

 25. Това изисква от наша страна отказ от лъжливия език, който избягва отговорността и окуражава идеологическата манипулация. Дискурсите за различиноста, приобщаването и мултикултурализма са празни. Често такъв език се използва, за да бъдат представени несполуките за успехи: разпадането на семейството и на социалната солидарност било “в действителност” знак за приемане, толерантност и приобщаване. Това е маркетингов дискурс, език, който цели по-скоро да прикрие, отколкото да изясни реалността. Трябва да се върнем постоянното зачитане на реалността. Езикът е деликатен инструмент и се обезценява, когато се използва като палка. Ние трябва да подкрепим благоприличието на езика. Прибягването до денонсиране е знак за упадъка на съвременния период.  Не бива да се съгласяваме да бъдем сплашвани вербално, още по-малко със смъртни заплахи. Трябва да защитим онези, които говорят разумно, дори и да мислим, че грешат. Бъдещето на Европа трябва да бъде изградено на консервативното начало, в най-добрия смисъл: свързано със здрав обществен дебат, освободено от всички рискове на насилието и принудата, но спазващо правилата, традицията, обичая, Вярата, морала  и нашето ДНК!

 Имаме нужда от отговорни държавници.

 26. Прекъсването на съдбата на фалшивата Европа и на нейния псевдорелигиозен утопичен кръстоносен поход за свят без граници означава насърчаване на нов политически смисъл и нов тип държавник. Един добър политически лидер управлява общественото благо на един отделен народ. Един добър държавник смята нашето споделено европейско наследство и нашите отделни национални традиции за прекрасни и вълнуващи, но също така- и за крехки дарове, които-Той трябва да обгрижва. Той не отхвърля това наследство и не се опитва да го погуби, преследвайки утопични мечти. Такива лидери не търсят почестите, присъждани от техния конкретен народ,те не търсят и само одобрението на „международната общност” или на дузина „Брюкселски авторитети”, което, в действителност е инструмент- за връзките на обществеността с Олигархията, Номенклатурата и не- Свободата.

Трябва да върнем националното единство, семейството и солидарността. 

27. Признавайки особения характер на европейските нации и техния християнски знак, не трябва да се затрудняваме от фалшивите твърдения на мултикултуралистите. Имиграцията- без асимилация и без стимули за интеграция е „колонизация” и тя трябва да бъде отхвърлена. Ние с право очакваме от онези, които мигрират в земите ни, да се присъединят към нашите Региони, нации, приемайки нравите и особеностите ни. Това очакване трябва да бъде подкрепено от последователни и трайни политики. Езикът на мултикултурализма беше внесен от Америка- през 20-те години на 20-ти век, без да се преосмисли и адаптира към Европа, още по- малко- към Европа на Регионите. Големият период на имиграцията в Съединените щати приключи обаче в началото на ХХ век, в период на бърз и забележителен икономически растеж, в страна, в която почти няма социална държава, надарена с много силно чувство за национална идентичност, в която и имигрантите- там, е трябвало да се асимилират. След като позволи, на значителен брой имигранти да влязат до 30- те години, Америка затвори, почти напълно вратите си в продължение на близо две- три поколения. Европа трябваше по- скоро да се поучи от американския опит, правилно, вместо да приема безкритично- съвременните щатски идеологии. Този опит подчертава факта, че работата е мощен двигател на асимилация, че една щедра социална политика може да попречи на асимилацията и че една благоразумна политика може да изисква намаляване на имиграцията, дори, понякога драстично. Не бива да позволяваме на мултикултуралистката идеология да деформира политическите и християнските ни преценки за най-добрия начин да служим на общото благо;което, като начало, изисква достатъчно единна и солидарна национална общност вече- Регионална),силно семейство и здрави общности,за да възприемаме нашето благо като общо!

 Само Империите са мултикултурни.

 28. След Втората световна война Западна Европа разви предприемчиви демокрации. След рухването на Съветския съюз, нациите и държавите от Централна и Източна Европа, възстановиха жизнеспособността на гражданските си институции. Те са част от най- ценните успехи на Европа и независимо, че са били- в „другият Рим”, наричан Византия, но и те са, също- Рим! Те ще бъдат изгубени, ако не разгледаме въпроса за имиграцията и демографската промяна в нашите нации. Само империите са мултикултурни, какъвто ще стане Европейският съюз, ако не успеем да превърнем солидарността и гражданското единство в критериите, според които оценяваме емигрантските политики и стратегиите си за асимилация.  Източноевропейците махнаха границите помежду си, но така неусетно премахнаха границите и контрола си, с „не-европейското”, което беше груба грешка. Източна Европа, въоръжена с идеологията на Отвореното Християнство, трябваше да станат бент и нов „Check Point Charlie” за цяла Европа. Вместо това, тук царуват контрабандата, старите комунистически канали (и техните удобни за Запада- Болшевики „псевдо- Елити”), „сивия”клиринг и аутсорсинг, трафикантството и криминалността. Жънем плодовете на неспособността за Европейски контрол и за асимилацията на негативните явления- днес, много повече от вчера. Компромисите и уговорки от миналото- изплуват като опасни атавизми и анахронизъм, които заплашват бъдещето на този и на другите ни региони. Защото ликвидирайки  и атакувайки границата й- ти превземаш- Държавата/ Империята..?!

 Здравословните йерархии допринасят за социалното благополучие.

 29. Мнозина се лъжат, мислейки си, че Европа се вълнува само от спорове за имиграция. Всъщност този дебат е само едно измерение на обща социална фрагментация. Трябва принципно да признаем  достойнствата на отделните роли в обществото. Родителите, семейството, общността, учителите и преподавателите имат задължението да обучават онези, които се намират под тяхна отговорност. Трябва да се противопоставим на култа към експертизата, получена за сметка на мъдростта, такта, търсенето на просветен живот. Не може да има обновяване в Европа без решително отхвърляне на преувеличения егалитаризъм и на свеждането на мъдростта и знанието до техническото умение. Ние одобряваме политическите успехи на модерната епоха. Всеки мъж и жена трябва да имат равен вот. Основните права трябва да бъдат защитени. Една здравословна демокрация обаче изисква прости социални и културни йерархии, които насърчават търсенето на съвършенство и почитат онези, които служат на общото благо. Трябва да възстановим чувството за духовно величие и да го почитаме, според това, което дължим на него, така че нашата цивилизация да отговори на нарастващата власт на богатството, от една страна, и на вулгарното развлечение, от друга. Трябва да се смесим- по нов начин- в Европа на Регионите и в регионите на Европа. Така ще престане деленето на ни- на „Стара” и „Нова” Европа, на„Бедна” и „Богата” Европа,„Севера срещу Юга”, защото те са изкуствени и несъстоятелни.

 Трябва да възстановим моралната си култура.

 30. Човешкото достойнство е нещо повече от правото да не бъдеш обезпокояван, а международните доктрини за човешките права не изчерпват исканията за справедливост, още по-малко тези за добро. Европа трябва да намери нов консенсус за нашата морална култура, така че хората да бъдат водени към по-добродетелен живот. Не трябва да позволяваме на една фалшива концепция за свободата да попречи на разумното използване на закона за предотвратяване на порока. Трябва да бъдем снизходителни към човешката слабост, но Европа не може да процъфти без възстановяването на един общ стремеж към по-възвишено поведение и съвършенство. Култура, която насърчава достойнството, произтича от благоприличието и изпълнението на задълженията на всеки човек според мястото му. Трябва да възстановим почитта към семейството и родовата памет, взаимното уважение между социалните класи, присъщо на развитото общество, което цени приноса на всички.  Трябва да иградим и да впишем Регионите ни в това.

 Пазарите трябва да бъдат организирани с оглед на социални цели.

 31. Въпреки че признаваме положителните аспекти на пазарната икономика, трябва да се съпротивляваме на идеологиите, които се стремят да организират всяко общество, само според логиката на пазара. Не можем да позволим всичко да бъде за продан. Проспериращите пазари изискват разделение на властите, правовата държава, която трябва да се стреми по-високо от обикновената икономическа ефикасност. Пазарите работят добре, когато се вкоренени в здрави социални институции, организирани според собствените си принципи, които не произтичат само от пазарната логика. Икономическият просперитет, макар и благоприятен, не съответства на най-висшата степен на доброто, той може да носи и регрес. Пазарите трябва да бъдат ориентирани с оглед на социалните цели. Днес корпоративният гигантизъм заплашва дори политическия суверенитет. Нациите имат нужда от сътрудничество и овладяване на арогантността и безразличието на глобалните икономически сили. Ние подкрепяме внимателното използване на държавната власт за преследване на неикономически социални блага. Трябва да създадем обща нова- Регионална власт, която да надгражда- по европейски нашите стари структури.

 Образованието трябва да бъде реформирано.

 32. Ние вярваме, че Европа има история и култура, достойни да бъдат поддържани. Нашите университети обаче много често изневеряват на културното ни наследство.  Трябва да реформираме образователните програми, за да насърчим предаването на общата ни култура, вместо да индоктринираме най- младите в култура на отхвърляне на себе си. Учителите и преподавателите на всички нива имат задължението да помнят. Те би трябвало да се гордеят с ролята си на мост между поколенията от миналото и бъдещите поколения. Трябва да възродим елитарната култура на Европа, определяйки възвишеното и красивото. като наш общ еталон, отхвърляйки упадъка на изкуствата до форма на политическа пропаганда и безсмисления „пърформанс”, само от заявяването на „АЗ-зът". Това ще изисква ново поколение меценати. Фирмите и бюрокрацията се оказаха лоши мениджъри на изкуствата, това трябва да стане с нови структури- на Регионално и Общностно ниво. Връзката трябва да се възстанови градацията „индивид- семейство- фамилия- род- клан- народ- нация- Европейски Регион- Цялата Европа”.

 Бракът и семействата са от съществено значение.

 33. Бракът е фундаментът на гражданското общество и е хармоничната основа между мъжете и жените. Това е интимна връзка, организирана около поддържането на дълготраен дом и възпитанието на децата. Ние твърдим, че най- фундаменталните ни роли в обществото като човешки същества, са тези на бащи и майки. Бракът и децата са неразривно свързани с всяка концепция за развитието на човешкото същество и основа на социалната общност. Децата изискват жертва от онези, които са ги родили. Тази жертва е благородна и трябва да бъде почитана. Ние подкрепяме разумните социални политики, които насърчават и засилват брака, раждането и възпитанието на децата. Общество, което се проваля в приемането на собствените си деца, няма бъдеще. Бракът не може да бъде едно- полов или девиантен,защото това противоречи на Бог, на нашето  традиционно Християнство, а и на предишните вярвания, обичаи и минало. Могат да се приемат всякакви съжителства и отношения между хората,но те не трябва да се наричат „брак”,защото формата на традиционното семейство,на голямата фамилия,на рода/ клана,  народа и нацията е част от нашата история и от цивилизационното ни усещане. Така е било за всички нас, от хилядолетия, в земите между Урал до Ирландия, и от Скандинавия- до Балканите и Пиринеите. Ние сме много различни, но и много единни в това наше общо- цивилизационно отстояние и Европейска Решимост.

 Популизмът трябва да бъде изследван внимателно.

 34. Днес в Европа расте безпокойството заради възхода на т. нар.„популизъм”.Въпреки че този термин никога не е бил дефиниран истински, той се използва като обида. Ние имаме съмнения относно това явление. Европа трябва да се обърне към мъдростта на своите традиции,вместо да разчитаме на лозунги или на емоционални призиви за свое разделение. Ние смятаме обаче, че това явление може да бъде здравословен бунт срещу тиранията на фалшивата Европа, която поставя етикета-„антидемократично” на всяка заплаха към нейния монопол над моралната легитимност. Т. нар. “популизъм” поставя под въпрос-диктатурата на„Статуквото”,„фанатизма на центъра”и го прави легитимно. Това е знак, че дори в средите на нашата деградирала и обедняла политическа култура, способността за историческо действие на европейските народи може да се възроди. Популизмът не бива да води до диктатура, терор или изключване, но, ако той не води натам, а се включва в концепцията на голямата християнска европейска общност, то той- не е опасен.Но- Ние сме-„Популари”(Народняци) и консерватори, а не популисти!

 Нашето бъдеще е бъдещето на истинската Европа.

 35. Ние отхвърляме като опростенческо твърдението,че няма алтернатива на изкуствената и бездушната солидарност на единния пазар, на транснационалната бюрокрация, на развлекателното общество. Хлябът, забавленията и игрите- вече не са достатъчни. Отговорната алтернатива е истинската Европа на Регионите и Общностите. Изправени ни сме пред предизвикателството на изкуствения интелект и на най- новите технологии. Те променят всеки ден нашия живот и обществата, в които живеем. Ние не сме против това и сме в крак с времето.Това ще породи и нова социалност, тържество и утвърждаването на някои форми на Интеликрацията, нови професии и занимания, които също ще са ново предизвикателство за нас. Техническият преврат, заочнал от 80-те години на XX век, който продължава и сега, ще води до нова и неизбежна промяна на „Статуквото”, която не трябва да се приема либерално и механично- а да се пречупи през устоите и традициите на нашите общества.Регионите и Общностите са най- добра и безболезнена форма на нашето ново смесване и на нашата имплозивна реакция- на провокациите на Развитието и на Интеликрацията. Не отхвърляме- философията и на Безусловния базов доход(ББД), защото тя се налага от обективното развитие! Не я анатемосваме и като- лява(тя не е лява, нито- дясна, а е необходима и справедлива). С подобни идеи се е злоупотребявало в миналото(от фашизма и комунизма), но не значи, че трябва да ги отхвърляме– самонадеяно или егоистично!Безусловният базов доход, ако се направи, като общо-Европейска и смислена политика, може да бъде генератор за развитие и добруване, а не за мързел и деградация(което е също възможно(!), ако се пре-дозира или либерализира).

 Трябва да поемем нашите отговорности.

 36. Днес ние призоваваме всички европейци да се присъединят към нас,за да отхвърлим фантазьорската утопия за мултикултурен свят без граници и на либерализма от 60-те и 80- те години на XX век. Обичаме, в точната мярка, нашите отечества и се стремим да предадем на децата си всички благородни неща, които сме получили в наследство. Като европейци, ние споделяме и общо културно наследство,наследството,което изисква мир в Европа на нациите и „Ново” Християнство (с ново-възстановен негов Корпус!!!)- базирано на нов прочит на цялото наше християнско наследство и приемане на части от смятаното за не- каноничното, досега, наше наследство.Трябва да еманципираме ролята на „женското начало” в Библията, което е равно на мъжкото, която е била подценявана и подменяна по политически причини и поради Имперски интереси, още в ранното ни Средновековие, противно на завещаното ни от нашия- Исус Христос. Ние сме наказани на изпитанията: на днешните си демографски проблеми, варварските нашествия и не-асимилиране на новите европейци, защото отстъпихме от „Пътя на спасението”, даден ни, още преди- 2000 години и го подценихме, забравихме. А с измамите на Комунизма- и Фашизма, тази най- ужасна форма на криворазбран декларативен либерализъм(но с фашистко-тоталитарна същност и терор)-дори го подменяхме и изцяло отричахме, цели 100 години! Но видяхме нейния жалък край- на Системата за тоталното отричане, както и последиците от нейното сгромолясване.Комунизмът ни учеше,че не била важна традицията, нито- семейството и ДНК-то ти! Той, дори проповядваше- фалшива еманципация, минаваща, пак и само, през индивида, но без да засягали и зачитали- семейството и Обществото. Индивидът, според нас не е структура, а е елементарната единица и клетка на Обществото! Грешката на либералите е, че го разглеждат като структура, но ние не мислим така и няма как да е това, защото индивида не може да си е социално самодостатъчен и самовъпроизвеждащ се, въпреки новите технологии. Той не може и не бива да се разглежда- като система! Нека си създадем- нов Регионален суверенитет и над- Регионален, такъв,на Общностите,нека преоткрием достойнството на нашата обща политическа отговорност за доброто и бъдещето на-„Европа на Общностите и Регионите”. 

Николай Гацев,онициатор за „Движение на Народняци и Консерватори”(ДНК),  gatzev@yahoo.com,au , www.nikolaigatzev.blog.bg   mob. ++359/897/200733

София, 23- ти Февруари 2019 г.