Постинг
17.04.2021 16:28 -
За Нацията и Държавата
Разсъждения върху обществото, нацията и държавата.
Както е казал великият древногръцки мислител Платон (427-347 г. пр. Хр.) -
,,Държавата възниква понеже всеки един от нас не може сам да задоволява себе си, а се нуждае от много неща."
Или както още Аристотел (384-322 г. пр. Хр) разсъждава - ,,Държавата представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо..."
Но можем ли да разберем кое е това благо, което обединява хората в общество и обществото в държава? И още повече, можем ли да разберем защо това благо е причината и защо това обединение е начина?
Според мен е редно първо да разберем как се достига до това обединение и идеята за благото.
Проследяването на процесът на формиране и обединение на различните общности и народи е критичен в намирането и даването на отговор на този сложен въпрос.
От известните нам източници за формирането на обществата и държавите са сферите на историята, философията, религията и еволюционната теория.
Започваме от първите две категории, и по-специално с разсъжденията на Аристотел -
-,,Държавата е завършена общност, съставена от няколко села, която, така да се каже, вече е достигнала предела на пълната самодостатъчност и е възникнала заради съхранението на живота, но съществува за да може да се живее добре. Затова и всяка държава е по природа, щом и първите общности са по природа."
Разсъжденията на древногръцкият философ са от огромна важност за разбирането ни на обществото и държавата и до днес.
Оттук, както и от историческите факти, излиза, че преди формирането на едно обединено, хомогенно, съгласувано и организирано общество и в последствие държавата, са съществували т.н. първи или още първични (първобитни) общности. Тези общности се характеризират с неголям брой членове и ограничена територия на битие. Както и архаична първична система на управление, водена от вожд-баща на племето, или шаман-закрилник на племето.
Техният бит е пряко свързан с културата и религията им.
В древните и пред-античните (първобитните) общности се среща култът към предците, както и култът към тотемите, които от своя страна могат да олицетворяват някой или множество митични прародители или митологизирани, някога живели хора в божества.
Това, което свързва всички тези първични общности е тяхното начало. Тук ще ни са нужни познанията на историята, религията и еволюционната теория, събрани в едно.
В началото на всяко племе стои родът или кланът, а в началото на всеки род/клан стои семейството.
В познатото нам начало на човешйия род стои семейството, което с течение на времето се умножава по две линии - кръвосмешение и смесване с друго семейство.
Така възникват и първичните общества. От семейството произлиза родът, а от разширеният род и/или смесването мъ с други родове - племето.
Племето от своя страна, при своето обединение, или пък смесване с друго или други племена образува народът, който от своя страна вече притежава коренно различни по количество и съдържание виждания, вярвания и възприемания за себе си и околният свят.
Когато даденият народ възприеме себе си като едно общо понятие и единен организъм, то той преминава към фазата на организираност и създаването на едно общо народно общество, което поражда и нацията и държавата, в лицето на организирано народно/национално общество.
-,,Държавата е съюз на народа, поставен под една върховна власт, за защита и подкрепа на всички духовни и материални блага и особено за осъществяването на правото за справедливост." - Фридрих Юлиус Щаал (1802-1861).
В своят генезис и смисъл националната държава стои като стожер на това, което я е създало - нацията. А тази цел и дейност се проявяват чрез преследването на националните интереси на дадената държава.
Разбира се първичните държавни образувания не са това, което са например средновековните и съвременните. Това е добре описано от Йохан Каспар Блунчли (1808-1881) - ,,Държавата е политически организирана народна личност на определена земя."
От което произлиза, че държавата като организъм еволюира от респективно първична-до модерна, или още политическа. Или още казано, народната воля се изразява в политическата дейност на държавата.
-,,Държавата е персонификация на народа." - Реймън Каре дьо Малберг (1861-1935).
И още :
-,,Държавата е обединено в народ общество, уседнало върху определена територия и подчинено на една самопроизводна суверенна и правнопринудителна власт."
-Любомир Владикин (1891-1948).
Можем и да разширим кръга от познание и описание на обществото, нацията и държавата, като включим и религиозно-теологическите концепции и възприятия за това.
За тази цел се обръщам към съчиненията, разсъжденията и концепциите на блажени Августин, и по-специално за концепцията му за ,,двата града".
В своето произведение и шедьовър на християнската философия на историята блажени Августин (354-430) описва и сравнява два града - ,,Божия град" и ,,Земният град", които по същността си и по думите на блажени Августин са също и държави, респективно ,,държавата на Христос" и Римската държава (било то в нейният царски, републикански или имперски тип).
Въпречи, че в произведението си, блажени Августин противопоставя двата града, то те са наразривно и взаимно свързани, като раздялата им ще бъде по време на Страшния съд. Блажени Августин все пак, макар и не това да е била целта му, е направил и дал оправдание на ,,Земният град" и всяка власт, която той има и излъчва, блажени Августин пише, че земната власт се дължи единствено на Божието благоволение, за една или друга цел. Блажени Августин пише - ,,те (градовете) са вплетени, дори преливат един в друг и границите им ще останат невидими, докато Последният съд не ги раздели." (I, 1.35).
Това се потвърждава и от теологическото схващане за добрите, които отиват в Рая (Божия град), когато напуснат този свят (Земният град). Тук може и да разширим това схващане като се върнем мисловно назад във времето и си представим сътворението.
-Бог създава и нарежда света (и вселената - всичко тленно) и поставя един ред, който ние наричаме естествен ред на нещата, противно на хаоса и анархията, които се срещат при липсата на ред (респективно държава).
-,,Държавата е божието шествие в света (...) Тя е дух, който се самосъзнава и осъществява божественото на земята. Именно това божествено в държавата е основа на неограничената й власт върху индивидите, които намират в нея пълното развитие на своето нравствено същество. Този божествен характер е свойствен на всяка държава, добра или лоша, добре или зле устроена. Има ли държава, има и божествен елемент в нея. Колкото и да е несъвършенна, тя все пак е държава и запазва своята същност. Тя винаги е реалният образ на нравствената идея, винаги е божествена."
-Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831).
Думите на Хегел пасват идеално в теологическото направление на анализа на държавата и народа.
Може би това ,,божествено", този ,,божествен елемент" в държавата е именно редът и йерархията, които тя създава, или в случай, че ги е наследила - прилага и налага.
В този смисъл, можем и да търсим ..Божия ред" на земята в лицето на установеният от държавата ред. Още повече, че от теологична гледна точка, грехът изобразява хаосът, дисбалансът и анархията както в тленното, така и в нетленното битие, а негов (хаоса, анархията, дисбалансът) баща е дяволът.
Но както блажени Августин разделя ,,Божия град" от земният, така и ние се фокусираме върху това тленно тук.
За тази цел ще си послужим с определението на Лоренц фон Щайн (1815-1890) :
-,,Държавата е най-висшата материална форма на личността. Тя носи в себе си своята същност и своето основание. Тя подобно на човешкото Аз, не може да бъде нито доказана, нито основана. Тя съществува сама по себе си и не може да се изведе от нищо друго. Тя е могъщият факт, че човешката общност има свое самостоятелно и самодейно съществуване, вън от волята и над волята на самата общност."
Думите на фон Щайн са показателни за както абстрактната и духовната същност на този ,,факт", който е държавата, така и за неговата материална манифестация и олицетворение.
И може би това е то, преливането на ,,Божия град" и ,,Земният град", за което говори блажени Августин!?
Но въпросът за държавата а и за обществото, както и за човешкото битие изобщо, е невъзможен когато е разглеждан само в една светлина. И тъй като вече обърнахме достатъчно внимание на религиозната основа, то е време да погледнем и еволюционната. Разбира се, невъзможно е и тя (еволюционната) да даде недвусмислен отговор и смисъл на засегнатата тема за човешкото битие в най-съвършената му форма, то затова обединяваме еволюционното с религиозното.
Нищо в историята, било то от човек, животно или насекомо не е постигнато с усилията на единствен индивид, а само чрез обединените усилия на множеството индивиди.
В своята еволюционна и еволюционистка форма, държавата се явява най-висшата форма на рзумна организираност, на който и да е било вид.
Държавата-пише Адолф Менцел (1857-1938)-е общността от уредбите които служат за образуване на колективната сила на народа и за разполагането на тази сила.
В този смисъл, държавата се явява най-висшата форма на йерархична организация позната на историята.
Още от древни времена, човекът се е стремил да изрази себе си чрез колективният труд и усилия на всички.
В битието на първобитните хора се среща разделение на труда. Респективно - здравите и силните мъже са били избирани за ловци, войни и водачи на общността (ако е възможно да се говори за каквато и да е било общност в онези времена), а по-слабите мъже са били оставяни в лагера, или поселището. Жените от своя страна са били предназначени за събирачи, готвачи и да отглеждат децата на племето.
Този първобитен, а може би и примитивен тип организация е оставил трайна следа в битието на човечеството и организацията и разделението на труда и до днес. С течение на времето, усвояването на повече и нови ресурси и знания, както и с нарастването на населението на дадена общност или племе, то се появява и нуждата за по-сложна организация на обществото, респективно и по-усъвършенствано разделение на труда.
Този процес само засилва системата от йерархии, които съществуват и днес. Но тази система не е нещо, което човекът е измислил или създал, а съществува от самото сътворение на света.
Йерархичната система може да се разглежда по две основни направления
-Теологично и еволюционно.
От теологична гледна точка, йерархичната система е най-справедливата и добра система за организация. Където всеки и всичко знае своите длъжности и своят началник. Тя е един вид вертикал на властта, като на върха стои върховният началник - в ,,държавата на Христос" това е Бог, а в ,,земният град" това е монархът, или избранникът да води държавата.
От еволюционна гледна точка, йерархичната система е най-устойчивият начин и модел за оцеляване. Тя (йерархията) е позната на света още преди съществуването на човечеството. При омарите и до днес се наблюдава сложна система на йерархия, която датира отпреди появата на дърветата!
Смесвайки теологичната и еволюционната гледни точки за йерархията, виждаме нейната перфектност.
Йерархията предоставя и осъществява координираност на организацията, благоденствие, защита и осигурява оцеляването на вида и рода.
-,,Това, което прави държавата държава, са юридическите норми, чрез които върховната власт и народът се свързват в йерархичен ред на заповед и подчинение. Ако мисловно премахнем тези правни норми, понятието държава ще рухне."
-Едгар Льонинг (1843-1919).
Изводът, който трябва да направим от това, е несъмненият процес на социална и юридическа еволюция на йерархията. Но най-важното, което трябва да научим от думите на Льонинг, е че нещото, което държи, сбира и обединява множеството в организирано общество, а него в стабилна система-държава е йерархията.
От всичко казано дотук, можем да изведем няколко отговора на изначалният въпрос - какво и защо обединява множеството в името на някакво благо и кое е това благо?
Това, което обединява хората (отделните индивиди) в общество е метафизичният и абстрактен дух на природата, духът на човека, или Божия дух, които няма как да бъдат доказани, нито опровергани. Те съществуват на едно подсъзнателно, биологически закодирано и абстрактно ниво, което не би могло да се опише, но може да се наблюдава. Човеците по природа са социални същества и целият бит на човешкият род е, така да се каже, история на колективно съжителство, което с течение на времето преминава различни фази на развитие. Това е един динамичен процес на социалната еволюция, която в продължение на хилядолетия е водила човешкото общество напред. Несъмнено това трябва да е в резултат на някакво желано благо, благо, което е също толкова трудно за откриване, колкото и за постигане. Това благо не е просто материалното благоденствие на нацията и обществото, но и неговото духовно и нравствено благоденствие. Това благо никога не се постига, иначе историята щеше да приключи и социалният и иновативният прогрес щяха да станат или ненужни, или напълно завършени. Това благо, по-скоро се намира в някакво абстрактно ,,там и тогава", отколкото ,,тук и сега", или ,,скоро и недалеч".
Може би именно тази абстрактност на това благо е движещата сила, самодостатъчният мотив за всяка мотивация и прогрес, които движат историята напред, по нейният дълъг път към вечността. Вечност също толкова абстрактна, колкото и това благо. И може би именно това благо, в чието преследване се случва всичкият прогрес, който влияе на обществото и несъмнено може да се нарече общо благо.
Този процес може да се характеризира и като парадокс, тъй като в преследването на това общо благо се постига общото благо, без то да бъде изцяло постигнато, в който и да е било период в миналото, настоящето и бъдещето.
Това е вечна спирала на преследване на едно абстрактно благо, което не е тук, нито сега, а някъде там и тогава - там и тогава, които едва ли някога ще се превърнат в тук и сега, но винаги ще бъдат движещата сила на всичко и всички, които искат да пристигнат в това място, което абстрактно наричаме общо благо. Това е може би вечната борба на душата със фактът на човешкото, земно битие, борба, която промени, променя и винаги ще променя историята.
Както е казал великият древногръцки мислител Платон (427-347 г. пр. Хр.) -
,,Държавата възниква понеже всеки един от нас не може сам да задоволява себе си, а се нуждае от много неща."
Или както още Аристотел (384-322 г. пр. Хр) разсъждава - ,,Държавата представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо..."
Но можем ли да разберем кое е това благо, което обединява хората в общество и обществото в държава? И още повече, можем ли да разберем защо това благо е причината и защо това обединение е начина?
Според мен е редно първо да разберем как се достига до това обединение и идеята за благото.
Проследяването на процесът на формиране и обединение на различните общности и народи е критичен в намирането и даването на отговор на този сложен въпрос.
От известните нам източници за формирането на обществата и държавите са сферите на историята, философията, религията и еволюционната теория.
Започваме от първите две категории, и по-специално с разсъжденията на Аристотел -
-,,Държавата е завършена общност, съставена от няколко села, която, така да се каже, вече е достигнала предела на пълната самодостатъчност и е възникнала заради съхранението на живота, но съществува за да може да се живее добре. Затова и всяка държава е по природа, щом и първите общности са по природа."
Разсъжденията на древногръцкият философ са от огромна важност за разбирането ни на обществото и държавата и до днес.
Оттук, както и от историческите факти, излиза, че преди формирането на едно обединено, хомогенно, съгласувано и организирано общество и в последствие държавата, са съществували т.н. първи или още първични (първобитни) общности. Тези общности се характеризират с неголям брой членове и ограничена територия на битие. Както и архаична първична система на управление, водена от вожд-баща на племето, или шаман-закрилник на племето.
Техният бит е пряко свързан с културата и религията им.
В древните и пред-античните (първобитните) общности се среща култът към предците, както и култът към тотемите, които от своя страна могат да олицетворяват някой или множество митични прародители или митологизирани, някога живели хора в божества.
Това, което свързва всички тези първични общности е тяхното начало. Тук ще ни са нужни познанията на историята, религията и еволюционната теория, събрани в едно.
В началото на всяко племе стои родът или кланът, а в началото на всеки род/клан стои семейството.
В познатото нам начало на човешйия род стои семейството, което с течение на времето се умножава по две линии - кръвосмешение и смесване с друго семейство.
Така възникват и първичните общества. От семейството произлиза родът, а от разширеният род и/или смесването мъ с други родове - племето.
Племето от своя страна, при своето обединение, или пък смесване с друго или други племена образува народът, който от своя страна вече притежава коренно различни по количество и съдържание виждания, вярвания и възприемания за себе си и околният свят.
Когато даденият народ възприеме себе си като едно общо понятие и единен организъм, то той преминава към фазата на организираност и създаването на едно общо народно общество, което поражда и нацията и държавата, в лицето на организирано народно/национално общество.
-,,Държавата е съюз на народа, поставен под една върховна власт, за защита и подкрепа на всички духовни и материални блага и особено за осъществяването на правото за справедливост." - Фридрих Юлиус Щаал (1802-1861).
В своят генезис и смисъл националната държава стои като стожер на това, което я е създало - нацията. А тази цел и дейност се проявяват чрез преследването на националните интереси на дадената държава.
Разбира се първичните държавни образувания не са това, което са например средновековните и съвременните. Това е добре описано от Йохан Каспар Блунчли (1808-1881) - ,,Държавата е политически организирана народна личност на определена земя."
От което произлиза, че държавата като организъм еволюира от респективно първична-до модерна, или още политическа. Или още казано, народната воля се изразява в политическата дейност на държавата.
-,,Държавата е персонификация на народа." - Реймън Каре дьо Малберг (1861-1935).
И още :
-,,Държавата е обединено в народ общество, уседнало върху определена територия и подчинено на една самопроизводна суверенна и правнопринудителна власт."
-Любомир Владикин (1891-1948).
Можем и да разширим кръга от познание и описание на обществото, нацията и държавата, като включим и религиозно-теологическите концепции и възприятия за това.
За тази цел се обръщам към съчиненията, разсъжденията и концепциите на блажени Августин, и по-специално за концепцията му за ,,двата града".
В своето произведение и шедьовър на християнската философия на историята блажени Августин (354-430) описва и сравнява два града - ,,Божия град" и ,,Земният град", които по същността си и по думите на блажени Августин са също и държави, респективно ,,държавата на Христос" и Римската държава (било то в нейният царски, републикански или имперски тип).
Въпречи, че в произведението си, блажени Августин противопоставя двата града, то те са наразривно и взаимно свързани, като раздялата им ще бъде по време на Страшния съд. Блажени Августин все пак, макар и не това да е била целта му, е направил и дал оправдание на ,,Земният град" и всяка власт, която той има и излъчва, блажени Августин пише, че земната власт се дължи единствено на Божието благоволение, за една или друга цел. Блажени Августин пише - ,,те (градовете) са вплетени, дори преливат един в друг и границите им ще останат невидими, докато Последният съд не ги раздели." (I, 1.35).
Това се потвърждава и от теологическото схващане за добрите, които отиват в Рая (Божия град), когато напуснат този свят (Земният град). Тук може и да разширим това схващане като се върнем мисловно назад във времето и си представим сътворението.
-Бог създава и нарежда света (и вселената - всичко тленно) и поставя един ред, който ние наричаме естествен ред на нещата, противно на хаоса и анархията, които се срещат при липсата на ред (респективно държава).
-,,Държавата е божието шествие в света (...) Тя е дух, който се самосъзнава и осъществява божественото на земята. Именно това божествено в държавата е основа на неограничената й власт върху индивидите, които намират в нея пълното развитие на своето нравствено същество. Този божествен характер е свойствен на всяка държава, добра или лоша, добре или зле устроена. Има ли държава, има и божествен елемент в нея. Колкото и да е несъвършенна, тя все пак е държава и запазва своята същност. Тя винаги е реалният образ на нравствената идея, винаги е божествена."
-Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831).
Думите на Хегел пасват идеално в теологическото направление на анализа на държавата и народа.
Може би това ,,божествено", този ,,божествен елемент" в държавата е именно редът и йерархията, които тя създава, или в случай, че ги е наследила - прилага и налага.
В този смисъл, можем и да търсим ..Божия ред" на земята в лицето на установеният от държавата ред. Още повече, че от теологична гледна точка, грехът изобразява хаосът, дисбалансът и анархията както в тленното, така и в нетленното битие, а негов (хаоса, анархията, дисбалансът) баща е дяволът.
Но както блажени Августин разделя ,,Божия град" от земният, така и ние се фокусираме върху това тленно тук.
За тази цел ще си послужим с определението на Лоренц фон Щайн (1815-1890) :
-,,Държавата е най-висшата материална форма на личността. Тя носи в себе си своята същност и своето основание. Тя подобно на човешкото Аз, не може да бъде нито доказана, нито основана. Тя съществува сама по себе си и не може да се изведе от нищо друго. Тя е могъщият факт, че човешката общност има свое самостоятелно и самодейно съществуване, вън от волята и над волята на самата общност."
Думите на фон Щайн са показателни за както абстрактната и духовната същност на този ,,факт", който е държавата, така и за неговата материална манифестация и олицетворение.
И може би това е то, преливането на ,,Божия град" и ,,Земният град", за което говори блажени Августин!?
Но въпросът за държавата а и за обществото, както и за човешкото битие изобщо, е невъзможен когато е разглеждан само в една светлина. И тъй като вече обърнахме достатъчно внимание на религиозната основа, то е време да погледнем и еволюционната. Разбира се, невъзможно е и тя (еволюционната) да даде недвусмислен отговор и смисъл на засегнатата тема за човешкото битие в най-съвършената му форма, то затова обединяваме еволюционното с религиозното.
Нищо в историята, било то от човек, животно или насекомо не е постигнато с усилията на единствен индивид, а само чрез обединените усилия на множеството индивиди.
В своята еволюционна и еволюционистка форма, държавата се явява най-висшата форма на рзумна организираност, на който и да е било вид.
Държавата-пише Адолф Менцел (1857-1938)-е общността от уредбите които служат за образуване на колективната сила на народа и за разполагането на тази сила.
В този смисъл, държавата се явява най-висшата форма на йерархична организация позната на историята.
Още от древни времена, човекът се е стремил да изрази себе си чрез колективният труд и усилия на всички.
В битието на първобитните хора се среща разделение на труда. Респективно - здравите и силните мъже са били избирани за ловци, войни и водачи на общността (ако е възможно да се говори за каквато и да е било общност в онези времена), а по-слабите мъже са били оставяни в лагера, или поселището. Жените от своя страна са били предназначени за събирачи, готвачи и да отглеждат децата на племето.
Този първобитен, а може би и примитивен тип организация е оставил трайна следа в битието на човечеството и организацията и разделението на труда и до днес. С течение на времето, усвояването на повече и нови ресурси и знания, както и с нарастването на населението на дадена общност или племе, то се появява и нуждата за по-сложна организация на обществото, респективно и по-усъвършенствано разделение на труда.
Този процес само засилва системата от йерархии, които съществуват и днес. Но тази система не е нещо, което човекът е измислил или създал, а съществува от самото сътворение на света.
Йерархичната система може да се разглежда по две основни направления
-Теологично и еволюционно.
От теологична гледна точка, йерархичната система е най-справедливата и добра система за организация. Където всеки и всичко знае своите длъжности и своят началник. Тя е един вид вертикал на властта, като на върха стои върховният началник - в ,,държавата на Христос" това е Бог, а в ,,земният град" това е монархът, или избранникът да води държавата.
От еволюционна гледна точка, йерархичната система е най-устойчивият начин и модел за оцеляване. Тя (йерархията) е позната на света още преди съществуването на човечеството. При омарите и до днес се наблюдава сложна система на йерархия, която датира отпреди появата на дърветата!
Смесвайки теологичната и еволюционната гледни точки за йерархията, виждаме нейната перфектност.
Йерархията предоставя и осъществява координираност на организацията, благоденствие, защита и осигурява оцеляването на вида и рода.
-,,Това, което прави държавата държава, са юридическите норми, чрез които върховната власт и народът се свързват в йерархичен ред на заповед и подчинение. Ако мисловно премахнем тези правни норми, понятието държава ще рухне."
-Едгар Льонинг (1843-1919).
Изводът, който трябва да направим от това, е несъмненият процес на социална и юридическа еволюция на йерархията. Но най-важното, което трябва да научим от думите на Льонинг, е че нещото, което държи, сбира и обединява множеството в организирано общество, а него в стабилна система-държава е йерархията.
От всичко казано дотук, можем да изведем няколко отговора на изначалният въпрос - какво и защо обединява множеството в името на някакво благо и кое е това благо?
Това, което обединява хората (отделните индивиди) в общество е метафизичният и абстрактен дух на природата, духът на човека, или Божия дух, които няма как да бъдат доказани, нито опровергани. Те съществуват на едно подсъзнателно, биологически закодирано и абстрактно ниво, което не би могло да се опише, но може да се наблюдава. Човеците по природа са социални същества и целият бит на човешкият род е, така да се каже, история на колективно съжителство, което с течение на времето преминава различни фази на развитие. Това е един динамичен процес на социалната еволюция, която в продължение на хилядолетия е водила човешкото общество напред. Несъмнено това трябва да е в резултат на някакво желано благо, благо, което е също толкова трудно за откриване, колкото и за постигане. Това благо не е просто материалното благоденствие на нацията и обществото, но и неговото духовно и нравствено благоденствие. Това благо никога не се постига, иначе историята щеше да приключи и социалният и иновативният прогрес щяха да станат или ненужни, или напълно завършени. Това благо, по-скоро се намира в някакво абстрактно ,,там и тогава", отколкото ,,тук и сега", или ,,скоро и недалеч".
Може би именно тази абстрактност на това благо е движещата сила, самодостатъчният мотив за всяка мотивация и прогрес, които движат историята напред, по нейният дълъг път към вечността. Вечност също толкова абстрактна, колкото и това благо. И може би именно това благо, в чието преследване се случва всичкият прогрес, който влияе на обществото и несъмнено може да се нарече общо благо.
Този процес може да се характеризира и като парадокс, тъй като в преследването на това общо благо се постига общото благо, без то да бъде изцяло постигнато, в който и да е било период в миналото, настоящето и бъдещето.
Това е вечна спирала на преследване на едно абстрактно благо, което не е тук, нито сега, а някъде там и тогава - там и тогава, които едва ли някога ще се превърнат в тук и сега, но винаги ще бъдат движещата сила на всичко и всички, които искат да пристигнат в това място, което абстрактно наричаме общо благо. Това е може би вечната борба на душата със фактът на човешкото, земно битие, борба, която промени, променя и винаги ще променя историята.
Тагове:
Великолепно представяне на футболистите ...
Президента Радев да свика съвета за наци...
Американските родители също не желаят да...
Президента Радев да свика съвета за наци...
Американските родители също не желаят да...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3284