Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
26.01.2023 19:34 - Поражението на ВСУ в Соледар, раздвижването на украинския фронт и защо руската армия не трябва да се подценява
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 1094 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„…Русия е свикнала да се бие докрай. Тя го направи с Наполеон и Хитлер. Би било абсурдно да се мисли, че Русия загуби или че нейните военни са некомпетентни… (Жозеп Борел, ЕС)”

Това е една от малкото мисли на главния европейски дипломат, с която бих се съгласил. Действително, Русия не губи войната нито сега, нито пък губеше през изминалите единайсет месеца. Впрочем, съгласието ни се изчерпва дотук. Евробюрократът доразвива мисълта си и прави удивителен извод – Украйна трябва да получи повече и по-мощно оръжие.

Тоест Борел сравнява НАТО с Хитлер, който бе победен от руснаците, и прави извод, че Украйна трябва да получи оръжие. И защо тогава е нужно ново оръжие щом Зеленски ще повтори съдбата на Наполеон и Хитлер? Логика в това няма никаква.

Изобщо през последните дни в Брюксел се засуетиха и направиха някои доста интересни изказвания, които малко разредиха ежедневния поток пропагандистки щампи в западните медии. Даже от Европейския съвет заявиха, че следващите 2-3 седмици ще са ключови и може да определят хода на войната през цялата 2023г. Причината за тази суета е прогресът на руските войски в Донецка област, които успешно настъпват въпреки че западните „експерти” успяват виртуално да разгромят и погребат цялата руска армия по няколко пъти седмично.

Соледар засега е най-шумният резултат от раздвижването на донецкия фронт. Впрочем, мнозина така и не разбраха какво се е случило, тъй като за градчето или не пишат нищо, или лъжат, че той още е под украински контрол. Истината е, че градчето, разположено на запад от Донецк и на север от Бахмут (Артьомовск), вече почти от две седмици е под руски контрол. От там вече има много репортажи с купчини трупове на украински войници, но от Киев едва вчера заявиха, че са се „изтеглили” и заемат позиции в покрайнините му, попътно твърдейки, че са унищожили много вражески войници.

Естествено, украинския вермахт никъде не се е изтеглял, а бе разбит от бойците на ЧВК Вагнер. Освен това украински войски няма нито в Соледар, нито в покрайнините му, тъй като фронта вече се придвижи на запад. Заявленията, че украинците са унищожили много руски военни също е лъжа, тъй като именно Киев понесе колосални загуби, прахосвайки няколко свои боеспособни бригади, с които се канеше да настъпва в Запорожската област и в северната част на ЛНР. Зеленски отчаяно се опитваше да запази Соледар, хвърляйки все нови и нови части в соледарската месомелачка, но и това не му помогна. В крайна сметка загубите в жива сила се оказаха толкова недопустимо големи, че на украинското командване се наложи да обяви извънредна седма вълна на мобилизация. Тя обаче вече предизвика скандал, тъй като украинските военни буквално задържат мъжете по улиците и насила вкарват в армията дори пенсионери и инвалиди, само и само да си изпълнят бройката.

Впрочем режимът на Зеленски изобщо не се вълнува колко украински войници ще загинат в името на това украинския президент да си направи личен пиар и да изпълни разпорежданията на западните спонсори начело със САЩ. Ако ще украинската войска да загуби петстотин хиляди души, Зеленски просто ще нареди на генералите си да наловят още половин милион мъже. И Киев, и Вашингтон разглеждат украинското мъжко население като евтин разходен материал без да се притесняват за последствията, въпреки че Украйна и без това е в ужасяваща демографска криза (за 30 години населението на страната намаля наполовина).

Тактиката на Киев е достатъчно проста – чрез постоянните мобилизации те набират ново пушечно месо, което запълва дупките по фронта, образуващи се в резултата на ударите на руската артилерия и авиация. Мобилизираните украински войници са лошо подготвени и слабо мотивирани и гинат в промишлени количества, но успяват да спънат движението на руските войски. През това време, докато руските части са заети със щурма на поредното укрепление, украинското командване трупа резерв в тила си, за да може след определено време да организира с негова помощ голямо медийно настъпление по примера на операциите в Харковска област и Херсон миналата година. С тези локални настъпления войната не може да се спечели, но и целта им не е толкова глобална. На Зеленски настъпления и медийни победи са нужни, за да може да удържи падащия си рейтинг и да остане на власт, а на Вашингтон настъпленията са нужни, за да оправдае огромните суми, които се наливат в Украйна (повечето от тези финанси реално не стигат до Украйна, а се вливат в американската икономика или влизат в нечии корумпирани джобове).

Именно защото Зеленски и обкръжението му търсят на първо място пиар ефекта, украинската армия търпи такива огромни загуби на донбаския фронт и след Соледар скоро ще загуби и съседния Бахмут, който вече е приклещен по фланговете. Киевската пропаганда дълго време създаваше на Бахмут (Артьомовск) образа на непристъпна крепост символ на украинския боен дух, с което си вкара автогол. Зеленски иска да звучат само победоносни теми в украинското медийно пространство, затова изпраща към града все нови и нови подкрепления, които попадат под смъртоносните удари на руската артилерия. Процесът се повтаря постоянно и затова украинските морги и болници са препълнени, което пък предизвиква недоволството на военното командване, настояващо за изтегляне от града. Политическите интереси на Зеленски обаче влизат в конфликт с военната необходимост и затова украинските части продължават без полза да се топят в Бахмут вместо да се насочат към други по-важни участъци на фронта. Американците също виждат тази безнадеждна ситуация и, по данни на щатската преса, се опитват да убедят украинския президент да заповяда изтеглянето на военните си докато още не са се оказали обкръжени и унищожени.

При всички положения Бахмут скоро ще престане да е украински – дали след битка с ЧВК Вагнер или украинските части все пак ще получат разрешение да отстъпят, засега не можем да кажем. Показателно е как украинците се опитват да скрият поражението си край Соледар. Първо разправяха, че се канят да напуснат града защото той няма никакво значение, после лъжеха дни наред, че продължават да го контролират, а накрая дискретно признаха пред западните журналисти, че са го загубили. Бахмут по някое време го очаква същата участ и Зеленски ще трябва да се оправдава, разказвайки за успешно „прегрупиране”.

В проукраинските медии (включително българските) за Бахмут сигурно няма и да напишат, тъй като това би ударило по непобедимия образ на украинската войска. Ако масовия зрител осъзнае, че украинския вермахт всъщност губи войната, веднага ще възникнат логични въпроси защо народа трябва да търпи последствията от санкциите и се харчат бюджетни милиарди за оръжие, което не може да промени хода на войната.

Зимата и пролетта на 2023г. обещават да са особено горещи и ще видим как двете страни едновременно настъпват на разни участъци от фронта. Руските войски би трябвало окончателно да ликвидират украинската групировка в Донбас и да проведат няколко паралелни настъпателни операции. Украйна пък в момента трупа резерв, с който да се опита да настъпва през пролетта. При това САЩ в лицето на Байдън публично поставиха задача на Киев да настъпва на юг към Крим, колкото и самоубийствена да е подобна идея. Но американците не ги интересува колко украинска кръв ще се пролее, те вече хвърлиха над 100млрд. долара в украинския конфликт и искат резултати.

Мир не може да настъпи, тъй като нито Киев, нито неговите западни спонсори искат да прекратят войната. По-точно те са готови на мир, но само ако е на западни условия, игнорирайки интересите на Русия (главното западно условие е Русия да капитулира). С подобни нагли ултиматуми Москва естествено не може да се съгласи, затова войната ще продължава още дълго. Поне докато Киев може да продължава да мобилизира нови порции пушечно месо. Пролетното настъпление на украинците според плана на САЩ – ако се окаже успешно – би трябвало да постави Путин в трудно положение и да го принуди да приеме условията на Запада.

Впрочем, дори в крайна сметка Русия да победи на бойното поле, нанасяйки на украинската армия съкрушително поражение, ние просто няма да узнаем, защото журналистите няма да напишат за това. В медиите ще се повтарят едни и същи рефрени – руската армия е слаба и не може да воюва, украинците са невероятни и ей-сега ще спечелят. И санкциите ей-сега ще проработят, буквално ей-сега. А междувременно можете да купите още американски танкове и самолети. Пари за пенсии и заплати няма, но за американско оръжие винаги може да се намерят няколко излишни милиарда.   

 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3214184
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031