Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
25.03.2017 17:11 -
Войн
Автор: varg1
Категория: Други
Прочетен: 891 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2017 17:11
Прочетен: 891 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 25.03.2017 17:11
И гняв се криеше зад нейните очи..болка и тъга..скрити под красивото и щастливо нарисувано лице,а сърцето..оплетено в бодливите тръни на живота..и с времето стават все повече и повече ..и притискат красивото сърце,а то нали не е от камък..и то чувства болка и него също го боли,но не скланя глава човекът,който го носи..войн можеше той да се нарече,колкото повече го стягаше отвътре..толкова по-голяма сила показваше отвън.и дори отвътре да кървеше..усмивката продължаваше да грее на нейното лице..само тя знаеше,какво и е отвътре,какво чувства наистина..болката,гнева, рядко радостта и доста често тъгата..всички чувства така до болка познати,но не позволяваше на другигите да видят,че има слаба страна..мислеха я за силна.. даваха я за пример,а тя бе просто едно объркано младо момиче..видяла от живота доста лоши неща..научена да не показва слабост и пред никой да не свежда глава..такава я направи живота ..не просто цвете ,тя беше истинска роза..опасна и бодлива..красива,но все пак и ранима силен човек,а отвътре младото тъжно и наранено момиче,но не показваше страх..не показваше слабост..и винаги продължаваше напред..не искаше хората да я познават,защото знаеше,че щяха да я наранят, а от толкова много изпитана болка..тя често си мислеше,че ако позволи на някой отново да я нарани този път можеше да бъде за последно,фатално последната незаслужена капка болка от някой,които твърдеше,че го е грижа за нея и никога ни би я наранил ..затова предпочиташе да демонстрира сила и кураж,които започна да вярва,че притежава..защото ,ако хората знаеха,колко слаба бе всъщност ..отдавна да са я превърнали ..не в човек,а просто в спомен.. висящ спомен за нея ..заключен във въздуха..без живот,без душа..спрял на място..заобиколен от сенки..стоеше там все още..и напомняше за човека,който отдавна го няма..отдавна си беше отишъл,но и някак си..сякаш все още стоеше там..образ на човек от миналото..в това щеше да бъде превърната тя.. в някой,който на времето е давал твърде много ..без да иска нищо в замяна..получаваше само болка,но въпреки това не спираше да раздава добро..каменен спомен на който щеше да бъде издълбано нейното име..така,както цял живот хората дълбаят сърцето и душата и..но не се оплака,че животът я е превърнал в жертва..или,че хората постъпват с нея по определен начин..не е важно,какво се случва,но как е решила да го преиме е единственото нещо,което има значение за нея..това е малкото нещо,което може да направи света да изглежда различен..не решаваме,какво да ни се случи,но можем да изберем как да решим да го приемем..ще дойде ден в живота на всеки от нас..в,които ще осъзнаем,че сме загубили неща,само защото сме ги приели,като загуби..а не защото действително сме загубили нещо ценно за нас..истински важните неща..никога не се губят..дори и вече да ги няма те остават част от сърцата ни..част от нас..и ако решим да продължаваме да ги ценим, да ги обичаме и пазим..без значение,къде са всъщност,те завинаги остават с нас,защото така сме избрали да го приемем..а почти винаги в живота..това е малкото нещо..тънката граница..между това да сме щастливи и между живот облян със сълзи и изпълнен с тъга..усмивката в трудни моменти означава,че сме по-силни от това,което ни се случва,че имаме надежда и знаем,че един ден ще сме по-добре..усмивката във всяка ситуация..означава ,че сме победили,защото не сме позволили на дадена ситуация да ни отнеме радостта,а въпреки всичко,което се е случило сме имали силата да се надяваме и сме се научили да печелим дори тогава,когато губим..за едни,когато губят е загуба..за други тази загуба е ценен урок...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71347
Блогрол