Когато падна „Желязната завеса”- Изтокът на Европа, беше загубил- Студената война! Това не му се каза, честно, нито, му се обясни, защо трябва, да търпи лишения и тежки години, като „лечението” на Германия и победените й съюзници, след Втората световна война. В бившият кКомунистически блок- това стана,чрез „декомунизазия”, лустрация, принудителна реконструкция на стопанството, социално и общностно разграждане и "пренасочване" към нови процеси- в обществата и държавите. Предложи се- известен  компенсаторен механизъм, на Плана „Маршал”-с приемането, на повечето, от бившите загубили страни- в „ЕС” и „НАТО”. И там- естествено, не бяхме и не сме- третирани еднакво, действа правото на „тихото” вето- на старите страни- членки, защото не е ликвидирана- все още, границата, между победителите и победените в последната война. Обществата на Изток, се депопулизираха, поради икономическите реформи и естествената трансформация и миграцията, към новите центрове и се освободиха големи територии, които сякаш- „очакват някому,  да бъдат предадени, продадени или спазарени за някакви емигранти”. Това е илюзия, поради бюрократичната слабост и институционалната немощ на Брюксел. ”Брекзит” беше, инцидентът за „подсещане”, а сега- идва и последващото, високомерно отношение на Путин и Тръмп. Европа няма, друга алтернатива, освен, да се консолидира и сплотява(федерализира), а не да губи територии или да се обезсърчава и разпокъсва.Още, по- пагубна, ще е идеята- за „Европа на нациите”, с която опитват да ни залъгват,  разните,”евроскептици”- което си е, чист, Евфро- конфедерализъм. На това, трябва да противопоставим- идеята за нов Европейски суверенитет, гарантирн от колективната сигурност, на държавите- членки.

   Необходима ни е- нова енергия и тя не може, да не дойде- от Изток и от бившите, "загубили"- Студената война. Когато, те се почувстват, достатъчно „европейци” и когато надскочат, вътрешните си проблеми и атавизми от „предишното” и погледнат всичко, от по- високата си, нова- Европейска камбанария, нещата ще се получат. И ще имаме удовлетворение- от направеният "избор".

   Когато- „писъкът” на агнетата и кокошките, в Странджа, събуди и предупреди- "Рим" и Брюксел, то ще разберем, че нещо ново, наистина, се е случило и се е появил феномена- на Европейския суверенитет.

   България се чувства, в периферията, на Империята и в стрънището на Европейското, общо културно пространство(изолирана и поради азбуката си), но не така стои въпроса- при условие, на наличен- Европейски суверенитет. При съвременните медии, свободен интернет и фейсбук- това е само- илюзия! Ако – телевизорът ви е „запълнен” и досаден- с туловищата на Борисов, Пеевски или Домусчиев, вече, можеш да "обърнеш" - на друга, Европейска програма или да влезеш в българския Интернет, където – тези „одеозни” фигури и „исполини на мъдростта”, „шествуват”, само, като– карикатури и със своята, несъстоятелност!

„Паралелната” реалност- е истинска и също, абсолютно реална- едната, се е„ "задръстила” в хладилника, в работата ти, ежедневието и в националната програма на телевизията ти, но, извън тях- реалността- е с други мащаби (много по– големи и пан- Европейски измерения, в които, споменатите, вече- „антагонисти”- приличат, по- скоро на смешници и дребни тарикати, като първообраза си- Бай Ганя и синдромът, „Булгар, Булгар..”).

 Българите, все още, оплакват децата си- заминаващи на Запад, да учат или работят и не чувстват- Европа, като „своя”, а оттам идва и постоянното „пораженство и чувство за апокалиптичност”, с което, се приема, всичко ново и променящото живота ни. Има рефлекс, срещу всичко, идващо от "Победителките" и Запада- и искаме, да сме , на нож или да е- като пъклен план срещу „майка”- България?! Но истината е, че никоя Империя, ако- въобще, Европейската, е вече, такава, не се отнася зле- към периферията си- напротив, хвърля ресурс, там, нещата да изглеждат, по- добре, за да блазнят, околните и наобикалящи- „варварски пълчища”. Мястото на "границата" е винаги, най- сигурно, защото Империята, не е, като- нормалната държава- и тя може да се разпада- само от Центъра и в Центъра си, а не откъм- границата, освен, при някави, много по- сериозни, военни трусове или колосални бедствия- както, например, това е станало, пак  с „нашите”, две родни Империи, в древността- Троя и Микена.

  Не бива, да отчитаме децата си, емигрирали, към по-добър живот, като „загубени” за нацията, нито да се чертаят, някакви  черни картини на нереалистични „апокалипсиси”, това са, явните прояви на „чувството за поражението, отвън..” и пренаселването на екрана, който ползваме, на български, заради- Борисовците, Пеевскитата  и Домусчиевците..

   Ние сме си , били "Вторият РИМ" (Сердика е била, фактически такъв), а сега, ние сме си, вече- БРЮКСЕЛ и решението на проблемите ни, няма да дойде от другаде, освен, от нас, самите (това, което българите, най- много мразят, да решават- сами и да протестират, когато има нередности и не се случва, това, което трябва да се случи!).

  Европредседателството ни, беше „отчаян опит за помощ”, отвън- за силов "внос" на „франчайз”, за справяне, с проблемите, но Борисов и компания го превърнаха в чалга, софри, надпиване, корупция и празни воаяжи, защото, те са си, от Кастата, която, си я знаем, че- „толкова си може..”, от поне. 45- 50 години, насам(или са, фамилно- родови „кадети”- на същата).

    Изминалите, 30 години, след 1989 г., се оказват, до голяма степен- пропиляни, освен: с членството ни, в „НАТО” и „ЕС”, защото, почти, никаква принадена стойност, не успяхме да прибавим, към предишното ни състояние, благодарние- на НЕЖЕЛАНИЕТО ни, въобще, да се променим и да си сменим – "чипа" и „елита”!

Съвременният консерватизъм, не е това! Той не идва, дори- от днешната- ни неясна  Съвременност, а е изграден, в традицията от миналото. „Европа на регионите и общностите” е много различна, и от „конфедерализма”, и от Съобществото, на многото „национални орди”, което ни предлагат, Евроскептиците, като алтернатива. Скептицизмът, трябва да ни „звънва”, само, по отношение- на бързината и обхвата на процесите, а не, по отношение, на посоката на движение- да не бъркаме, отновоили да тъпчем на едно място.

 Имаме- и двата, паралелни, хронологически примера- на еврейското общество, от времето, на завоеванието на Римската империя в Юдея и Христос, което, не приема, изобщо- интеграцията с Римското и е погубено, поради това, от реалностите на времето си, въпреки, че Исус, му „дава шанс”, с  думите си: ”Кесаревото- Кесарю, а Божието- Богу”. А в същият момент, темпорално- имаме и „родният” ни, „успешен” пример, на Римските провинции- Тракия, Мизия и Македония(частите от  днешна България), които приемат Империя, като „своя’- и получават, превилегия- да ”посочат” от недрата си (!)- тринадесет, от двадесетте й, последни императори..! Йерусалим е разрушен, а Израел е затрит- за повече от 2000 години, а Сердика, Търново, Видин, Рим и Констатинопол (но, с много уговорки, за да не личи, много- Плана) са ситуирани, без причини, за ревност, в своя- „нов” Брюксел.

 Няма я, засега, само, свързващата фигура, на Императора-„Тракиец”, защото, родният ни „елит”- се вглежда, само, в националния телевизор и в хладилниците си, а не иска, да потърси- европейските и световните аналогии и ценности, за да посочи добър кандидат- а неговият профил..вече, много изпъква и не ни трябват по- добри ориентири - за да се сетим- за Него. Не е нито- Маркон, нито- Орбан, нито- като Клаус Йоханес..

България е земята, не- на периферията, а на „контактната зона”, едно от „световните убежища”(белязано с трите лъва на Герба), но, не е мястото- за бежанци или икономически емигранти и авантюристи, а е земята, за успокояване, „темповете” на живота, от останалата Европа, който е много забързан- поне, в Западното общество. България е- „пристанището” и „летището”, които, постоянно се продават, при това- много евтино, защото родният ни елит , няма, самочувствието или чувството си, за собственост, геополитика и стратегическа стойност на тези - Божии дадености. Този „елит” е хибриден, и самият, е измислен и инкубиран, в Лабораториите на Москва или Сорос, при това, без всякакъв суверененитет или контрол.. на българския фактор!

   Европа не е много единна, адекватна и се диви, на пренебрежението на Тръмп и Путин, които й нанесоха–удар с „лакътя на конкурента”, в слабините. След „Брекзит”, нещата, стават, повече, от ясни- трябва ни една- единна, федерална, утилитарна, консервативна и дори- леко национал-„абсолютистка” Европа, в която Лидерите, не трябва- да изглеждат на Бойко Борисовци, Юнкер, Меркел или Пеевски, а да са, като- Тръмп и Путин- и да имат куража, да им „тропнат”, по масата,на последните, двама- като израз на НАШИЯ, ОБЩ ЕВРОПЕЙСКИ СУВЕРЕНИТЕТ!

Заблеяла е, „ОВЦАТА”, Българска, та да стрестне-широките двори, на Града Брюксела и околие!

Николай Гацев  (по мотивите на: Едмънд Бърк, Томас Пейн, Томас Джеферсън, Джереми Бентъм и Джеймс Медисън)                                            

Брюкселското зеле, Яшари-ланд, София,   20.07.2018 г.