Днес е 14-ти Юни 2015 г. и отбелязваме, след 92 години- един трагичен ден за българската демокрация- тук- в Славовица.

   На 09. 06. 1923  в Царство България е извършен държавен преврат и е свалено насилствено правителството на БЗНС, с министър- председател Александър Стамболийски. Няма да влизаме в дискусия за проблемите на земеделското управление 1919- 1923 г., защото то, според нас, много прилича на събитията и на кризата в България 2009- 2015 г. и точно повтаря развитието на основните дейци или персонажи. Има пълно и остро разделение на обществото: на „фили / фоби“,  социално, със;овно и дори териториално противопоставяне, неясна външна политика, демонизация на малцинствата и геополитическа борба за надмощие на големите световни сили, която се реализира на територията на страната. Премиерът Стамболийски, с оглед на резултатите от Първата световна война явно е бил поел ангажименти явно и към двете страни и е бил напрактика обречен на трагичен край. не само - и то не само поради сходството на чужд език на имената на Стамболов и Стамблийски. От една страна е агресивната Съветска Русия, която търси само поводи за „износ на Революцията си“, вътрешни конфликти и евентуална окупация на България, а от друга е пред-кризисна Германия с много широка агентура в региона и тиха експанзия на Балканите и Европа. Англия и зараждащият се нов фактор- САЩ застават зад борбата за наследството на  бившата Османска империя и реформите на Кемализма. България изглежда сама- победена и изоставена, но в някакъв странен вторичен икономически подем- на фона на цялостното чувство за идващата световна криза. Създава се фалшивият стандарт на т.нар. „Бон Европа“ и България участва в него- с парадоксален икономически бум и конвертируемост на своето неразвитие и необвързаност със световните процеси- въпреки „катастрофалността“ на политиката от последните "тогавашни" 25 години- с по-голяма територия- 7000 кв.км. (!) и увеличено население (предвид близо милионното преселението на българите от „старите“ земи на Македония, Западните покрайнини и Източна Тракия). В Царстовото тихичко си е отишла обаче и предишната „Епоха „Шова“ на Цар Фердинанд I- особен културно-политически национален баланс на интересите- с инверсията от „включването“ на новите кланове, общности и цели нови социални групи, развили се бурно в следвоенното общество.

На този фон – събитията от 1923 и периода до 1931 са част от един особен процес на консолидация на обществото- този път- зад концепцията за националната декомпенсация, избиваща в скрита вътрешна агресия между отделните части от държавата и в други деформации, които ще се проявят по-късно.

Великите сили се възползват от тези особености и през 1923 г. започват разиграването на своята замислена „сценка“. Успешното донякъде в социален аспект, но авторитарно правителство на БЗНС е свалено с военен преврат на скритата коалиция на „про-германски и про-съветски фактори“. Ако се вгледаме в биографиите на дейците на деветоюнските събития и на тези на техните жертви от периода 1923- 1930 ще видим явните черти на международната агресия към страната. Част от агентите на Руската Царска Охранка са минали на нова служба към Ленинова Москва- към НКВД и ЧК, други от тях са се „отказали“ и са дори приспани като сътрудници. Има и такива които са се превербували в Германия, а оттам идва и голямото попълнение на нов ешалон на изучилите се в зараждащият се нов Райх, които виждат  в общата съдба на двете страни в резултат на Първата световна война- като обща съдба и за в бъдещето. Катастрофата, която се разиграва, като цяло е до голяма степен психологическа и цялата й пагубна енергия- е иззета от енергията за „Включването“ на македонските и тракийските бежанци и от един зараждащ се естествен национализъм. Те са особен комплексиращ и рефлексиращ фактор, чието подценяване от Правителството на БЗНС му изиграва жестока шега. Съюзени, с вътрешната агресия на досегашното „Статукво“ и с грубата външна намеса, всички тези фактори заедно създават експлозивен синтез и привържениците на Стамболийски го "отнасят"- по Библейски или по-скоро, комплексарски, „след-робствено“- обратно на пословицата, че  „преклонената глава.. сабя не я сече..“! – като обществен оксиморон на конкретната случка в Славовица 10- 14.06.1923.. За евентуалният извършител и вдъхновител се спори много и истината е още далече от реалното и информирано обяснение. През 1914- 1919 са извършени няколко кървави, неясни и до днес, изстъпления срещу управляващите кралски особи в Австро-Унгария и Германия, от едната страна, както и разправата с  Романови и „бялата“ им съпротива, от другата. „Белият терор“ 1923- 1928 г. също е кръстен така неслучайно, а е явна ‚следа“- по методите и безпринципността си. Той е сходен на събитията и при двете големи европейски геополитически сътресения- значи е определено направляван оттам- и новост за картата на Царство България- като нетипична система на преследвания, репресии и дори начина на убийствата (виждам тук нещо като теренна суха тренировка за Катинската гора и Холокоуста ..?!).

   И днес, като сродник на сем. Ляпчеви, както и на други семейства от Демократическата партия и Сговора, с натовареност за 1923 г.-1931г. , 92 години по-късно, аз- Николай Гацев, искам да изтрия „Килоновото петно“- за събитията в Славовица и обезглавяването на премиера Александър Стамболийски- от 14. 06. 1923 г. Не случайно заинтересованите преиначават дори любимата стара македонска приказна на Андрей Тасе Търпев (Ляпчев) : „Со благо и со кротце- далеко ке стигнеш“, с нови, дописани, съчетания- „со малце кютек“ или „со бой по газо..“- реторика, нетипична за езика на Ляпчев, за неговата натура или за комплексираността на следреволюцинната македонската миграция. Дори тогавашното ВМРО  не е толкова разделено на „автономисти“ и на „върховисти“, нито пък това е било оективната основа за чистките и разправите в организацията и с други български фактори, а е било игра, наместване и ликвидации на агенти на НКВД  срещу Службите на бъдещия Райх, в борбата им едни срещу други- за установяване на българска нетърпимост между отделните части на обществото. Тази война продължава още поне 25 години- и носи на страната няколко последователни чувства за национална катастрофа и загуба на националната пълноценност.

   Поуката за нас, в една друга разделена и разкъсвана България  днес, е- че след 92 години, когато нацията ни- без обективна военна катастрофа е доведена до състоянието си от 1919 и на 1945 г. , не трябва да задълбочаваме конфликтите или да тръгваме към терор- един против друг, заради интересите на трети държави или геополитически сметки. България трябва да бъде възродена, защото все пак- Загубихме Студената война- колкото и да го премълчаваме.., а при новото ни членство в НАТО и в Европейския съюз е вече време и трябва да поставим не преразглеждане на нашето геополитическо положение- а да поискаме от „победителите“ : „Нов План „Маршал“- по подобие на Рекострукцията на загубилите южни щати от Гражданската война в САЩ 1857 или  следвоенна Германия (1945-1968 г.)

Николай Гацев            София-  Славовица 10.06- 14.06.2015

 *НЕ СЪМ УБИЕЦЪТ.. НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ