2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1431 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2015 09:48
/мой опит за “малка българска“ Геополитика/
Започва се вече и "тих" спор между Москва ("Третият Рим") и Константинопол ("Вторият Рим")- като геополитическа проекция на конфликта "Русия- Турция"..- сега за провеждането на Всеправославен събор (Свети и Велик всеправославен събор, какъвто не се e провеждал от 9-ти век и който може да направи пътната карта за обединението на християнската цивилизация - или ако Вартоломей надделее- към разединението, изгодно за Анкара..).. Давутоглу пише в своята книга "Стратегическа дълбочина", 2001 много и пространно за "приемството на Османската Империя с "Втория Рим"- от Рим- чрез Византия (Ромейската империя или на турски- "Ру"мили") и към Отоманското.. в Средновековието- та чак до днешна Турция, но пропуска другото по-пряко и непрекънато "приемство"- от Сердика ("Рим на Константин Велики") към Плиска- Преслав- Търново ("Градът на цЯсарят"- т. е. на "Цезаря") - и оттам- към Киев и Москва..?!- т. е. другият източен вектор и то по-логичен и актуален за Средновековието и след това- през Възраждането- та чак до модерните врмена. Ватоломей от кв."Фенер" в Истамбул показа с червен фенер, че между Православието и Турция- избира Турция, което е шамар за Москва, София и Атина.
"Мюсюлманската дъга" и "Полумесеца", спускани като димна завеса от Анкара и до днес явно се опитва да игнорира Гърция, България, Сърбия, Черна гора, Румъния, част от Албания, Кипър, Молдова, Украйна, Белорусия и Русия от приемството на Империята..- а това няма как да стане- особено ако приемем, че истинските езици на Империята са били латински, гръцки и еврейски (преминали в православните народи- като традиция), а именно Сердика е била считана от Константин Велики дори терминологично за негов „Втори Рим“- сигурно за периода- 306- 325 г., когато Той е „приел“ кръщението и решението да вземе християнството за официална религия на Империята- много след подобният "Едикт на Галерий" от 30. 04. 311 г. (пак написан в града Сердика), с който фактически е прието християнството в Римска империя(само 8 години след последният анти-християнски Едикт на Диоклециан от 303 г.). Идеята за „Втори Рим“ се ражда точно в Сердика и това няма как да бъде заобиколено от турските фактори и анализатори, както и на идеята за тогавашният “цезаро-папизма“, която също е родена тук, защото виждаме Цезарят, който мести столицата си и с нея- и духовния континуитет на Държавата, който го следва. Това е в пълно противоречие с традицията в Империята досега, която култово следва естествените граници на съответното култово разпространение.
Другата особеност, която става все по-актуална е фигурата на Цезаря (Царят), появяваща се внезапно отново след 1700 години(или след около 500- ако вземем краят на Второто българско Царство в 15 век- 1408 г. събитията с Шишмановите наследници) пак в София.. (новото име на Сердика и на Средец - от Средновековието) през 1908 г. – в рамките н Българското царство- за Балканите..- след неуспешни опити да се пръкне нещо такова в Сърбия ( „.Цар Душан..?!..), Гърция, Румъния („Тара Румъняска“, кадетните клонове на Кантакузини, Палеолози и др. във Влашко и Молдова) и дори Албания- “squpetari”(„пазителите на скиптъра на Царя..?!“). Интересно, че дори последиците от Първата световна война и Ньойският договор от 1919 г. не ликвидират нито окончателно Отоманската империя, нито посягат решително на амбициите на новото Царство..( макар и поокастрено- остава признато- като преден пост на "Вторият Рим"), очевидно антагонистично на нея и същевременно много близкостоящо до нея- напротив оставят ги в крехък пространствен баланс, сякаш за да решат те- самите, спорът си- кой да е приемник на Втория Рим. Цар Фердинанд I е първият български Владетел, който разбира този заложен антагонизъм, но не се счита готов за решителната крачка и се опитвапрез първите си дни като Цар- по-скоро да театрализира нещата- за да може поне да ги провери, предвид на многото компликации и промени в началото на 20-ти век. Едва през 1912- 1918 г. Той се уверява за правилния път на действие, но тогава идва Световната война и травматичната промяна на геополитиката му попречват за успех- за това сериозен удар оказва и краха на Романови в Русия.. След войната Той набързо е изгонен, защото „другата“ тенденция на геополитиката решава да даде шанс на Мустафа Кемал и на „младотурците..“ да си възвърнат Империята и „Вторият Рим“. Междувременно враждата с Руската империя, нейният крах с Октомврийската революция и появата на СССР- с неговият категоричен „отказ от приемственост“ довеждат до сглобяването на други временни конструкции. През 1977- 1981 г. социалистическа България се опитва да се връща на сцената – като напомняне за поне 1300 годишното „Царство“(а всъщност около 1700 годишно) и това предизвиква остро противопоставяне и от Москва (ликвидацията на Л. Живкова и подтикването към т. нар. „възродителен процес“ на разпадащият се решим на Живков) и от Анкара (която „включва“ копчето на „уж турския национализъм“ сред мюсюлманското малцинство и веднага след което започват вътрешните гонения на мюсюлманското население и "доброволни екскурзии" , посочвано от Властта като 5-та колона на Турция..?!). Това е било чисто геополитическа игра на СССР и Република Турция, които тогава се разбират за елиминацията на кюрдската ПКК и Йоджалан, на разбиване на радикалите от турските „Сиви вълци“ и на неудобният свидетел за съветското финансиране срещу Република Турция- Тодор Живков. Чисто формално мюсюлманското население на България никога не е било част от Република Турция или от турската държава до 1989 г., защото то до 1878 г. живее в Османската империя (където мюсюлманското население е било наричано „турско“ главно от не-турците и от християните там, а никога, след това, не е имало нещо общо – с Република Турция на Мустафа Кемал или след него. Част от тях имат майчин турски език- до ј от тях, но при повечето от тях- той е придобивка с привилегиите и слгуването им по време на Османското владичество и удобството от изповядването на официалната вяра в Империята. След 1878 г. в рамките на новата българска държава си остава мюсюлманското население, което е маргинално за турците и фактически чувстващо се „не-турско“.. Тези хора са достойни за уважение от останалото християнско население- защото те са поискали и са останали български граждани дори след Освобождението.. и настъпилата тогава анти-мюсюлманска истерия в страната. Мюсюлманското население на България се държи геройски дори при Балканските войни, когато е наравена окончателна проверка за неговата лоялност към християнската власт. Заради тези съветско- турски игри и заигравания е толкова лесна дифузията на „съветското“ и „турското“ в България след 1989 г., както и бързата пре-вербовката на кадри от „КГБ“ към „МИТ“ и обратно. В този период- до 2015 г. Русия продължава своята нелогична концепция на сближаване с Анкара, която я отдалечава от домогванията й до- "Третият Рим", като загърбва София, Киев и др. "спирки" на своята наследственост. Отричат се връзките със Старите православни огнища и се прави "квази-хегемония", която е подчинена на непознаването и безпросветието на КГБ-истките, олиархичните и трафикантските върхушки в Руското общество (1990- 2015). Позицията на "Царят" като геополитически фактор може да изиграе много голяма роля - и шега- както за Русия, така и за днешна Турция, която се опитва да го играе и "Втори Рим" и Втора "Мека", което няма как да се съчетае. Периферията на "Вторият Рим" е била винаги Кюрдистан (или наричана преди "Велика Армения"- до Плана "Уудро Уилсън") и там Анкара прави своята най-голяма грешка, от която този път Русия и САЩ ще се възползват. Ердоган унищожава и подменя идеята за Рим, с което Турция дава заявка за своята подялба и се отказва от един "Имперски статут"- въпреки че "квази" заявява, че е за нова "Османска империя"- това противоречие е заложено още в книгата на Давутоглу- през 2001 г., който де факто подменя историческия смисъл на Турската държава на Мустафа Кемал.
Другото интересно нещо е наименованието на целият полуостров- Балканите- добило популярност едва през 18- 19 век(Zeune, 1808 и "Grand Atlas" на Р.Вагонди, 1757), но чисто етимологично е вероятно хазарско и то от онази сарматски хинтерланд на Епоса за митичният Крал Артур- това е свързано именно със северната граница на Източна Империя на Константин Велики.. и пак с днешната територия на България. Макар през вековете различни интереси да са се опитвали да преиначават тези понятия и да си играят с тях- или дори със старите им названия Хем, Хемус, Стара планина, Балкан, Еврос, Данубиус, В(а)лахия, Араванитска земя, Кутмичевица, Шар планина и др.– те си остават свързани неразривно и атавистично с „Царството“, и с неговото „ехо“, към което някога са принадлежали, въпреки промените, преселенията, нашествията и смесванията , случвали се през вековете.
Николай Гацев София, 27. 12. 2015 г.
Мъчителната следизборна рекапитулация
Българите умират с по 80 000 годишно...!...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Ченнелинг: Зад оградата в Австралия!